сряда, 15 декември 2010 г.

ДА СПРЕМ ЕТНИЧЕСКИТЕ РЕФЕРЕНДУМИ! НЕ НА НАЦИОНАЛИЗМА!





ЩЕ БЪДЕТЕ ЛИ ПО-БОГАТИ И ПО-ЩАСТЛИВИ АКО ТУРЦИЯ НЕ Е ЧЛЕН НА EС? ИЛИ ПЪК МОЗАМБИК?

СТАВАТЕ ЛИ ПО-ГОРДИ ЕВРОПЕЙЦИ И БЪЛГАРИ ОТ ФАКТА, ЧЕ НОРВЕГИЯ НЕ Е ЧЛЕН НА ЕС?
УКРЕПВА ЛИ БЪЛГАРЩИНАТА ВИ?

ДОСТАТЪЧНА ЛИ Е ГОРДАТА ВИ БЪЛГАРЩИНА, ЗА ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ ИМАТЕ ДОБРО И ДОСТЪПНО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ОБРАЗОВАНИЕ, НОРМАЛНО ДЕЙСТВАЩИ ИНСТИТУЦИИ?

ДА КАЖЕМ „НЕ” НА ПОДВЕЖДАЩИТЕ ЛЕСНИ ОТГОВОРИ, КОИТО НИ ПРЕДЛАГА НАЦИОНАЛИЗМЪТ!

ДА КАЖЕМ „НЕ” НА ГЛУПАВОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНСТРУМЕНТА РЕФЕРЕНДУМ, ЗАЩОТО, КОГАТО ДЕЙСТВИТЕЛНО ИМАМЕ НУЖДА ОТ НЕГО, ТОЙ ВЕЧЕ ЩЕ Е КОМПРОМЕТИРАН!



Защо нямаше референдум, когато управляващата коалиция ГЕРБ-Атака реши да затваря болници в малките населени места?

Защо нямаше референдум за делегираните болнични и образователни бюджети?

Защо не ни попитаха дали искаме наши войски да участват в окупациите на Ирак и Афганистан?

А попитаха ли ни дали сме съгласни нашето небе да се отвори, за да стигат американските бомбардировачи Сърбия?

Не трябва да позволяваме на една фашизоидна и расистка партия да дискредитира идеята и практиката на референдумите с подигравателното им предложение да се допитва народа за членството на Турция в ЕС. Народ, който не е решил за собственото си членство, а му се дава илюзията за величие, че може да решава за съдбата на други народи.
Искането на ВМРО за референдум срещу влизането на Турция в Европейския съюз и това на партия АТАКА за референдум срещу новините на турски език по националната телевизия са поредните опити на националистическите кръгове в България да всеят страх и да симулират „спасителни” идеи за решаване на проблемите ни. Вместо рационален анализ и прагматични решения на проблемите националистите свеждат цялата икономическа и социална безизходица, политическата корупция и отчаянието сред хората до търсене на виновни сред етническите малцинства или съседните държави. Изходът от сложните проблеми националистите „уверено” виждат в българското етническо капсулиране под тяхна егида. А това е плоска, подвеждаща и опасна лъжа.
Хора срещу расизма е гражданска инициатива, която обединява мислещи индивиди с различни политически възгледи, включително и с различни позиции по въпроса за Европейския съюз – някои го одобряват, други са против него. Точно затова ние не коментираме въпроса за или против членството на Турция в ЕС. Това, което ни възмущава е наглото изместване на редица важни обществени проблеми от страна на националистическите партии.

Нека да се замислим - в последните 20 години, когато от псевдонародна демокрацията започна да се превръща в пазарна, и то в условията на многопартийна система, в България не е имало НИТО ЕДИН референдум. Ще допуснем ли първият референдум да опорочи идеята за допитване до народа?!

Не ни питаха дали искаме членство в НАТО и в Европейския съюз, дали сме съгласни със затварянето на АЕЦ”Козлодуй” и отварянето на АЕЦ „Белене”, дали сме съгласни с изпращането на български войници в Босна, Косово, Афганистан и Ирак и редица други наистина сериозни въпроси.

На този фон исканията за референдуми против Турция в ЕС или против новини на турски език в националната телевизия изглеждат жалки, нелепи и неуместни. За жалост, те показват и опасността обществото да поеме по пътя на фашизоидни и националистически крайности, като тези в Италия от 1922г. и в Германия от 1933г.
Затова алармираме, че подобни искания, мнозинството да се произнася по въпроси засягащи правата на малцинството, като искането за референдум за новините на турски език, звучат страшно.

Не вярваме на подобни мистификации! Не вярваме и на предлаганите плоски „решения”! Не ни превръщайте в това, което не сме – тълпа немислещи, сиви пионки. Не може да ни спрете да бъдем каквито всъщност сме – безброй много питащи, мислещи личности!
Идеята за една органично слята нация, е в рязко противоречие с плуралистичното начало на референдума. Един демократичен способ на заявяване на позиция бива приватизиран за престъпни идеологически и политически цели. Нещо повече, събитията през последните години ясно показват, че такива искания са почвата, върху която избуяват неонацистки и фашистки организации и търсят възможност за узурпиране на публичното пространство.

Уютно ли ни е по стените да висят надписи „Всички турци в масов гроб” и „Аллах е гей”? Кой се радва на саморазправата на Волен Сидеров с екип на турската национална телевизия ТНТ пред Парламента? С какво ни „топлят” факелните ньойски шествия, които всяка година провежда ВМРО в честване на Призрака на една война, отнела живота на 18 милиона души?

Проблемът е, че като проспиват тези тревожни явления, основните политически партии и публични фигури легитимират тези крайни националистически тенденции. Същото прави в момента Народното събрание като допуска за разглеждане въпроса за подобни подвеждащи референдуми.

Националистическите амбиции не трябва да бъдат предмет на обсъждане, а на заклеймяване!

Настояваме процедурите и по двете искания за провеждане на референдум веднага да бъдат анулирани и публично осъдени.

Демократичните практики не бива да бъдат формализирани, а ревностно пазени от настоящи и бъдещи посегателства.

КАК ЩЕ СЕ ПОЧУВСТВАТЕ АКО ФРАНЦИЯ БЕШЕ РЕШИЛА ДА ПРОВЕДЕ РЕФЕРЕНДУМ ЗА ЧЛЕНСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ ИЛИ АКО СЕГА РЕШИ С РЕФЕРЕНДУМ ДАЛИ БЪЛГАРИЯ СТАВА ЗА ШЕНГЕН?
ПРЕДСТАВЕТЕ СИ АКО ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ С НАЦИОНАЛНИ РЕФЕРЕНДУМИ РЕШАВАШЕ ДАЛИ ДА ПАДНАТ ВИЗИТЕ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ?

ДА КАЖЕМ „НЕ” НА МАНИПУЛАТИВНИТЕ ИДЕИ ЗА РЕФЕРЕНДУМИ, ЗА ДА ЗАПАЗИМ ГРАЖДАНСКОТО СИ ДОСТОЙНСТВО - ПРЕДИ ПОРЕДНИТЕ ФАНТОМНИ НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИ ПАРТИИ ДА НИ ПРЕДЛОЖАТ ДЕМОКРАТИЧНО ДА ГЛАСУВАМЕ ДАЛИ ДА СЕ ЗАСАДЯТ БЪЛГАРСКИ КАРТОФИ НА ЛУНАТА ИЛИ ДАЛИ ДА СЕ ЗАБРАНИ БЪЛГАРСКОТО ТЮТЮНОПУШЕНЕТО ПОД ВОДА!

12. 12. 2010

ХОРА – Инициатива срещу расизма, неонацизма и ксенофобията

www://stopnazi-bg.org

петък, 10 декември 2010 г.

България продължава да държи неправомерно чужденци в Бусманци

Борис Николов
6 Декември 2010


Българските власти продължават да задържат чужденци бежанци неправомерно и продължително в Центъра за временно настаняване в Бусманци, съобщи в понеделник Татяна Вълчанова, представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците.

Срещу неправомерното задържане на бежанци в центъра периодично се провеждат протести и текат съдебни дела на засегнати. В центъра бежанците стоят между две седмици и един-два месеца, преди да бъдат преместени в отворени центрове.

Вълчанова каза още, че един от основните проблеми на бежанците е задържането им при влизане в страната, въпреки че търсенето на убежище и международна закрила не е престъпление.

Анна Андреева от Агенцията за бежанците също заяви, че в Бусманци не трябва да бъдат задържани бежанци и са предприети мерки за извеждането им оттам. Вече е отчетено намаляване на неправомерно задържаните.

Правозащитници отдавна настояват за законови гаранции, че в центъра се задържат само хора, които подлежат на депортиране и има опасност да се укрият.

Сред основните проблеми на бежанците у нас е и намирането на работа, достъпът до институциите и до образование и други. Тази година обаче вече има 25 бежанци, които са регистрирани в бюрата по труда. За сравнение до миналата година не е имало нито един.

Вълчанова каза още, че бежанците трудно намират законна работа, а за да имат право на социални помощи, те трябва да са наети на работа или да са регистрирани като безработни поне за девет месеца.

Данните са от проучване за живота на бежанците и търсещите убежище в Централна Европа за 2009 година. Докладът е изготвен на базата на интервюта с бежанци и търсещи закрила през 2009 г. в България и още шест страни от Централна Европа. В България са интервюирани 166 души предимно от приемните центрове на Агенцията за бежанците в София и Баня и в центъра за временно настаняване в Бусманци.

През 2009 година са получени 853 молби за международна закрила от 47 страни. Получилите статут на бежанец миналата година са 39 души. Това е увеличение от 30 на сто в сравнение с 2008 година, когато е даден статут на бежанци на 27 души.

Най-много молби през 2009 година са подадени от Ирак – 307, от Афганистан – 58, от Иран – 50, от Армения - 39.

Според данни на представителството в България на Върховния комисариат на ООН за бежанците, които бяха изнесени по-рано тази година, от 1993 г. до края на май 2010 г. 18 378 чужденци са потърсили закрила у нас, от тях по-малко от 10% или 1497 са получили статут на бежанец.

http://www.mediapool.bg/show/?storyid=173397

петък, 3 декември 2010 г.

Открито писмо на БАА и ХОРА по повод на нацисткото нападение на 02.12.2010

ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
ДЕПУТАТИТЕ ОТ 41 НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
МЕДИИТЕ

Уважаеми Госпожи и Господа,

Български aктивистки aлианс и Хора срещу Расизма са неформални групи от активисти, чиято дейност е в сферата на защитата на човешките права в България.

С настоящото писмо искаме категорично да изразим крайното си безпокойство от инцидентите на расистки мотивирано насилие след снощния футболен мач между отборите на ЦСКА и Бешикташ. Както стана известно, неонацисти са пребили две момчета от ромски произход в автобус 94. Едната от жертвите е особено уязвима, защото страда от епилепсия, а е била удряна жестоко в главата. Според информация от медиите, пострадалият младеж е получил в резултат на побоя два епилептични гърча, счупване на черепа и мозъчно увреждане
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3448751

Напомняме, че това не е изолиран инцидент. Тази година ще бъде запомнена като маркирана с едни от най-бруталните публични нападения над роми, активисти и дори на случайни хора в столицата. (Жертвите на нацистко насилие в провинцията почти винаги остават анонимни, с изключение на жестокото убийство в Ямбол на ученик от скинара Иван Янакиев.) През месец януари бяхме свидетели на побой над студента и активист Борис Боев пред дома му. На 6 юни тази година посред бял ден в трамвай 20 същият млад човек бе бит с метални прътове отново в главата, и то при положение, че все още не е бил напълно възстановен от мозъчното сътресение, получено януари месец. Заедно с него пострадаха още трима души, единият от които е 17-годишен ученик, който претърпя операция след побоя.

Арогантните нападения не спряха: малко след инцидентът в трамвай 20 неонацисти пребиха група ромски младежи пред Президенството, пред охранителните камери на една от най-ключовите институции в страната ни. Напомняме и за убийството на млад мъж в Борисовата градина, случило се преди две години поради единствената причина, че е заприличал на гей на групичка нацисти.
Освен двамата ромски младежи, пътували мирно в автобус, по наша информация един ден по-рано от расистка атака от страна на петима младежи, отново в автобус е пострадал и чужденец от Африка, живеещ от много години в България. Той не се е обърнал за съдействие към полицията, тъй като е без документи за самоличност не по своя вина и няма основания да вярва, че българските институции биха го защитили.

Далеч не всички подобни посегателства биват отразявани от медиите. Повечето от расистките атаки всъщност остават анонимни и неадресирани, което дава самочувствие на престъпниците, че всичко им е позволено. Дори организирането и провеждането на публични, съвсем легални шествия, на които се издигат нацистки символи и се легитимират нацистки водачи (като генерал Христо Луков) и нацистка идеология. Например, всяка зима от няколко години насам неонацистките организации Кръв и Чест и Български Национален Съюз провеждат публично възпоменателни факелни шествия за Ньой и такива за Христо Луков.

С други думи, тук става въпрос за открити организации, чиито симпатизанти и членове извършват расистки-мотивирани физически нападения.

Защо правителството хвърля ресурси и усилия само да бори „организираната престъпност“, а крайно-десните престъпни групировки съществуват съвсем открито и държавата не е способна да им противодейства? Не е ли нацизмът в България форма на организирана престъпност, също толкова опасна за сигурността ни, колкото и мафията? Възможно ли е крехкото мнозинство на ГЕРБ да се страхува да преследва крайно-десните групировки, за да не обиди единствените си останали партньори от АТАКА? Това поведение присъщо ли е на една партия, претендираща да е представител на модерната европейска десница и ценности?

Като граждани, активисти и нормални хора, ние настояваме да бъдат взети всички мерки, за да се противодейства и да се изкоренят наци-мотивираните атаки (независимо дали се случват посред бял ден или през нощта).

България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи на глава от населението, в София вече има и общинска полиция, но изглежда, че ефектът върху личната ни сигурност, особено около футболни мачове, не е голям. Очевидно оборудването с камери и полицаи е хвърляне на обществени пари на данъкоплатеца на вятъра, щом като неонацизмът безпроблемно метастазира.

Искаме не камери или полицаи в градският транспорт, а коренът на това ужасно явление - неонацизмът - да бъде адекватно адресиран от държавните институции.
Очакваме първо загриженост и разпознаване на проблема, а после и поемане на отговорност за проявите на младежите, избиращи да стават нацисти и да нападат невинни граждани.

Убедени сме, че младите не избират да станат нацисти, заради по-малко камери (те нападат дори и пред камери). Вината не бива да се търси и само в семейството – преди това трябва добре да прочетем учебниците си по история и литература. Важно е да се вгледаме и в публичните послания, излъчвани от хора на най-високо равнище в държавата.

Искаме да видим конкретен план за една активна и дългосрочна държавна образователна и социална политика сред рисковите младежи.

Българският Активистки Алианс и Хора срещу Расизма остро осъждат снощните престъпления и апелират за адекватен отговор от страна на отговорните държавни институции.

София
03.12.2010г.

С уважение,

Български Активистки Алианс
http://bulgarianactivistalliance.org/

Хора срещу Расизма
http://stopnazi-bg.org/

четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Ларнака, Белград, Атики скеър: свързване на точките

Анализ на последните събития около активизирането на неонацистките групи и как може да им се противопоставим

Ларнака, Белград, площад “Атика” : свързване на точките

Малко информация за последните сблъсъци в Кипър
И кратък анализ на случващото се

Плажът „Финикудес” беше превърнат във военна зона, когато шестващи членове на три националистически движения влязоха в конфликт с участници в антирасистки фестивал и с членова на групата за поддръжка на имигрантите КИСА, организатори на събитието.”
В-к „Кипърска поща”, 6 ноември 2010 година

Рейнбоу фестивалът се организира от годин от КИСА/ Действие за равенство, подкрепа и антирасизъм/ в Никозия и Лимасол. Тази година 13-ият Рейнбоу фестивал се провед в Ларнака, а не в Лимасол след като националистическото „Гръцко съпротивително движение” обяви, че ще проведе анти-имигрантска демонстрация на 5 ноември , петък в Ларнака с участието на Общогръцкото движение срещу окупацията” и „Движението за спасение на Кипър”.
Рейнбоу фестивалът беше преместен в Ларнака с цел да се спре фашистката заплаха, както беше обявено публично.

Трябва да имаме предвид, че Рейнбоу фестивалът е спонсориран от Министерството на вътрешните работи и Министерството на Образованието и културата на Кипър и се организира с подкрепата на представителите на Европейската комисия в Кипър. Ето защо организаторите мислеха, че ще имат протекция и де факто нямаха никаква подготовка за истинска битка с крайнодесните, което беше необходимо.

Крайнодесните групи съзряха възможност да опишат антирасистите като „петата колона на врага, платена от чужди центрове”, обвинявайки кипърската държава, че „от своето раждане тя воюва срещу елинизма/гръцкото/ в Кипър с цел да го елиминира”.

В началото на събитието хората от фестивала бяха три пъти повече от крайнодесните демонстранти/ главно стари, традиционни националисти/, но към края неонацистите водеха атаките. Късно вечерта, полицията беше тази, която спаси малкото антирасисти и имигранти, които останаха на мястото до края на събитието.

Нещо подобно се случи месец и половина преди това в Белград по време на ЛГБТ прайд парада, който беше под протекцията на правителството и съорганизиран с представителите на Европейския съюз в Сърбия. Приблизително беше оценено, че в деня на ЛГБТ прайд парада около 6 000 фашизоидни младежи/подкрепени от футболни клубове и свещеници/ се биха с полицията по улиците на Белград часове наред. Според доклада :
„ Жандармерията и другите специални части използваха бронирани коли и сълзотворен газ, опитвайки се да възвърнат контрол върху шествието. Полицията се сблъска с бунтуващите се близо до Албания Палас, където те бяха изблъскани от площад „Теразие”. Протестиращите скандираха към полицейските офицери „Вървете в Косово”. Подвижна кола за лекарска помощ беше нападната с камъни/колата беше закупена с помощта на донори и независимото радио Б92/, докато докторите преглеждаха своите пациенти. Атакуван беше също офисът на управляващата Демократическа партия беше в пламъци за известно време. Сградата на националната телевизия RTS не избегта атака от хулиганите, които се опитаха също да превземат сградата на парламента, но не успяха. Известен брой превозни средства бяха разрушени, включително няколко паркирани леки коли и 11 полицейски машини, два автобуса и два тролейбуса.”
На 7 ноември по време на местните избори в Гърция нацисткият /от партията „Златна зора”/ спечели 5 % от гласовете за общината в Атина. В последните няколко месеца централният площад в Атина/Площад „Атика”/ се превърна в оранжерия за фашисти, които организираха погроми магазини и апартаменти на имигранти, а също така и нападения с ножове срещу семейства на бежанци, спящи в парка.

Защо тези три инцидента са свързани ?
Както вече предположихме в нашия текст За Кризата и Миграцията, борбата на/за имигрантите и бежанците е загубена кауза докато не бъде свързана с настоящата криза. Миналият март, почти съвпадащи с идването на МВФ в Гърция, започна серия от дискусии между групите и хората целящи да подготвят серия от акции „Без граници” в Гърция през лятото на 2010 година. Въпреки важната работа, която беше извършена, особено от хората от чужбина, преследващи тази цел, акциите бяха слабо посетени или дори бяха отменени всички заедно. Чувстваме, че има дълбока политическа причина за това: В момента всяка борба, която не е свързана с новата капиталистическа атака срещу/този път/ своите собствени крепости в Европа е обречена да се провали. Нека обясним :
Характерът на кризата и крайнодясното като „народно движение”.

Две години преди това, левичари и анархисти празнуваха непосредствения край на капитализма след колапса на щатските американските банки. С началото на гръцката криза ние започнахме да четем анализи за „свръхнатрупването като основна причина за кризата” или конспиративни теории за „лошите банкери печелещи на гърба на продуктивните капиталисти”.

Нещата са съвсем ясно различими и различни :
Миграционните потоци са създадени от същия глобализиран капитал, който атакува населенията чрез финансиране след като е преместил продукцията от развитите към развиващите се страни, предизвиквайки разрухата на средната и низшата класи на Запад. В миналото шокът от „откриването” на смъртните случаи по границите на Крепостта Европа или ужасяващите затвори на Гърция или дори заплахата от хипер-милитаризираната Фронтекс агенция можеха да бъдат жизнеспособна тактика за движението за солидарност, но не и оттук нататък. Миналият ноември в текст по повод 3-ият Международне форум за миграцията и развитието казахме, че имигрантите носят у дома в Европейския съюз реалността на глобалния капитализъм и това ни дава възможността да разберем глобалната реалност отвъд виртуалната баналност на консумеризма.
Сега този глобален капитал носи състоянията/условията на живот на Третия свят вътре в ЕС/Айиос Пантелеймонас/Площад Атика/ и разрушавайки средните класи, обвинявайки бедните за крайната мизерия, змийското яйце на фашистите и неонацистите се появява във вид на съпротива. В страни където няма организирано и широко разпространено социално съпротивително движение, общественото недоволство може да бъде манипулирано чрез смесването на либерални политики с абстрактни, неизяснени културни въпроси. По този начин, с НПО-та, либерални и еврепейски/ ЕС/ коалиции субстанцията на съпротивата бива отвлечена, тъй като е иззета от потиснатите и радикалите и едно подобие на съпротива е дирижирано от Държавата, Властта към новите фашистки бунтове, маскирано като „общество, което не може да търпи повече”.
Това е което се случи в Сърбия, която е в дълбока криза за последните две деситилетия, и на много по-ниско ниво в Кипър, /където без съмнение също е изключително важно, тъй като фашистката атака беше отговор на кипърското гръцко и кипърското турско социално движение, което беше започнало стремително да нараства за последните няколко години/.
Атина е подобен, но различен случай. След бунтовете през декември 2008, атаката срещу имигрантите, достигнала своя връх през лятото на 2009 година, беше част от цялостната контра-атака/вид контра-въстание/ от страна на Държавата. През това време, беше позволено на една социална лаборатория, изпробваща създаването на фашистки рефлекси, да се развие в центъра на града, не много далече от районите, практически доминирани от социалното движение. Сега е очевидно, че ако не свържем органично нашите отговори на кризата с въпросите за солидарността и борбата за/на имигрантите, оставяме празнина, която ще бъде запълнена от „фашисткия отговор на кризата”.
Събитията в Ларнака, Белград, Айиос Пантелеймонас/Площад Атика ни сигнализират тревожно за възможността от завръщане на крайнодясното като „народно движение”.
Нито НПО-та, нито либерални алианси, нито мултикултурни фестивали или реторики на толерантност могат да бъдат ефективни срещу това, нито пък е достатъчно да заклеймяваме Фронтекс на хуманитарна основа. Да се разхождаме около площад „Атика” и все още да романтизираме имигрантите като „нео –номади” изглежда също толкова несъстоятелно/ирелевантно, колкото и да интерпретираме атаката на МВФ срещу развитите страни и безработицата чрез „краят на работата” на Негри. Трябва да видим настоящата „криза” такава, каквато тя е била винаги – напълно подготвена и отгледана война срещу непривилегированите, война в която трябва точно да идентифицираш съюзници и врагове. Само в този контекст можем да говорим относно въпроса за имигрантите и солидарността, бедността и кризата.

Модерната миграция и настоящата криза са продукт на едно и също движение и форма на глобализирания капитализъм.
Не можеш да се бориш срещу причините за едното ако не се бориш срещу причините за другото.
Сега е очевидно, че се нуждаем от грасруутс движение отдолу нагоре, движение за социална справедливост, движение на принципите на самоорганизацията и действието, освободено от маскирани вангардисти и поддържници на електоралната политика, свободно от спектакълът на насилието.

Кландестина – група за солидарност си имигрантите и бежанците – Солун

http://clandestinenglish.wordpress.com/2010/11/08/larna...dots/


VIA
http://bulgaria.indymedia.org/article/37302

вторник, 2 ноември 2010 г.

За европейско антирасистко гражданско общество!

Нашата оценка е ясна: докато расизмът и антисемитизмът продължават да се разпространяват в Европа, гражданският и политически отпор досега бе ограничен и безпомощен да спре тази напаст.

Скорошните избори в Швеция, Унгария и България, както и споразумението за коалиционно правителство в Холандия, потвърждават тенденцията: политическият расизъм напредва и печели изборни победи навсякъде в Европа.
Подтикнати от икономическата криза и социалното недоволство и особено от растящите напрежения, свързани с националните идентичности, които обхващат нашия континент, расистките партии изсипват своите традиционни послания в сърцето на обществения дебат и в правителствените програми.

Тяхното растящо електорално и идеологическо влияние е по-бързо от светкавица, като някаква ужасяваща игра на домино, където европейското обществено мнение възприема нелепите аргументи, като в примера с разразилите се напоследък дискусии, които лепнаха етикета на ромите като опасен народ.

Шествието на тези идеи може да се обясни както с транснационалните връзки, съществуващи между расистките движения, така и с липсата на интелектуални, политически и идеологически конструкти, необходими за противопоставяне на расисткото слово. Тази липса се дължи преди всичко на трудностите, които много европейски страни изпитват при изправяне срещу собственото си минало: Холокостът, италианският фашизъм, колониализмът в пост-колониалните страни, тоталитаризмът в Източна Европа – списъкът може да се допълни.

Поради това не е изненадващо, че публичните реакции бяха твърде слаби при заклеймяването на януарските погроми срещу чернокожи в Росарно, Южна Италия, стигматизирането на ромите във Франция, насилствените им прогонвания от жилищата в България, Гърция, Сърбия и Румъния и техните убийства в Унгария, враждебните анти-мюсюлмански коментари, които се разпространяват в Германия, Дания и другаде в Западна Европа, расовата дискриминация, на която много европейски граждани са изложени всекидневно.

В светлината на тези смущаващи развития, ние твърдо се противопоставяме на политическите сили, които градят своята сееща омраза реч, възползвайки се от тези проблеми. Ние не приемаме мюсюлманите да бъдат заклеймявани като терористи и заплаха за идентичността, ромите да бъдат пропъждани, евреите да бъдат бити, принуждавайки ги да крият своя произход, не приемаме животът на тъмнокожите да бъде под угроза.
Ситуацията зове за спешни действия по изграждането на антирасистко европейско гражданско общество, което да съживи мечтата за европейската мечта без граници.
Нашата европейска мечта е да живеем на континент, където хората имат свободата да определят своята съдба, без ограничения от произход или принадлежност към една или друга общност. Нашата европейска мечта е да изградим включващи общества, където равенството между гражданите е закрепено със закон и реално приложимо в живота.
За да вдъхнем живот на тази мечта, ние искаме гласът ни да бъде чут, гласът на десетки хиляди активисти от цяла Европа, които ежедневно се борят срещу расизма и антисемитизма, гласът на жертвите, които прекалено често биват лишавани от възможности за защита или влияние, за да се борят сами за правата си.
Ние ще покажем нашата солидарност с тази кампания като организираме местни инициативи, за да предизвикаме промяна в нашите общества. Особено внимание ние ще отдадем на борбата срещу расовата дискриминация на работното място, в достъпа до жилище, в достъпа до услуги, и т.н.

Периодите на криза се характеризират със силното изкушение да се търсят изкупителни жертви. Този вид разпалване на омраза, обаче, който се подклажда от чувство на безнадеждност, само може да доведе до насилствен и деструктивен край на нашите ценности и общества. Ние няма да позволим омразата да се шири свободно из Европа като й се противопоставим решително.

Задачата да се построи Европа, в която расизмът и антисемитизмът нямат място, е огромно предизвикателство, но ние имаме Справеливостта на наша страна и силата да се борим за тържеството на този идеал.

Писмото е подкрепено от следните организации:
Алма Масич, директор, Youth Initiative for Human Rights, Босна и Херцеговина
Анжела Скалцо, президент, SOS Razzismo, Италия
Анне Нилсен, председател, SOS mod Racisme, Дания
Ахмет Моавия, координатор, Greek Forum of Migrants, Гърция
Балаж Денеш, изпълнителен директор, Youth Initiative for Human Rights, Унгария
Бенжамен Абтан, генерален секретар, European Grassroots Antiracist Movement
Борис Раонич, директор, Youth Initiative for Human Rights, Черна гора
Бруно Филипс, президент, Karawanserei ev Dresden, Германия
Вану Жереги, изпълнителен директор, Moldovan Institute for Human Rights, Молдова
Дион Абдоелхафиезхан, президент, King Movement Foundation, Холандия
Дитер Шиндлауер, председател, ZARA, Австрия
Доминик Сопо, SOS Racisme, Франция
Ерика Мухи, директор, NEKI, Унгария
Илзе Брандс Керис, председател, FRA
Ирена Бихариова, председател, Ludia proti rasizmu, Словакия
Йежи Йедлицки, председател, Open Republic Association, Полша
Кари Хелен Патрапули, директор, Norwegian Center Against Racism, Норвегия
Красимир Кънев, председател, Български хелзинкски комитет, България
Кристина Коурос, генерален секретар, Finnish League for Human Rights, Финландия
Лина Гидлунд, проектен координатор, Swedish Anti-Discrimination Bureaux, Швеция
Маргарета Матаке, изпълнителен директор, Romani Criss, Румъния
Мариам Осман Шерифей, председател, Center Against Racism, Швеция
Марчин Корнак, председател, Never Again!, Полша
Мая Мисич, директор, Youth Initiative for Human Rights, Сърбия
Мерле Харуоя, член на УС, Estonian Institute for Human Rights, Естония
Патрик Н’Сиала Киезе, член на УС, Kif kif, Белгия
Раба Гьоши, изпълнителен директор, Youth Initiative for Human Rights, Косово
Теа Дабич, програмен координатор, Youth Initiative for Human Rights, Хърватия
Трул Примдал, проектен координатор, NoNAR – Nordic Network Against Racism, Дания
Филип Зондерегер, изпълнителен директор, SOS Mitmensch, Австрия
Юлия Коваленко, адвокат, Legal Information Centre for Human Rights – LICHR, Естония


http://www.sos-racisme.org/Premieres-Rencontres-europeennes.html

четвъртък, 28 октомври 2010 г.

Протестът като тест…

Ирина Недева

„За какво протестират българските националисти?...
Защото Франция е обидила български граждани и ги
е експулсирала групово като престъпници ли?”
Въпроси от французи за антиромското шествие
в София на 25 септември 2010 г.


Сложният отговор на това учудено питане неизбежно води до опит за съпоставителен анализ по темата „протести” и поставя въпроса за протеста като тест.

Сянката на уникалността отново започва сериозно да пада върху българското общество.

Въпреки че сръбските неонацисти взеха сериозна „преднина” с наказателната си акция срещу белградчани заради провеждането на гей парада, трябва да се признае, че отново България е първа!

Първа, с първата по рода си в последните години демонстрация срещу част от собственото й население /ромите/, докато Европа се разтрисаше от дебати заслужава ли френската държава санкция за политиката си спрямо българските и румънските роми. Докато действията на френската държава по т.нар. ”връщане” на българските и румънските роми в техните държави на произход предизвикваха вълни от демонстрации в Европа, българските националисти излязоха на откровен протест, необезпокояван от държавните институции, срещу част от българските граждани. В медиите слабо отекнаха въпроси като този: с какво т.нар. „ромска” престъпност е „по-добра” като повод или по-лоша от престъпността изобщо. И какво точно предлагат и какво точно искат националистите: равен брой роми и етнически българи по затворите и арестите ли например, защото май съотношението все пак е в полза на ромите по тези места, както сочат докладите на правозащитните организации. Или националистите искат реципрочно етническите българи да имат „правото”, както го наричат организаторите, ,да не си плащат тока… нещо като „равни права за етнически българската престъпност”?! В медиите не прозвучаха въпроси като този какво точно предлагат организаторите на антиромското шествие да се направи с българските роми, извън позоваването на принципи, които на хартия са записани в конституцията. Но не за медиите ще е този текст, а за разликата между това да протестираш срещу граждани на собствената ти държава, обединени по етнически принцип и заклеймени на едро като „престъпници”, и това да протестираш за правата на хора, които даже не са „официално” част от държавата ти, просто защото не искаш да живееш в расистки мотивирано общество.

Март-септември 2010 – Бордо, Париж, Франция – серия от полети, с които френската държава „връща” около 8000 роми обратно в страните им на произход: България и Румъния.

Условността на израза „връща” е очевидна. Дебатът в Европа дали това е депортация и кои са думите, които да се употребяват, съвсем не е лесен, даже извън въпроса за допустимостта на сравнението с Холокоста. Проблемът с доброволността и заплащането на ръка на 300 евро на представител на ромската общност, съгласил се да се върне, е също толкова сериозен. Както и въпросът за снемането на пръстови отпечатъци за административно нарушение, и въпросът за ефекта от тази политика след като същите хора, изгонени от Франция, с лекота са се връщали там, откакто е въведена тази практика.

Септември 2010 – вълна от мащабни многохилядни протести във Франция и в повечето от страните на Европейския съюз срещу политиката на френската държава и президента Никола Саркози по отношение на ромите.

25 септември 2010 – София – първа /и в ЕС/ демонстрация на български националисти срещу българските роми.

Над 200 души, повече от половината от които млади мъже с бръснати глави, преминават през центъра на София в придобилото публичност като „Протестно шествие срещу циганите”, организирано от БНС и Гражданска инициатива за равни права и отговорности (ГИРП). Скандират „няма да търпим, няма да мълчим”. Патосът е гневен и думите са силни и крайни: ”За България – свобода или смърт”.
Активистите на националистическите движения, които стоят в основата на протеста, определят като повод за тази първа по рода си в България /а и в Европа/ открита демонстрация срещу граждани на страната от ромския етнос, това, което те наричат „цигански терор”. Последният случай, който им дава стимул, е убийството на 24-годишния Борислав Райнов при странни обстоятелства в ромския квартал Факултета на 4 юли тази година.

19 октомври 2010 – Виена – демонстрация на ученици, студенти и активисти в защита на мигрантите и срещу депортациите на мигранти, търсещи убежище в Австрия

Вторник сутринта: около 2000 души, ученици от горните класове на гимназиите, студенти, активисти и организации в защита на бежанците и мигрантите, както и свободно присъединяващи се граждани, преминават през центъра на Виена в шествие в защита на мигрантите и срещу депортациите. Повод са зачестилите случаи на връщане на мигранти, един случай с едно арменско момиче и един друг, нашумял в медиите, за семейство с деца от Косово, където ситуацията се усложнява и от опит за самоубийство. Отделен детайл в дебата тук е задържането на деца в арест при полицейските операции по връщането им в страните на произход.

Шествието преминава през Университета, Парламента и достига да една от двете полицейски сгради, където мигрантите престояват в арест, преди окончателното им изгонване от Австрия.

Австрийските ученици скандират „няма да позволим да изгоните нашите съученици и приятели”.

Демонстрацията е една от многото проемигрантски акции тук, които съпровождат променящото се миграционно законодателство, а и често успяват да спрат една или друга драстична мярка, предвидена в проектозаконите. Друг един интересен детайл е, че тази демонстрация се случи в деня на всеобщ университетски протест срещу орязаните бюджети за държавните университети, точно една година след вълната от протести, довели до отмяна на таксите за висше образование. Двата протеста се подкрепиха взаимно.

Приятни изненади

На 25 септември 2010 по време на антиромската демонстрация в София всъщност нямаше изненади. Освен малкият брой - между 200 и 300 националисти, излезли да протестират въпреки твърде шумната разгласа на антиромския протест. Иначе изненада в имиджа на присъстващите нямаше - мачистка компания и немалък брой бръснати глави. Даже традиционно „опозиционният патос” на националистите не беше допринесъл много за нарастването на броя подписали интернет петицията за т.нар. „равни права” http://bgpetition.com/zaqvlenie-na-bagarskite-grajdani-za-ravni-prava-i-zadaljenia-za-vsichki/index.html
От излизането си през лятото до днес тя е събрала около 700 гласа. За сравнение – петицията за регулиране статута на нелегалните имигранти в България, създадена в началото на лятото досега има близо 1100 гласа http://www.bgpetition.com/regulirane-statut-imigranti/index.html

„Меренето на сили” обаче в интернет е особено нещо. Но даже на фона на членовете на фейсбук групата на ГИРП /1388 членове / наличието на малко над 200 души на антиромското шествие е още по-интригуващо.

Очаквани „неизненади”

Връзката между петицията за „равни права”, ГИРП и организирания на 25 септември митинг крие проблеми, които е важно да бъдат артикулирани. Безспорно европейският контекст на „преместването” на българските и румънските роми от Франция отвори поле за нов тип говорене за етническите и религиозните малцинства. Говорене без сянката на политическата коректност, което се простира от Тило Сарацин до Ангела Меркел, която заяви, че мултикултурализмът е мъртъв. Този европейски фон създава хранителна среда и окуражава расистките и ксенофобските настроения и в Източна Европа. Разликите обаче са съществени. Докато в старите западноевропейски демокрации засилването на десния екстремизъм винаги е водело и до радикализиране на левите антирасистки гласове (60 хилядни демонстрации във Франция срещу държавния расизъм например), в страни като България подобен ход е трудно мислим. Номенклатурната левица в лицето на БСП с далеч по-голяма лекота възпроизвежда и произнася патоса на „1300-годишния” държавно обгрижен национализъм, отколкото патоса на солидарността. Теми като расизъм и ксенофобия пък изобщо не попадат в полето на интереси на най-голямата „лява” партия. Това може и да е добре, за да се артикулират автономни антирасистки гласове и движения, но е факт, че подобни тенденции са инцидентни и слаби (до момента само две демонстрации за правата на чужденците пред дома в Бусманци и едно акционистко почистване на нацистки графити от софийските улици), а изнасянето на антирасисткото говорене само в парадигмата на човешките права и дейността на правозащитни неправителствени организации е също част от проблема.

Фактът, че антиромският протест не се направи самостоятелно от политическа структура като БНС, известна с крайния си национализъм, не е безобиден. Нито е продукт на случайност.

Камуфлаж

Интересно е защо една войнстваща националистическа формация като БНС, която има некратка история, стига до това да се лиши от водачеството на „правата кауза” и да влезе в скромната роля на съорганизатор с гражданска организация като новосформираната ГИРП. Надяването на „граждански доспехи” в случаи като този е особен повод за внимание.

Малко генеалогия на дегизирането няма да е от вреда, за да се анализира важна тенденция, която отново не е „български патент”.

След забраната през 2000 г. на неонацистката политическа група и мрежа за промотиране на неонацистка музика Blood&Honour в Германия (http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/925009.stm), за расистки мотивираните политически движения в Европа става ключово да не се идентифицират публично с национал-социалистическата или с фашистката субкултура. Налага им се да прибягват до омекотяващи ПР техники и скромно да се назовават патриоти или националисти, въпреки риска да се състезават в това поле с центристки консервативни политически формации.

В България обаче националсоциалистическото съдържание е експлицитно, вероятно защото не тревожи нито държавните институции, нито общественото мнение, а директното свързване на „национален и социален” в „националсоциалистически” явно не безпокои никого и не предизвиква исторически реминисценции. Откровено нацистката символика в числа, съкращения или във възторга от съвпадение на дати, важни за историята на нацизма (особено внимание към датата 20 април като рождена на Хитлер, но съвпадаща и с Априлското въстание), очевидно също не е публично разпознаваема или неприемлива. Организацията „Кръв и чест”( директен превод от Blood&Honour) открито участва в публични шествия, очевидно окуражена и от съпричастността на политически формации, участващи в управлението на общинско ниво като ВМРО, които без проблем манифестират редом до знамена с надписа „Кръв и чест”.

Въпреки това, още преди две години вече бившият лидер на БНС/Гвардия Боян Расате в интервю за едноименното сп. ”Кръв и чест - България” предупреждава, че не бива само през една субкултура да се стига до национализма: „Всеки има право да избира каква музика да слуша и как да се облича, но съм категорично против това националистите да бъдат обвързвани в някаква субкултура, защото това би ни изолирало в един тесен и ясно различен кръг от останалите българи.”

В същото интервю четем и един изключително показателен израз: „В крайна сметка нашата цел е да се внедрим в обществото… след забраната на Blood&Honour в Германия, там вече не се говори за скинхедс, а отделните поделения на Blood&Honour прераснаха в регионални съюзи и Kameradshtaft-и, които заедно с NDP изграждат гръбнака на националната съпротива”.

Впрочем осъзнато нужната мимикрия две години по-късно започва леко да се прокрадва и сред редиците на българските националисти, които по време на антиромския протест се възпираха помежду си от вдъхновението да се поздравяват с „хайл хитлер”.

Граждански и партийнополитически костюми

Доста преди прийома „маскиране с граждански одежди” обаче, отново в интервюто си пред „Кръв и чест - България” Расате признава и един друг вид „маскиране” – партийнополитическото. В генезиса на БНС стои т.нар. Дясно демократично движение (ДДД), което Расате и група разочаровани от БНРП създават в началото на 90-те години. А на въпрос за същността на ДДД той откровено отговаря: „Днес (2008) вече знаем, че национализмът не е нито десен, нито ляв, защото тогава се мислехме за десни. Не искахме да сме партия, защото тази дума ни отвращаваше, затова се кръстихме движение. Колкото до „демократично” – никога не сме били демократи, но такива бяха времената и искахме да използваме настроението на хората тогава.”

Ако в началото на 90-те години лявото е неудобно, то днес в условията на икономическа криза, ще стане по-лесно използването на лявата реторика на „социалното”, а и така много по-лесно ще може да се отправят послания, които да възпроизвеждат пропастта „елит - народ” с мощната сила на „неучаствалите досега във властта”.

И още за дегизирането - да му мислят гардеробиерите...

Повечето анализатори на това, което става в Европа след акцията на Саркози във Франция, са единодушни, че крайната десница е окуражена. Много са и анализите за улеснения възход на популисткото говорене без „оковите на политическата коректност”. Влизането на откровено расистки, ксенофобски формации в парламентите и в управлението на ключови държави в ЕС също води до одързостяването на останалите расистки движения.

„Внедряването” се оказва една интересна ключова дума.

В промоционалния клип за първия по рода си антиромски протест виждаме младежи и девойки с националния флаг и разбира се много огън, а пламенният патос понася с лекота зрителя на вълните на символиката на факелните шествия. С известна почуда обаче в блогосферата може да се открият любопитни съвпадения. Като това, че едно от момичетата в промоклипа за антиромското шествие е член на БСП. А после и да се прочете повече от блога на един от утвърдените леви журналисти, който вероятно добре познава тази конкретна партийна среда (http://alexsimov.blogspot.com/2010/09/blog-post_12.html), че наистина, експерт и член на БСП е и инициатор на Гражданската инициатива за равни права (ГИРП), която съответно съорганизира с БНС антиромската демонстрация. Интересен е фактът, че става дума за експерт, свързан с БСП - българската партия, член на Партията на европейските социалисти, която пък категорично осъжда действията на френската държава по отношение на ромите. На някой може да му се види любопитно и как евроексперт на българска почва организира антиромски протест, докато работи в един от деветте европейски информационни центрове (този в българското Народно събрание), свързани с Еврокомисията, докато същата тази Еврокомисия обмисляше наказание за френската държава.

Дали един отделен експерт на БСП си сътрудничи с националистическата извънпарламентарна формация БНС, или променя своите политически възгледи във времето е доста частен въпрос, но си струва да се анализира политическата възможност за интригуващо „националсоциалистическо” обединяване.

И то в контекста на все по-символичната тежест на „националното” и на „българщината” – дума, която неизменно присъства в арсенала на почти всички политически партии. Защото патосът „национално”, разбрано като етнически тъждествено с „истински българско”, си остава общо и силно символично натоварено място от президента до всички политически играчи, парламентарни и извънпарламентарни, официозни и маргинални, независимо дали става дума за национална гордост от непременно величавото минало, ксенофобия, туркофобия, русофобия или друг тип фобия.

Проблемът е в това, че под мощната символна сянка на „националното” трудно някой ще се осмели да защити една част от българските граждани от една от най-лесните фобии на мнозинството, фобията от бедните или от още по-бедните - каквито си остават ромите. Да се готвят следващите…, за следващите фобии.

Дяволът в детайлите – или отново за разликите и в учудването

„За какво протестират българските националисти?” ме попитаха двама французи, докато гледахме кадрите от антиромското шествие. „Защото Франция е обидила български граждани и ги е експулсирала като престъпници ли?” – предположиха те. Отрицателният отговор на този въпрос беше дълъг и предизвика учуден поглед. Доста по-различен обаче от моя учуден поглед, когато в средата на октомври 2010 на официалния предизборен митинг на ксенофобската австрийска партия FPÖ (позната като партията на Йорг Хайдер) сред зрителите внезапно започна тихо брожение. Първо едно момче, после друго, на известно разстояние от него, извадиха стикери с лика на водача на FPÖ, задраскан и с недвусмислен надпис „да спрем расизма”. После едно момиче с руса коса и безупречно австрийски вид извади забрадка и демонстративно се забради…, после друго…, после трето. А после се извадиха и плакати с послания като това „чужденците не ни взимат хляба”, „да спрем езика на омразата” в тази контрадемонстрация, организирана от антирасистки движения. И после случайни туристи и достолепни виенчани си взимаха от контра стикерите, спокойно си ги залепваха на гърдите и си продължаваха по пътя. Наистина в един момент полицията раздели площада, за да предотврати сблъсък между тези две коренно противоположни визии за политиката към чужденците и към етническите и религиозните малцинства. Въпросът е там, че ги имаше тези разлики ... и никой не се учудваше от лекотата на контрадемонстрацията, защото само на 1000 километра северозападно от София да се противопоставяш на скрития и открития расизъм е в реда на нещата.


http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv18102

петък, 22 октомври 2010 г.

Violation of freedom of speech and expression in Russia: current case Oleg Mavromati

The Petition

Raise a voice in support of freedom of speech and expression! Insist on dropping charges against artists and art-show organisers in Russia.

On September 8th, 2010 Russian artist Oleg Mavromati, currently living in Bulgaria and the US, was refused renewal of his Russian passport by the Consulate of the Russian Federation in Sofia, on the grounds that Mavromati has been avoiding trial in the Russian Federation for the performance he made in 2000. If he returns to Russia he will be put on trial and faces 3-5 years of prison.

Mavromati was prosecuted for “Do Not Believe Your Eyes” under article 282 of the Criminal Code of Russian Federation with “inciting religious hatred and offending the feelings of religious believers.” A legal complaint from the chairman of the local Orthodox Church community “St. Nikola” against Mavromati was disregarded by the Moscow City court as there was no evidence of crime. Through coercive measures and political connections the same complaint was sent to the General Attorney's office. Then Mavromati’s home was searched and all his video and film materials were confiscated.

“Do Not Believe Your Eyes” was not meant to offend the religious feelings of anyone, or the Orthodox faith in particular. It was also not meant to mock the Christian crucifixion or to represent any religious symbol, but rather to represent an archetype of pain. The performance was a scene of a film directed by Mavromati and called “Oil on Canvas.” Mavromati played the main role, for which he performed the crucifixion. The story was based on the biography of the young Russian painter Oleg Golosiy, who was tragically killed by another artist because of envy. Mavromati was playing the role of the artist who killed Golosiy. The character repented and in order to prove his sincerity he changed the traditional artistic medium he used (oil on canvas) with direct action and physical expression. As a true evidence of his repent the character decided to crucify himself by that representing his personal guilt.

Now there is a new urgent situation: Mavromati was just notified by the Russian Consulate in Sofia that they will not renew his passport. According to the Russian Consulate the passport renewal was refused because Mavromati has been avoiding trial in the Russian Federation for the performance he made in 2000. If he returns to Russia and put on trial Mavromati faces 3-5 years of prison.

Mavromati currently lives in Sofia with his wife, Bulgaria artist Boryana Dragoeva. The couple are internationally exhibited video artists, Boryana is also currently a PhD student at Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, NY department of Electronic Arts.

This is not an isolated case. Amnesty International had made a statement about other Russian artists being prosecuted under article 282 : http://bit.ly/c5GeGk
“Putting artists and curators on trial for their art or for organizing an art exhibition, their right to freedom of expression, as enshrined in international law and the Russian Constitution, has been compromised. Art is a form of communication and of expressing views. It can provoke or please and often has more than one meaning. Freedom of art is an integral part of freedom of expression, limitations to which are set forth in international law. Neither Russian, nor international human rights law permit freedom of expression to be restricted or prohibited simply on the grounds that some people find the views expressed offensive or disagreeable. Moreover, laws forbidding incitement to hatred should not be used to limit freedom of expression in order to protect or support a particular religious group or point of view as such. Rather, they should seek to limit forms of expression which have the potential to cause harm to individuals and which are incompatible with the underlying values of human rights.”
Article 282 (for “inciting religious hatred and offending the feelings of religious believers.” has successfully been used to convict other artists, curators and journalists.

The most recent case was against the organizers of the art show Forbidden Art, Sakharov Museum in Moscow in 2007: http://bit.ly/dDoxHg

Despite the wide support of the Russian and international art community, the “court found that Yuri Samodurov, then Director of the Sakharov Museum and Andrei Yerofeev, then Head of the Department for Contemporary Art at the State Tretiakov Gallery, had arranged the exhibition in such a way that it denigrates Christianity, and especially the Russian Orthodox faith, and incited hatred against Orthodox and other Christians. The two men have been found guilty of ‘inciting hatred or enmity’ and ‘denigration of human dignity’ for organizing a contemporary art exhibition at the Sakharov Museum in March 2007 and have been ordered to pay a fine.”
An identical case was the trial against the art show “Caution Religion!”, 2001, Moscow. http://bit.ly/bsbSlq

Again despite the international support http://bit.ly/9EYI2d

Sakharov Museum director Yuri Samodurov, his deputy Lyudmila Vasilovskaya were charged for inciting ethnic and religious hatred under Article 282 of the Russian Criminal Code.
Another artist Oleg Yanushevsky prosecuted under the same 282 law fro his art, had already found an asylum in the UK: http://bit.ly/ctzkOK

The artist Avdej Ter-Ogonjan was the first one to be prosecuted under the article 282, for his performance “The Young Atheist”, 1998 made at the Art Manège, Moscow. He is currently a refugee in the Czech Republic. http://bit.ly/9C9hpi

It seems that in Russia there is a regular violation of the basic human rights. No artist or art show organizer should be prosecuted and their right to freedom of expression should be respected and the criminal cases against them should be closed.

ACTION IS NEEDED NOW!

PETIТION
Please sign this petition for Oleg Mavromati and other Russian artists prosecuted under 282 article.

LETTERS OF SUPPORT

Please write letters of support for Mavromati to Boryana Dragoeva brrights@yahoo.com.
PRESS

Help spread the word! Copy to blogs and other media. Please write comments!

http://www.ipetitions.com/petition/olegmavromati/

четвъртък, 21 октомври 2010 г.

Адвокатите на Полфрийман издействаха нов разпит на свидетелите

Софийски апелативен съд ще разпита повторно петима свидетели по делото за убийството на Андрей Монов. Адвокатите на Джок Полфрийман обжалват 20-годишната присъда, която СГС постанови на 2 декември миналата година. Австралиецът бе признат за виновен и за опита за убийство на Антоан Захариев.Адвокат Динко Кънчев поиска от апелативния съд повторно изслушване на свидетелите, тъй като според него показанията им се различават от показанията, дадени на досъдебното производство. По думите му става въпрос основно за противоречия за хронологията на събитията от фаталната нощ. Закон, приет на 28 май тази година, позволява, ако такива противоречия действително бъдат установени при повторния разпит, да бъдат прочетени в съдебна зала показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство.

Повторно ще бъдат разпитани гражданския ищец Антоан Захариев, тримата полицаи, участвали в ареста на Полфрийман и свидетелят Александър Донев, който също е бил в компанията на убития Монов. Според адвокат Кънчев все още не е установено достатъчно категорично, че смъртта на Андрей Монов е настъпила именно след нараняване с инкриминирания нож. Освен това адвокатът поиска да бъдат повторно прегледани записите от охранителните камери от нощта на убийството, но съдът прецени, че искането не е основателно и го отхвърли. Неуваженото искане за повторно изслушване на експертизите може да бъде причина защитниците на Джок Полфрийман да обжалват и на по-горна инстанция - Върховен касационен съд.„Успехът е на 50%, защото съдът все пак уважи част от доказателствените искания", коментира защитникът на Полфриймън.

Прокуратурата иска доживотен затвор за убиеца на Андрей Монов, а частните обвинители настояват за доживотен затвор без право на замяна. С определение от 27 юли тази година САС не допуска допълнителни доказателствени искания. Определението беше обжалвано от адвокатите на австралиеца, но без резултат. Припомняме, Андрей Монов е син на известния български психолог Христо Монов, който също дойде в съдебната зала.
Следващото заседание по делото е насрочено за 11 ноември, когато трябва да бъдат разпитани петимата свидетели. Процесът се следи и от чуждестранни медии.

http://news.ibox.bg/news/id_1498988344

сряда, 13 октомври 2010 г.

Първият концерт против РАСИЗМА И ДИСКРИМИНАЦИЯТА се случи в 1-во СТУДИО на БНР!

"Алхимичен" репортаж - коктейл от различия, с "елементи на разсъждение"...))) и една доза радост

ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ПРОТИВ РАСИЗМА И ДИСКРИМИНАЦИЯТА СЕ СЛУЧИ В ПЪРВО СТУДИО НА БНР !Да празнуваме едва ли е време, щом годините мълчание докараха нещата до там, че престъпни идеологии намират лесна легитимация. Ежедневие стават първобитните страсти на “племенна вражда”, “пазене” на “територия”, омразата, насилието породено от глад, стадното чувство за “собственост” над гените и тн. Съществуването на “нормализиран”, постоянен расизъм, беше отбелязано и от писателя Георги Господинов, гост и участник на концерта “Аларма срещу расизма и дискриминацията”. Примитивизма и дегенерацията като явление при расизма, беше изразено също и в посланието на Йосиф Сърчаджиев към зрители и участници във фестивала “Аларма пънк – джаз” конкретно, но и към българския народ.

Все пак събитието състояло се на 09. 10. 2010г. беше малък празник и ме изпълва с оптимизъм, защото въпреки всичките години мълчание, хуманизма е жив. “Аларма пънк джаз” даде гластност в ефира на БНР, програма “Христо Ботев” на най-човешката позиция - тази за братство, равенство и солидарност.

Йосиф Сръчаджиев отбелязва още, че историята на омразата е стара колкото света. Ще допълня, че също толкова стари са взаимопомощта и любовта към ближния. Борбата с несправедливостта не е само спрямо самите нас. Способността на човека да се асоциира с другия и да се бори за чуждото щастие като за свое. Ближен и чужд, е едно и също. Близък и далечен се сливат в едно. Колко очевидна е огромната прилика дори просто между всички бозайници! Ако се загледаме в костната структура и въобще строежа, функциите на тялото, ще стигнем по-далеч – прилика има между всички живи същества, цялата фауна. Въпреки еволюцията на мисълта днес още се намират объркани създания, които не виждат приликата в привидното различие, еднаквостта на САМИТЕ ХОРА. Идеята за “Аз и другия” също бе представена на концерта в музикалния перформънс премиера на ТОШИДА. ТОШИДА са режисьора – писател - актриса Ида Даниел и композитора Тодор Стоянов, които цитирам "..не вярват в заличаването на различията, вярват в различията". “Един, друг....друг един...човекът бягаше и все повече се изморяваше...друг един” в залата на Първо студио на БНР, с прекрасната акустика, още по-силно звучеше поезията на Ида на фона на музиката на Тодор. Проблемът е в границите, проблемът е в ограничението във всяко отношение: бедност, самота, отчуждение, безпътица, безнадежност, безпереспективност, липса на обич, липса на градивен удовлетворяващ труд, на творчество. Хората просто съществуват, едва свързват двата края материално и духовно. Ограничението смалява кръгозора, прави другия “опасен”. Независимо дали е “богат” евреин или “беден, крадлив” циганин, абсурдно, нали? Понятията се уеднаквяват. Първична самозащита, на която другия отговаря със същото - дегенерация. Проблемите на хората в съвременния свят са идентични, решението им не е в създаването на граници, взаимната омраза и страх, довели през миналия век до възхода на нацизма. Днешния объркан свят носи белезите на расизма, авторитаризма, войните. Защо тогава не се откажем от тези болести? Цветан Цветанов, един от водещите на “Аларма пънк джаз фест” и на концерта изрази това пред медиите, обяснявайки, че информационното затъмнение и бедността винаги са били плодородна почва за упадък. На същото сме свидетели, виждайки разрастването на расизма в момента.

В концерта взеха участие хора от 4 поколения , че дори 5, с бъдещите такива. Като се започне от Ицхак Финци и се мине през зрелите актьори, интелектуалци и гости, младежите от съорганизаторите “ХоРа – хора срещу расизма”, тийнейджърите пънкари, децата сред публиката и се стигне до бременни момичета. Ицко Финци се появи като светкавица внезапна истина и мъдрост в средата на концерта. Прочете два свои кратки разказа: знаете ли, че уличните музиканти имат най-искренната публика? Знаете ли кой се крие зад маската на свирещия навън? Илюстрирайки историята, Ицко постави на лицето си черна маска и засвири на цигулка....Красива метафора за оцеляването на духа въпреки “стената” между хората, изкуствените граници, условносттите.
Право в целта - срещу расизма, именно поради своята различност от едно от друго, но обединени от общото, което е повече, бяха всички изказванията и изкуството на участниците.

Група Ксетофон откриха. Ихуу, не случайно тази групе е сред най-актуалните напоследък. Алтернативния им рок е различен, защото просто Е МУЗИКА. Много интересни бяха и момчетата от група “Глоба”. Залата се изпълни с енергия при появата на румънските гости от пънк-рок групата “Рисайкъл бин”. Стиловете преминаваха плавно един в друг от бурен рок енд рол до етно джаз и арменска народна музика. Публиката се понесе в приказно пътешествие с неземната Рони и “Насекомикс” и отново се приземи с “Мартин Славчев квартет”, които събраха танцуващи пънк хлапета пред сцената. Многобразен като стил, пънкът има и друго “лице” : сърдито и предизвикателно. Видяхме го в “Глас Народен”, чиято провокация не остави публиката равнодушна, изживяване си е да попаднеш на такива типажи пънкове та пънкове. Сърмата Хари с групата си Коптор Микс, развесели стари и млади с ритъма на 60- тарски рок енд рол, и своя неповторим хумор. Привидно несъбираеми изкуства и хора, доказаха, че е възможно! Атмосферата на единност в индивидуалното, в различието, се поддържаше и от актьорите. Видяхме откъси от различни пиеси, една от които за св. Иван Рилски, на Ани Петрова, авторска. Имаше и “бонус”: откъс от още непредставяната пред публика пиеса с режисьор Ани Васева и драматург Боян Манчев “Пиеса за умиране”. Чухме част от пиесата в хармония и загадка представени от триото: Елена Димитрова, Катерина Керемидчиева и Петър Генков. С усет към абсурда Вяра Коларова се превъплати успешно в “странна” персона с откъс от “Старицата от Калкута” и обяви расизма за тотална безвкусица и демоде. Не мога да преразкажа всичко, но на финал, иронизирайки собствената си индъстриъл-етно-джаз музика, “Малки трагедии” събраха заключителните аплодисменти. Лечението чрез изкуство на ранените от омразата съзнания в България тепърва започва. Ако съдя по единомислието и мнозинството поддръжници на каузата ще е не само eфикасно, но ще продължи профилактично, дори след като болката се уталожи и изчезне. Организаторите обявиха, че концертите ще бъдат поредица. Вече са във връзка с международните “Обединени срещу расизма” (“United against racism”) и “Рок срещу расизма” /“Rock against racism”/. Когато му дойде времето мероприятията ще излязат и навън, по-близо до хората. Концертът беше предвиден за Лятната сцена в Борисовата градина, но рязкото падане на температурите го премести на закрито.

Кампанията се подкрепя от не малко знаменитости, големи имена в нашата култура и изкуство. Някои от тях са: Иван Кулеков, Христо Мутафчиев – председател на САБ, гениалната актриса Мая Новоселска, Зуека и Рачков, Явор Гърдев, Камен Калев – автор на филма “Източни пиеси”, също засягащ тези болни теми, Христо Гърбов, Иваxло Христов, Лика Ешкенази, Етиен Леви, Стефан Вълдобрев, директора на Национален филмов център Александър Дончев, режисьора проф. Георги Дюлгеров, председателя на асоциацията на операторите Иван Тонев и още много други повече или по-малко познати носители на хуманизма, културата и просвещението в изтерзаната от кризи съвременна България.
Да, кризите пагубни, но твърде дълго време здравите хора мълчаха, толерираха болните, просто защото са ...болни. Състоянието им не е дошло от добро, знае се. Чувството се нарича състрадание. Разбира се болните са много по-гласовити, агресивни, постоянно активни, това се дължи на заболяването им. Дойде време, обаче, за сериозно лечение, защото лудостта на расистите взе да става заразна, както се отбелязва и в прес съобщението на организаторите на “Аларма срещу расизма и дискриминацията” – БНР и ХоРа. Не можем повече да си позволим лудите да се хранят с душите на по-слабите. Ще ми се всички отхвърлени, бедни, самотни, объркани, дискриминирани етнически българи също да намерят утеха в любовта и братството, вместо да страдат още отдавайки се на омразата, сред неонацистките убийствени теории. Не може ли повече българи да изберат живота, вместо смъртта?! Силата е във взаимопомощта. В група индивида намира реализация, полезен на другите – човекът е човек. В случая изкуството и творчеството не са консуматив и цел, а средство и начин за изразяване на една истина, на една мечта за по-добро съществуване заедно.
Отчуждени индивидите търсят общност, ала забравят, че враждите разделят, а не събират. Обединението от омраза и измислен общ враг е краткотрайно. Идеология, която се поддържа от присъствието на измислен враг и изкупителни жертви рано или късно изяжда своите последователи. Нацизмът, расизмът не са мнение, а престъпление. Свобода на словото има този, който зачита правата и свободата на другите. Отричайки генерално всяко право, както правят расистите, нарушавайки правата на другите, човек автоматично се лишава и от своите права. Оксиморон е да искаш закрила от принцип, който потъпкваш.
Между престъпниците няма братство, другарство и приятелство. Има само съучастничество. Потенциално всеки мрази всеки. Който подкрепя престъпления, неизбежно става тяхна жертва. Деленето на раси е отживелица. Съвременния расъзъм е целенасочено престъпление срещу всичко човешко. Не вярвам, че хората ще пожелаят повече да го подкрепят, да продължат да бъдат манипулирани жертви. Рано или късно и това ще бъде преболедувано.

Алтернатива има и концертът “Аларма срещу расизма и дискриминацията го доказа”. Ще завърша перефразирайки пак посланието на Йосиф Сърчаджиев: “Всички сме едно и имаме една обща майка – Природата” Щастието е възможно само обединени заедно в различията си. Тук и сега, за бъдещето.

via:
http://bulgaria.indymedia.org/article/37188

неделя, 10 октомври 2010 г.

Г. Господинов: Има един скрит, невидим, всекидневен расизъм

Г. Господинов: Има един скрит, невидим, всекидневен расизъм

Има един скрит, невидим расизъм, който не се забелязва лесно, но е адски опасен и това е всекидневният расизъм , заяви за БГНЕС писателят Георги Господинов, който се присъедини към зрителите на първия по рода си концерт срещу расизма "Аларма срещу расизма и дискриминацията" в Първо студио на БНР. "Когато човек без да се замисля казва : "Този е грозен, сакат, циганин, мръсен, краде"- това не го броим за расизъм. Когато видим клошар или беден човек и изпитаме към него негативно чувство – това е първата крачка към расизма. Расизъм не е само, когато пребият някои. Когато пребият някой - нещата са безнадеждни", коментира той. Георги Господинов не одобрява квалификациите за българите като толерантни или нетолерантни. И двете неща са абсолютно грешни, смята той. "Обобщенията са проблем и един от проблемите с ромите е точно обобщението. Най-лесно е да се използва клише и да се каже, че всички роми крадат", заяви Господинов. Пред онези, които се събраха в Първа зала на БНР той прочете едно стихотворение, посветено на толерантността на всички към всичко: " Бог е червен, напращел и завършен. Бог е домат. Няма нищо обидно в това и за двамата".

Идеята за концерта идва както от Младежкия фестивал "Аларма пънк джаз", така и от Младежката инициатива "Хора срещу расизма" . "Аларма срещу расизма и дискриминацията" я виждам както част от световните процеси, които тръгват от "Рок срещу расизма" във Великобритания, каза един от организаторите на събитието и един от водещите на "Аларма" по програма "Христо Ботев" Цветан Цветанов. "В България знаем, че дори на официално ниво се говорят смешни неща, които са и опасни. Едни хора с прекалено десни убеждения, които ме връщат в 1939 година имат национален ефир говорят неща срещу едни хора, които просто изглеждат по различен начин и по някакъв начин ние трябваше да противостоим срещу това", каза още той. Цветанов изтъкна, че самата програма "Христо Ботев" винаги се е опитвала да представя всички гледни точки, а културата на толерантността е нещо, което е неразделна част от програмната й политика. "В момента живеем в информационна дупка, която предоставя възможност на хора с такива убеждения да блеснат като лидери на обществено мнение и обикновените, хора, които са прекалено изтормозени прихващат една такава идеология, защото някой трябва да им е виновен за лошото положение, в което се намират", смята той. Според него България в момента е много благодатна почва на нехуманни идеологии.

Концертът се записа от екипи на БНР и ще бъде излъчен по програма "Христо Ботев" в серията "Звуково изобразяване на града". Темата ще бъде разгледана специално през призмата на София като Европейска столица, съвременната градска култура и културата на толерантността. Съорганизатори са БНР , "Програма Христо Ботев", Софийска община, доброволци от инициативата "Хора срещу расизма", студенти, интелектуалци, артисти, социални дейци от различни организации, еколози, граждани. Участници са Насекомикс, група АС и Ксетофон, рок група Рисайкълбиин от Румъния, електронната група "Малки трагедии", "Сърмата Хари и коптормикс" (герои на фестивала Spirit of Burgas), "Глас народен" с етно-пънк-джаз-самба импровизации и редица други млади творци с позиция по темата. Това няма да е последния такъв концерт, като от програма "Христо Ботев" имат амбицията да го направят на определен интервал от време. /БГНЕС
София / България

http://video.bgnes.com/view/9794

четвъртък, 7 октомври 2010 г.

The first-in-its- kind concert against racism and discrimination in Bulgaria!

The show, “ALARM against Racism and Discrimination,” will take place on October 9th, in Sofia, Bulgaria. The event is organized by Bulgarian Public Radio and the Sofia Municipality. Volunteers from the civic initiative “People Against Racism” will provide
organizational support for the event as well (http://stopnazi-bg.blogspot.com).

The idea behind the concert was inspired by the Rock Against Racism events that took place in the 1970s in England. “ALARM against Racism and Discrimination” is a response to the growing neo-Nazi sentiments in Bulgaria. The deeds of violence directed towards the Roma community, LGBT community, immigrants, and other vulnerable groups in our society are escalating at a tremendous speed. We feel strongly that these phenomena cannot be left unanswered. And just like that, students, artists, intellectuals, social activists, environmentalist, and citizens from all walks of life will gather and say, “We will not be silent!”

Unfortunately, the discrimination around us is taking unprecedented dimensions. Racism escaped its marginalized position and is now present in the public sphere as a normalized discourse. We hope that through this concert we can spread awareness about the dangers of racism and xenophobia and to promote ideas of equality.

The performers that have already confirmed their participation are: The bands Nasekomix (Bulgaria), AC and Ksetophon (Bulgaria), Recycle Bin (Romania), Small Tragedies(Bulgaria), Sarmata Harry and Koptormix (Bulgaria), Glas Naroden (Bulgaria); the actresses Vyara Kolarova, together with George Donchev and Ani Petrova; Ida Daniel (dramaturge, producer, actor, and a writer); Todor Stoyanov (musician); George Gospodinov (actor). The concert is endorsed by Maya Novoselska, Joseph Sarchadjiev, and many others.

To all of them we would like to express our gratitude. All of the artists are going to perform without financial compensation, which greatly impacts our cause through the act of their generous contributions.

“ALARM against Racism and Discrimination” will take place on October 9th in Sofia, Bulgaria. We kindly ask you to endorse “ALARM against Racism and Discrimination” by posting information about it on your Facebook page, twitter, and write a short message of support to weareagainstnazism@gmail.com.
Thank you for your support,
People Against Racism, Sofia, Bulgaria

сряда, 6 октомври 2010 г.

Концерт под надслов “Аларма срещу расизма и дискриминацията” в България.

Здравейте,
Изпращаме ви предварителна информация за първия концерт под надслов “Аларма срещу расизма и дискриминацията” в България.

Час и място: 9ти октомври, 14.00 часа в Първо студио на БНР. Концертът се записва се от екипи на БНР и ще бъде излъчен по програма „ Христо Ботев” в серията „Звуково изобразяване на града”. Темата ще бъде разгледана специално през призмата на София като Европейска столица, съвременната градска култура и културата на толерантността.

Съорганизатори: БНР , “Програма Христо Ботев” и Софийска община, доброволци от инициативата “Хора срещу расизма”, ХоРа (http://stopnazi-bg.org/), студенти, интелектуалци, артисти, социални дейци от различни организации, еколози, граждани.
Предистория: Може би знаете за “Рок срещу расизма” – от 1960-те , когато култови музиканти и групи взимат участие в серия от концерти? Издигайки същия лозунг, те застават твърдо срещу нарастващия тогава неонацизъм: проблем, на който днес спешно трябва да дадем отговор и тук, в България.
Повод: Расизмът приема застрашително масови размери и започва да се легитимира в публичното пространство. Така без да усетим, българите, все още се ласкаем като толерантни, а в действителност мнозина от нас си затварят очите пред нарастващото насилие и омраза към хора от етнически малцинства, емигранти, всеки с различно мнение. Злото е заразно.

Участници: Насекомикс, група АС и Ксетофон, рок група Рисайкълбиин от Румъния, електронната група „Малки трагедии”, „Сърмата Хари и коптормикс” (герои на фестивала Spirit of Burgas), “Глас народен” с етно-пънк-джаз-самба импровизации, актрисите Вяра Коларова с контрабасиста Георги Дончев и Ани Петрова. “Тошида” или Ида Даниел – многоспектърен творец: драматург, режисьор, актьор и музикантът-композитор Тодор Стоянов. Актьорът Петър Генков участвал в наградената с “Икар 2009” постановка на Иван Добчев “Лазар и Исус”, писателят Георги Господинов. Ще чуете още позицията на Мая Новоселска, Йосиф Сърчаджиев и други неугасващи звезди. Условията за участие, които важат за всички са две простички, но принципни.

1) На концерта изпълнителите ще се изкажат – с думи или експлицитно чрез изкуството си – по темата против расизма и дискриминацията;
2) Участието им е безвъзмездно, тъй както и никой от работещите за каузата не получава пари.

Очакваме ви!

Искрено ще се радваме да се присъедините, да поканите приятели, които подкрепят каузата на концерта. Подкрепете ни като разпространите тази информация или напишете текст. Да покажем, че българските граждани все още са единни, хуманни и нормални хора. Да кажем на висок глас, че не ни е страх от омразата и насилието. Мирът и любовта са по-силни от тях.
от организаторите

сряда, 29 септември 2010 г.

Омбудсманът сезира компетентните органи за прояви на омраза на расова и етническа основа

"София, 24 септември 2010г.Днес омбудсманът на Република България Гиньо Ганев сезира компетентните държавни органи за прояви на расова и етническа омраза и дискриминация, които са в грубо противоречие с международните и български норми и стандарти за защита на правата на гражданите. Повод за това беше информацията за организиране на «Протест срещу циганския терор и инвазия», който е предвиден да се проведе на 25 септември (събота) 2010 г. с начало 13:00 часа пред пилоните на НДК. За организатори на протеста са посочени Български Национален Съюз и «Гражданска инициатива равни права и отговорности». Поканата се разпространява широко по електронен път, чрез специална интернет и в популярни социални мрежи чрез видеоклип, озаглавен: «Протест против циганския терор – 25.09.2010».

В самото съобщение за протеста, недвусмислено и по недопустим начин се поставя знак за равенство между цяла етническа група и престъпност с изрази като: «...безконтролни изстъпления от страна на циганското малцинство», «Цигани бият, грабят, изнасилват и убиват...», «...лавинообразно нарастваща циганска престъпност». Същевременно в клипа на инициативата, изготвен от организаторите, се съдържа отчетлив дискриминационен и антиетнически елемент, видим от призива «против циганския терор и инвазия». Омбудсманът смята, че подобни действия и призиви с откровено расистко съдържание грубо нарушават човешките права, гарантирани с международни, конституционни и законови норми.

Според чл. 20, т. 2 от Международния пакт за граждански и политически права на ООН: «Всяко проповядване на национална, расова или религиозна омраза, което подбужда към дискриминация, враждебност или насилие, се забранява със закон». Равенството и забраната за дискриминация е основен принцип и в Конституцията на България, която въвежда и абсолютна забрана за създаване на организации, чиято дейност е насочена «...към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите...». Наред с това, омбудсманът подчертава, че българският законодател преценява като висока обществената опасност на подобни действия и ги е криминализирал като престъпления против националното и расовото равенство.

Съгласно действащия Наказателния кодекс: Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Поради това по случая омбудсманът направи незабавна проверка, при която се установи, че Столичната община е разрешила провеждането на шествие от същите организатори, но под съвсем друго наименование, а именно: «Митинг за защита на правата на българските граждани».

С оглед на всичко това и на основание чл. 19, ал. 1, т. 6 от Закона за омбудсмана, Гиньо Ганев препоръча на кмета на Столична община Йорданка Фандъкова да наложи забрана за провеждането на посоченото мероприятие на основание чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за събранията, митингите и манифестациите - като нарушаващо правата и свободите на други граждани. Съдържанието на призивите, които се отправят от организаторите на предвидения за утре протест носят белезите на посочения в чл. 162 от Наказателния кодекс престъпен състав, като посредством слово и чрез електронни информационни системи подбуждат към расова вражда и омраза, и расова дискриминация. Поради това омбудсманът отправи и сигнал до главния прокурор и до съответните компетентни органи на българското правителство.

Всяка форма на подбуждане към расова и етническа омраза е изключително обезпокоителна от гледна точка на установения правов ред и предизвикването на негативен обществен резонанс особено в момент, когато застрашително нарастват публичните изявления на омраза и нетърпимост към ромите. Критична за правата на хората е опасността върху цяла една етническа група да бъде поставено клеймото на престъпници."

http://www.ombudsman.bg/news/756

събота, 18 септември 2010 г.

18. 09. 2010г. Протестен митинг пред Посолството на Франция































Активисти от инициативата ХоРа (ХоРа срещу расизма), взеха участие, издигайки транспаранти "Всички ние сме роми" и "Бедни = Престъпници?" "Стига Депортации!"

вторник, 14 септември 2010 г.

“Докато има и един гонен циганин, считайте и нас за цигани”

„Хора срещу расизма“ (ХоРа) осъжда остро започналите от френското правителство депортации на граждани на Румъния и България от ромски произход. Директивите на френското вътрешно министерство разкриват съзнателни, целенасочени расистки действия. Чрез депортациите бедността се криминализира, а граждани на страни от Европейския съюз биват дискриминирани на етническа основа.

Осъждаме тези действия не само защото те са извършени в нарушение на френските закони, или заради това, че оглавяваната от президента Саркози администрация поругава достойнството на стотици европейски граждани в зле прикрит опит да възстанови своя падащ политически рейтинг. Осъждаме ги заради това, че създават опасен прецедент в третирането на етническите малцинства на територията на държавите-членки на Европейския съюз като узаконяват дискриминацията и насърчават фактическото съществуване на европейско гражданство от първо и второ качество. Осъждаме ги заради това, че те изпращат изключително негативно послание към институциите и обществата в Източна и Централна Европа. Тези действия обезсмислят положените до тук усилия за интеграцията на ромите и не позволяват превръщането им в европейска норма.

За настоящата криза вина носи не само френското правителство, но и липсата на воля на политическата класа в Румъния и България. Вместо да заклеймят и компенсират вековните репресии, погроми и расизъм срещу най-голямото малцинство в Европейския съюз, през последните две десетилетия правителствата на двете държави единствено симулират мерки за интеграцията на ромите.

Липсва реална програма за преодоляване на тежките икономически и социални условия, в които ромите са принудени да оцеляват. Нещо повече, в действията на Франция редица граждани на източно европейски страни намират оправдание да отрекат принципите на интеграцията на етническите малцинства и имигрантите като „лицемерие“, в което, дори в Европа, никой не вярва.

Подкрепяме Европейската комисия в решението й за наказателните мерки срещу френското правителство. Споделяме тревогата в резолюцията на Eвропейския парламент от 09.09.2010 относно „подстрекателската и открито дискриминационна риторика, характеризираща политическия дискурс по време на депортациите на ромите, даваща легитимност на расистки изказвания и действия на крайнодесни групи.“

Алармираме българските институции и граждани, че случаите на подобни изказвания и действия в България се увеличават лавинообразно. На 25.09.2010 се очаква и нео-нацистко шествие, насочено "срещу ромския терор и инвазия". Нео-нацистки формации вече използват рeториката на френските власти за 'инвазия', за да мотивират расистки терор срещу нашите съграждани роми.

Призоваваме всички хора в Европа открито да покажат своята съпричастност към случващото се във Франция: ако това да си беден е престъпление, никой не е застрахован от депортация и дискриминация!

Отношението към ромите е тест за демокрацията в Eвропейския съюз. Този съюз функционира в съответствие със своите основни принципи само, ако работи за всички нас! Солидарността с ромите е дълг на всеки европеец.

Затова днес със гордост казваме: „Всички ние сме роми!“