вторник, 15 март 2011 г.

Българин ли си или гагаузин?



Posted on март 11, 2011 by hipatiaxxi
Напоследък все по-силно впечатление ми правят надписите по софийските улици – обиди, насочени към мними или реални противници, често на етническа основа. Задавам си често въпроса какъв идиот трябва да си, за да напишеш на стената на Университета гениалната сентенция „Турци се родихте, цигани ще умрете”. Ако се чудите чей болен мозък е сътворил това, то причината за изписването на тази мъдрост се крие в поредния сблъсък на футболни хулигани от противоположни агитки, завършил (дали?) с побой, масов бой, наръгване с нож и незабравимата схватка с полицията на последния мач „Левски – ЦСКА”. Какво е това непреодолимо желание на групи млади хора да се гонят, псуват, бият, преследват, убиват не знам. Но не е трудно да видим връзката между агресивното поведение на младите бръснати момчета с татуирани свастики от агитките и някои техни идейни възпитатели, явяващи се и наши представители в парламента.

Става въпрос за все по-скандалната националистическа партия „Атака”. Неведнъж новините са започвали и свършвали с това как някой горд прабългарин представител на въпросната партия (в това число и председателя и) се е държал дискриминиращо спрямо малцинства – били те етнически или сексуални. Но също така членовете и са окупирали телевизии, радиа и други медии в опит да окажат психологически натиск и да наложат ако не с аргументи, то поне с груба сила мнението си. Подобни акции на всяване на страх с цел налагане на „правилната” гледна точка за някои може би са отживелици от 30-те години на 20 в., но ето, че подобни методи се прилагат и днес. Въобще ако се задълбочим от символиката до реториката, ползвана от партия „Атака” ще намерим достатъчно причини, за да я класифицираме като национал-социалистическа. И същевременно не трябва да забравяме, че макар в парламента това да е най-дясната партия, в страната ни вече съществуват и други групи, далеч по-крайни във вижданията и действията си срещу малцинствата, както и срещу всички останали.

Поводът да напиша това беше поредното расистко, направо фашистко изказване на депутат от „Атака” – този път от трибуната на Народното събрание. И този депутат е не кой да е, а зам. председателят на парламента Павел Шопов. Повод се оказа отново любимата тема на псевдо-патриотите – т.нар. турско робство. Макар много историци да отричат термина „робство” като неотговарящ на действителното социално и икономическо положение на българите в рамките на Османската империя, родните нацисти продължават да го налагат всячески, като дори се опитаха да прокарат решение в парламента за обявяването му за геноцид над българския народ. Крехката психика на оцелелите след 20 години икономически и политически експерименти български граждани се оказаха твърде податливи на подобна националистическа пропаганда и вече се е превърнало в норма да се мразят цигани и турци. Атакистите, като всички уважаващи себе си опитни манипулатори, твърде точно уцелват струната, на която трябва да свирят. Обаче, нали се правим на космополитни европейци, депутатите взеха, че отхвърлиха това предложение твърде в разрез с проповядваните от ЕС ценности. И след изказване по този повод на депутата от „Коалиция за България“ и историк Андрей Пантев, той бе наречен от г-н Шопов „Гад комунистическа”.


http://www.btv.bg/video/459413243-Ataka_i_BSP_se_skaraha_zaradi_turskoto_robstvo.html

Всичко това щеше да е достойно за страниците „хумор и сатира” на някой вестник, ако не беше толкова ужасно. Отново се набиват на очи някои доста притеснителни прилики с национал-социалистическа Германия и фашиските режими въобще – имаме си етнически врагове и те са малцинства, претендираме за територии на съседни държави, защото ни принадлежат и най-много от всичко мразим комунистите.

И за капак – на следващия ден на стените на СУ цъфнаха два нови надписа:

(снимките в началото на материала)

Много ми се иска да си представя Шопов как в 3 часа през нощта с черна качулка подтичква със спрей в ръка около университета, но дълбоко се съмнявам. По-вероятно е неговите мъдри слова от трибуната на Народното събрание силно да са впечатлили някой футболен патриот и той да е решил да излее мъката си за Родината върху стените на СУ. Което на практика доказва, че хората в парламента, ако и за повечето граждани след първата година мандат вече да са тотално компрометирани и омаскарени, то за някои те продължават да са меродавни водачи.

Нещо друго също прави силно впечатление. Ако Пантев като политик и депутат е по-лесен за прицел на омраза, то доц. Искра Баева е безспорен авторитет в университетските среди, ползваща се с уважението и симпатиите на студентите и преподавателите. Причина за гнева към нея са сигурно левите и убеждения, които във времена като нашите се оказват достатъчна причина за обиди, а както вече знаем и за опити за убийство ( http://www.bghelsinki.org/index.php?module=news&id=3326 ).

Друг е въпросът защо най-известното висше училище в България все още не е почистило тези надписи при все, че двама души от академичната общност са потърпевши от тях.

Трети е въпросът защо прокуратурата не се самосезира при изказванията на Шопов и защо не го подведе под отговорност за дискриминация на база политически убеждения.

Въпроси много, отговорът е един и все по-ясно ми се набива в съзнанието – някой има интерес – от футболните хулигани, от „мейнстрийма” на нацизма, от всички форми на отвличане на внимание.

По-важен е един друг въпрос, а на него нямам отговор – защо търпим?

http://hipatiaxxi.wordpress.com/2011/03/11/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B3%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BD/

вторник, 8 март 2011 г.

vesti.bg - ХоРа към СОС: Защо нямаше реакции срещу "Луковмарш"

Препратка: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3636233

Неонацисти парадираха отново по улиците на София, столицата на България.Шествието се състоеше от около 200 души. Присъстваха немски неонацисти носещи старото, имперско знаме на Германия. Цветовете му са черно, бяло и червено, се казва в писмо до председателя на СОС Андрей Иванов и заместниците му, изпратено и до БГНЕС от ХОРА (ХОра срещу РАсизма) - Инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията. Знамето исторически е ползвано от 1871 до 1918, а след това се възражда от нацистите, които в крайна сметка запазват цветовете, но ги разместват и слагат свастиката в средата. Знамето става представителен флаг и това са официалните цветове на нацистка Германия. Днешните нацисти възраждат тази символика.

На шествието гостуваше и забранената в Русия националсоциалистическа организация "Славянский союз". Сред привържениците на шествието дефилираше и неонацистката организация "Кръв и чест" (Blood and Honour). Имаше и рунически знаци като този, с който се обозначава съкращението: "СО" значи "спортна организация.". Съкращението прилича поразително на руната Одал, инкорпорирана във флагът на volksdeutsche ("етническите германци") в Хърватска, носеше се и транпарант "анти-антифа" или преведено: "Анти антифашистите", с което казват "ние сме против антифашистите", посочват в писмото си от организацията. Въпреки реакциите на граждански организации и инициативи като: ХоРа, БХК, БАА, ЛГБТ Действие, БАС, Европейската мрежа срещу расизма ЕНАР, медиите и въпреки изричната заповед на Областния управител на София да се намеси полицията ако се използват неонацистки символи, или символи, които СЕ ВЪЗПРИЕМАТ като неонацистки, нацистите проведоха шествието и подобни символите присъстваха открито. Никой не проследи тяхното афиширане. Ако бяха извадени знамена с откровено експонирани свастики, вероятно те също щяха да останат "незабелязани" от властите, напомнят авторите на писмото.

Проблемът не е само в символите. Дори и прикрити, нацистите са също толкова опасни. Припомняме, че на 7 февруари на граждански протест против Луков марш пред Столична община, пристигнаха представители на организаторите на тазгодишното шествие. Опита им бе да се оправдаят пред медиите, защото почитали ген. Луков заради неговите военни подвизи. На всички хора с познания по история, е ясно, че го почитат заради идеологията му – краен антисемитизъм и нацизъм, не случайно са избрали водача на СБНЛ, а не друг военен от това време. На гражданския протест, неонацистите дойдоха с камери и фотоапарати. Винаги, когато има открита реакция или критика срещу техните идеи те се опитват да заснемат опонентите си, за да ги тормозят психологически и да ги заплашват. Публикуват снимките им и отправят закани за саморазправа. Често нападат и бият невинни хора с "неправилни" възгледи, облекло, цвят на кожата, прическа и тн. Виждаме как дори да нямат реална власт, налагат свои закони на терор и насилие, също както предшествениците им във времената на Хитлер. Същите закони, каквито чрез нацистка диктатура е целял да наложи патронът им Луков, категорични са от ХоРа. Очевиден е антисемитизмът и призивът за насилие. Луковмарш 2011 събра неонацисти и фашисти от различни държави, криминални елементи, които вместо да са в затвора, отново необезпокоявани се обявиха за "лицето на нацията" – "патриотите". Става дума не за родолюбие, а за организирана престъпност. Ние не искаме родолюбец да означава хулиган, бияч и расист, подчертават от неправителствената организация.

Въпросът е защо тези хулигани са оставени да тероризират и определят избора на българските граждани? Неонацистите ли са тези, които ще казват кой е герой и кой не в България? Те ли ще забраняват на гражданското ни общество да критикува и оспорва изборът им на национални герои? Те ли ще определят начинът ни на мислене? Къде е свободата? Къде е демокрацията? , задават ритожрични въпроси от ХоРа. Според тях "Луковмарш" нарушава поне няколко закона на държавата:

1) имитират държавни, военни униформи.
2) Правят паравоенни групировки.
3) Директно проповядват антидемократични идеи.

Питаме, защо няма реакция срещу тези очевидни престъпления и нарушения? Защо не последваха никакви санкции спрямо организаторите, въпреки нарушените забрани?, заключават с въпроси от ХОРА (ХОра срещу РАсизма) - Инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията.

/БГНЕС /

вторник, 1 март 2011 г.

в. Сега: Маршът на луковите глави

Препратка: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8426§ionid=5&id=0000701

Елена Кодинова

Защо вече половин десетилетие Софийската община позволява официалното честване на един фашист, което се превръща в легално сборище на неонацисти?


От половин десетилетие - както сами се хвалят организаторите - всяка година на 13 февруари общинската управа на столица в Европейския съюз дава позволение да се чества един фашист - ген. Христо Луков. На това мероприятие се събират здрави, яки младежи - предимно момчета, - които носят български флагове със знака на рода Дуло, факли и транспаранти с лика на генерала. Те мръзнат с часове по софийските улици в лютата зима, защото се възхищават на един от най-големите проводници на идеологията на Хитлер в България. Част от тях се появяват с бутафорни военни униформи, като извадени от гардероба на филмова продукция за Втората световна война. Всяка година множество защитници на демократичните ценности, които и управниците на столицата уж признават, протестират срещу издаването на разрешително за това мероприятие, наречено Луков марш. Но всяка година без особени трудности Софийска община позволява траурно шествие в памет на фашиста Луков - най-престижното легално сборище на българските неонацисти, гримирано като акт на патриотизъм и възхищение от национален герой.

Спомням си как чух за първи път от български националисти историята за ген. Луков. Разказа ми я едно такова младо, здраво, право българско момче. Генералът лично, сам, с голи ръце отбранявал Кюстендил по време на Първата световна война. Ако не бил титаничният му подвиг, сега този град да е сръбски. (Все едно по онова време участниците в битките са имали някакво значение, когато държавните глави са сядали на масата за преговори и са вадели картите и ножиците, с които да прекрояват Европа.) После този достоен патриот бил застрелян в гръб на прага на дома си пред очите на собствената му дъщеря Пенка от тези страхливци, анархокомунистите. Антична трагедия! Разказа ми това момчето и пусна една мъжка сълза. А за мен ген. Луков е просто основател и ръководител на Съюза на българските национални легиони, поклонниците на Хитлер в България. Човекът, за който се твърди, че се е опитал да организира държавен преврат с помощта на тайните служби на Третия райх. Военният министър, който е смятал, че сме много либерални към евреите си и който е искал да прокара антисемитски закони.

Генерал Христо Луков се е превърнал в една от емблемите на неонацисткото движение в България. Опитай се обаче да спориш с нацисти, че този човек е символ на ретроградност и проводник на отречена в цял свят идеология. Срам за нацията. Дори смело мога да кажа и национален предател, ако наистина е бил готов да смени митичния си патриотизъм за вярност към германските тайни служби. Ще те нарекат безродник, продажник, анархокомунист и еврейска подлога. Те точно така се изразяват, няма възпитание и добър тон, когато посегнеш на този техен герой.

Луков марш много добре илюстрира похватите,

с които българските неонацисти се опитват да минат за патриоти. И дори успяват да излъжат с тях властите, които им дават разрешителни да си честват фалшивите херои.

Повечето родни неонацистки лидери на мнения имат много добри познания по история. Ровят се в събития от миналото, търсят битки и победи, с които да се идентифицират. Цитират тонове дати наизуст, разхождат се по събитията с лекота и са пълни с подробности. Само че тълкуват историята, както дяволът - Евангелието. Когато разказват пред външни хора за ген. Луков например, винаги започват с Кюстендил и завършват с Пенка. Гъделичкат те по чувството за достойнство и за семейственост. Причастността му към фашистката организация си е за тяхна консумация и съм сигурна, че си я обсъждат помежду си с огромно удоволствие.

Когато описват идентичността си,
българските неонацисти започват винаги с родолюбието


Премълчават омразата си към евреи, черни, хомосексуални. Те дълбоко в себе си не понасят дори инвалидите, старите и дебелите. Имат такъв плакат, с който показват, че и те ги дразнят. Обаче, ако леко ги поразклатиш, веднага започват да ти обясняват, че бялата раса е голяма работа, а гейовете трябва да се избият. Но винаги се запознават с теб, като вдигат високо гордостта си, че са част от велика история. Ходи да спориш с това. Ако обаче им посочиш, че имат склонност да се възхищават само от главорези, а не от съзидатели, се напрягат и следват обидите. И странните обяснения, че воинът е по-важен от твореца, защото творецът не би съществувал, ако гордият воин не бил отвоювал живота му. Все едно пък воинът би съществувал, ако лекарят не бе акуширал раждането му и пазил здравето му, ако учителят не го бе ограмотил, за да прочете историята си и да поиска да умре за нея, и ако архитектът не му бе построил дом, в който да не умре от студ.

Не виждам нищо лошо в патриотизма

Аз също се гордея с някои неща от българската история, макар да нямам никаква заслуга за тях. Горда съм, че съм потомка на народ, който си е спасил евреите по време на Втората световна война, когато всички са ги предавали и мразели. Светът ни се поклони за това. Гордея се и с българския пробив на нормата да се проповядва в църквите само на догматичните езици. С богомилството, Боянската църква, Джон Атанасов, Елиас Канети, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, дори с Христо Стоичков и Бербатов. С всеки един български акт на независимо мислене, творчество, толерантност, съзидание. Българските неонацисти, които искат да минат за патриоти, не се гордеят с тези неща, а с ген. Луков. И така сами си признават, че не са родолюбци, а обикновени лукови глави. Защото, ако бяха истински патриоти, щяха да организират марш в памет на Димитър Пешев, а не на ръководителя на Българските национални легиони.

Българските неонацисти искат да минат за дисциплинирани, възпитани, пример за подражание, елитни човешки екземпляри. Лидерите им изискват почти военна дисциплина от тях. Истината е, че зад това се крие океан от агресия, породена от лична неудовлетвореност. Повечето от тях нямат никакви успехи като индивиди. Дълбоко в себе си се чувстват бурмички в машината и за да преодолеят усещането си за безсилие, се гордеят все с агресивни неща, за които нямат никаква заслуга. Като например победите на хан Крум, генерали, воини, превземания, кръвопролития. Владетели, които кротко са градили, не са сред любимите им икони. Друго си е да пиеш вино от череп. Ето това е мъжко, патриотично и достойно. Свободният човек, съзидателят, доволен от собствените си успехи, е склонен да приема и да се движи с лекота в хаоса и не изпитва никакво желание за пълен контрол над действителността. Той върши всичко по убеждение, а не поради наложени правила. И признава същото на останалите около себе си. Недоволният и потиснатият, човекът без лично самочувствие затиска гнева и агресията си и се опитва да овладее реалността със свръхдисциплина.

Такива хора има във всички европейски страни. Има ги и у нас

Само че защо с подобни разрешителни за неонацистки маршове под благовидни предлози българските власти им позволяват да се легитимират? Аз съм чувала и видни наши политици да твърдят, че няма нищо лошо в национализма, и сами да се титулуват националисти. Когато политици одобряват национализма, само насърчават младите нацистчета да стават агресивни и гръмогласни. Те вече дори си позволяват да твърдят, че в наименованието "антифашист" има елемент на нетолерантност заради частта "анти". Че им се нарушават правата, като не им се позволява да се заявяват публично и да си организират събитията. Днес носят само униформи и веят трибагреници. Но ако още пет години ги пускат да правят Луков марш, като нищо ще си пуснат мустачки като на Хитлер, ще се срешат на път и ще си сложат по един пречупен кръст на ръкава. И в този вид ще отидат на следващия гей парад да пребиват шарени весели хора, които искат просто свободно да се обичат. Ако общината се разгневи на подобни размирици по време на по-демократични събития, да си спомни какви разрешения е издавала за честването на един фашист. И да се почувства виновна, че е легитимирала неонацисти. А към здравите, прави момчета, които леят мъжки сълзи за ген. Луков, имам само едно питане - не ви ли писна разни идиоти да се възползват от комплексите ви, които, като влязат в парламента, става ясно, че обичат парите и облагите повече от родината си?



Всяка година от половин десетилетие 400-500 младежи прекосяват София на 13 февруари с факли и знамена в памет на ген. Христо Луков, представяйки го за патриотичен акт.



Начело на шествието винаги има портрет на генерала.

снимки: БГНЕС

сп. Обектив: Луков марш – Post Factum & Ante Mortem

Препратка: http://bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv18512

Ирина Недева
(по материал, излъчен в рубриката „Евранет” на „Хоризонт до обед”)


След шествието сме в по-интригуващата позиция да правим и чуем анализи, които иначе изказани преди марша, могат допълнително да вдигнат интереса към проявата. Трудно обаче българските медии се връщат назад. Не изглежда толкова славно да се занимаваш с „минало”, на фона на творенето на „новини всяка минута” в българското медийно всекидневие. Изисква събиране и съпоставяне на фактите с изказванията, обещанията и заканите. Далеч по-лесно е да се прави „инстантна” журналистика като бързо разтворима информационна напитка. Емоцията е гарантирана, тръпката също, и за някои медии това се превръща едва ли не в аналог на репортерстването на фронтовата линия. Въпреки темата, която изглежда „милитаризирана” заради паравоенните униформи, които се мяркат в масовката, фронтовата линия обаче е още хипотеза, възможност, горещо бъдеще, което някои чакат с войнствен ентусиазъм, а други с предчувствие за нещо видяно и тъжна покруса.

Интересни посоки за анализ дава изключително рядкото за европейска столица явление – факелното шествие с военни мундири от Втората световна война в чест на българския генерал, който е бил най-високо ценен от … Адолф Хитлер. Шествието се случва вече от осем години, без да предизвика никакви въпроси от страна на местната градска управа. За това пък предизвиква тревожни въпроси и реакции, включително от Европейската мрежа срещу расизма ( European Network Against Rasism), създадена през 1998 г., форум за обмен на информация и противодействие срещу проявите на расизъм и за политическо влияние на ниво ЕС и неговите членове.

Освен българските организации, обединени в Българския активистки алианс и граждани от инициативата „Хора срещу расизма”, Европейската мрежа срещу расизма, базирана в Брюксел, официално се учуди как е възможен подобен парад и излезе с писмо до българските власти, в което пише: „the failure to institutionally recognize neo‐nazism, on the part of the Bulgarian government and police force, is a threat to society.” („Неуспехът институционално да бъде разпознат неонацизмът от страна на българското правителство и силите на полицията в прояви като тази, води до манипулиране на обществото”). Мисията на ENAR е: Европа без расизъм, където всяка една личност ще има равни възможности за участие и реализация в обществото. Понастоящем в ENAR членуват над 700 НПО от всички държави-членки на ЕС. Мрежата на ENAR, България, е създадена през 2007 г. и в нея участват 16 НПО.

Спазиха ли общината и полицията заповедта на областния управител според Елена Дянкова от Европейската мрежа, Соломон Бали - от еврейската организация „Б’ней Б’рит” и Гергана Карагьозова от ХоРа, които протестираха пред столичния парламент срещу т.нар. „Луков марш”?

Какъв отговор дава и Мартин Заимов, един от общинските съветници от синия Алианс за София, който е и заместник-председател на Столичния общински съвет.


--------------------------------------------------------------------------------


Елена Дянкова,
координатор за България на ENAR – Европейската мрежа срещу расизма:

Утвърждава се процес, който използва патриотизма
за антидемократични цели

Защо ENAR излезе с писмо до българските власти в лицето на министър-председателя Бойко Борисов, кмета Йорданка Фандъкова и съответно до председателя на Народното събрание и националния омбудсман? Предупреждение и настояване за забрана на тази факелна проява в бъдеще от столична община – това ли искате?


За осма поредна година това събитие, организирано от т.нар. „патриотични” организации се превърна в едно публично демонстриране и пропаганда на расистки и неонацистки идеи. В писмото ENAR настоява за отмяна на „Луков марш” както през 2011 г., така и в бъдеще, като едно събитие, подклаждащо омраза и вражда на етническа, расова, религиозна и антисемитска основа.

В писмото си до българските власти ENAR - пише „Неуспехът институционално да бъде разпознат неонацизмът от страна на българското правителство и силите на полицията в прояви като тази, води до манипулиране на обществото”. Какво имате предвид?

Всеки път, когато държавните или общинските институции абдикират от изразяване на ясна позиция или поемане на отговорност, както е в случая, те изпращат послание до младите хора, че не са в състояние да различат добро от зло. Държавните институции съдействат в обществото ни да се утвърждава процес, който използва патриотизма за постигането на антидемократични цели.

--------------------------------------------------------------------------------


Гергана Карагьозова,
ХОра срещу РАсизма - инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията:

Очевидно за официалните власти е трудно разпознаването на неонацизма

Малко преди провеждането на факелното шествие ХоРа внесоха в столичния парламент протестно писмо срещу „Луков марш” (номер на вх. писмо - 94-А-52 /7 февруари 2011). Камери на БГнес , на една регионална телевизия и журналисти от БНР бяха единствените представители на медии, а телевизионната репортерка препоръча на ХоРа да си отидат по къщите…

Т.нар. „Луков марш” оправда ли безпокойството на ХоРа, изразено в протестното ви писмо до СОС ?

Да, факт е, че една такава помпозна и военизирана процесия се състоя в чест на някой, който открито е проповядвал антисемитски и милитаристични възгледи. Освен това, мога да добавя, в марша са участвали главно млади хора, около 400 души според медиите, а това е един не малък брой за подобно мероприятие.

Нямаше обаче свастики по репортажите от шествието, впрочем. Има ли нацистки символи, които ви дават основание да определяте този „марш” като израз на неонацистки настроения?

Това бяха знамената на Национална съпротива, на „Кръв и Чест” – една неонацистка организация, забранена в Германия и в други европейски страни, знаме на Славянски съюз, организация, която е забранена в Русия заради нацистката си идеология, и дори трикольорът от времето на Германската империя с цветовете черно, бяло, червено в хоризонтална последователност отгоре надолу, който дори и Хитлер е използвал в началото на своето управление и който в наши дни се ползва от германската неонацистка партия (Nationaldemokratische Partei Deutschlands). Всичко това се случваше в центъра на София – един град, за който в пътеводителите четем, че се слави със своята толерантност.

Получихте ли отговор на писмото и на исканията ви от СОС за забрана на марша и за обсъждане в столичния парламент на политическите измерения на това шествие в столицата?

Конкретен отговор не сме получили, но по-тревожното, според нас, е, че липсва цялостно отношение към неонацистките прояви в София. Стените на централните улици в столицата са изписани със свастики, с надписи от рода на „Циганите – на сапун”, „Турците да мрат”, „България над всичко” и друга подобна расистка и профашистка пропаганда. Същите хора прибягват и до физическа саморазправа с тези, които те възприемат като врагове. Очевидно е разрастването на тези неонацистки прояви, както, за съжаление, е очевидно и дългогодишното мълчание на Софийска община.

Очевидно за официалните власти е трудно разпознаването на неонацизма. Топката е хвърлена в градината на институциите. Визирано е правителството и силите на полицията, в писмата си и ENAR, и българските инициативи в лицето на Българския активистки алианс (БАА) и ХоРА обаче искат Столична община да помисли за бъдеща забрана на „Луков марш”. Как отекват тези послания в столичния парламент?


--------------------------------------------------------------------------------


Мартин Заимов,
заместник-председател на Столичния общински съвет, общински съветник от Алианс за София:

Тези хора успяват да се представят като приемливи по закон

Г-н Заимов, в качеството ви на един от заместник-председателите на Столичния парламент писмото на ХоРА беше адресирано до вас. Получихте ли го, какъв е конкретно вашият отговор?


Да получих го и се получава така, че отговарям публично в това интервю, а иначе по тази тема съм бил в е-мейл кореспонденция с много от тези хора. Аз съм напълно съгласен с това, което те казват и съм на тяхна страна.

Неправителствените организации от инициативата срещу расизма отново отбелязват факта, че на марша имаше знамена на забранената в много европейски страни организация „Кръв и Чест” (Blood and honor), появи се и знаме на Славянския съюз, това според вас допустимо ли е?

Няма никакво съмнение, че тези хора са неонацисти. Това е видимо за всеки. Сега въпросът за допустимост е по-сложен, защото тук трябва да отчетем две неща. Първо, във всяко едно общество има неонацисти и второ, ако тези хора успяват да се представят като приемливи по закон, не е добре да има забрана. Това не означава, че не бива да има политически дебат в Столичния общински съвет, това са две различни неща.

Според вас защо подобна дискусия не се е състояла до този момент?

Извинявайте, но в общинския съвет има двама представители на партия „Атака”, с които аз много добре се разбирам, но съвсем очевидно е, че има близост между тях и подобни крайно националистично мислещи групи. Има един много симпатичен млад човек от ВМРО – Ангел Джамбазки, а е съвсем сигурно, че ВМРО е съвсем близка организация до тези хора, които извършват този марш. Няма съмнение, че в България има неонацисти, има крайни националисти, ето тази организация ВМРО има със сигурност сподвижници и т.н. Пак искам да напомня, че предишен състав на Столичния парламент (СОС) е бил по-малко неутрален и по-националистичен от нашия, защото е разрешил поставянето на паметна плоча на генерал Христо Луков.

Вие твърдите, че сегашният Столичен общински съвет, на който сте член, е по-неутрален в случая и че, следователно, опасенията на Европейската мрежа срещу расизма ENAR са неоснователни, така ли?

Не ме разбирате правилно. Напълно основателно е безпокойството им, но аз знам, знам, че няма как общинският съвет да заеме позиция по-близка до позицията на ENAR. Например, на самия мен не ми беше лесно да убедя колегите си от Алианс за София (своеобразната синя, антикомунистическа „коалиция” в общинския съвет), че не трябва да има улица на името на Богдан Филов, най-малкото заради неговата спорна роля в историята и заради неговия антисемитизъм по време на сътрудничеството с Третия райх.

В писмото от ENAR пише, че днес има институционално игнориране на проявите на неонацизъм, това ли е обяснението ви, че общинският съвет сега е по-неутрален от предишни по-националистически конфигурации в състава му?

Не е вярно, че има институционално игнориране. Аз знам, че полицията следи много внимателно поведението на тези хора, които излизат на Луков марш.

Полицията обезпокоява ли се от факта на появата на знамена на забранени организации като „Кръв и чест” и Славянски съюз?

Да, разбира се, че се обезпокоява...

По какво личи това?

Тя спазва закона. Тези знамена са в рамките на българския закон.

В смисъл?! Че не са забранени в България, но са забранени в Германия, Русия в други страни в Европа?

Имайте предвид следното. Нацистката идеология, нацисткото движение е имало изключително голяма популярност. Трудно е да се сложи абсолютно точна граница между краен национализъм или краен расизъм и склонността на голям брой групи да не харесват различни от тях. Няма точна граница.

Критична гледна точка и съответно действие, защото еврейската организация „Б’ней Б’рит”, алармира софийската областна управа преди провеждането на шествието и протестът им доведе до заповед РД-15-026 на областния управител на област София, шествието да се прекрати, ако се използва символика, която се „разпознава и ВЪЗПРИЕМА като нацистка”.

--------------------------------------------------------------------------------


Соломон Бали,
председател на еврейската организация „Б’ней Б’рит”:

Превръщат София в европейска столица на неонацизма

Какво доказва вашето твърдение, че цитирам от писмото ви „въпросното шествие бе проведено в познатия му сценарий - а именно, като неонацистко шествие”?


На митинга, освен въпросните знамена, които са явна проява на манифестация на неонацизъм, участниците поздравяваха гражданството с изпънати в нацистки маниер ръце. „Неутралността” в случая означава поощрение. За мен е странно, че при положение, че София има една прекрасна идея да се бори за Европейска столица на културата, в същото време явно някои от екипа на общината и от общинските съветници успешно я превръщат в европейска столица на неонацизма.

Веднага след провеждането на марша от „Б’ней Б’рит” изпратихте второ писмо, че всъщност не е спазена заповедта на областния управител полицията да прекрати шествието. Защо мислите така?

Според нас е странно, че някои от отговарящите за реда при провеждането на това събитие си е позволил да не спази заповедта на областния управител, в която се казва, ще цитирам: „да не се използва символика, която се разпознава като националистическа, расистка или дискриминационна”. По-ясен текст аз от това не виждам и тук няма място за неутрално отношение към хората, които си позволяват да пропагандират неонацизъм в България.

Вашето второ писмо се съпровожда и от снимка на знамето на „Кръв и Чест”, смятате ли, че полицията и органите на властта се нуждаят от нагледен материал и обяснения на символите, например какво значат определени цифри като 14/88 или пък стилизирани като светкавици букви „С”, каквито се четат в съкращението СО (вероятно „спортна организация”) – имате ли готовност да направите такъв наръчник?

Очевидно полицията се нуждае от подобен наръчник. Тази информация и нагледен материал за визията на неонацизма днес в Европа и по света е налична в интернет, лесно проследима, но и ние сме готови на направим подобен наръчник.

събота, 26 февруари 2011 г.

Протест : не на расизма! 25.02.2011

На 25.02.2011г. се проведе антирасистки флашмоб.

Причината беше поредното неонацистко престъпление : побой над бежанецът Джавед Нури. Това е седмият път, когато човекът е нападан.

ХоРа застава до Джавед Нури в борбата му да стане равноправен български гражданин. От своя страна Джавед също не е безразличен към съдбата на българите, която споделя. Той е активен в граждански и социални проекти. Беше номиниран за човек на годината в конкурсът на Български Хелзинкски Комитет / http://humanoftheyear.org/?p=2760 /.

Нападнатият не е пострадал много тежко въпреки боя и ударите по главата. Това обаче в никакъв случай не оневинява престъпниците.

ХоРа подкрепи протеста и позицията на анонимните активисти.

До инициативата пристигна тяхното писмо – призив, което публикуваме в края на материала.

Протестът събра около 30-35 човека на кръстовището на „Патриарх Ефтимий” и „Граф Игнатиев”. Проведе се между 18:30 и 19 ч., когато са най-големите задръствания в София. „София не е нацистки град!” викаха протестиращите пред колите, лозунг, който активисти скандираха и на протеста на ХоРа против нацисткия луков марш тази година / http://stopnazi-bg.blogspot.com/2011/02/blog-post.html /. Каузата е споделена, посланието достига адресата си.

Така беше и на флашмоба. Макар някои шофьори да се изнервиха, повечето търпеливо изчакаха. Минувачи се присъединиха към протеста, с любопитство взимаха листовки, след което изказваха своето одобрение.

Протестиращите бяха различни - от студенти и активисти до случайно получили смс граждани подкрепящи каузата. Не липсваха и хора на изкуството, млади театрали се включиха в протеста и показаха, че и в България има творци ангажирани със заобикалящите ги проблеми.
Полицията беше изненадата както често става при светкавични акции. Събраха се много полицаи за подобно събитие – мирен младежки протест срещу насилието. Нямаше проблеми, но флашмобът беше прекратен след около 20-30 минути.

Пристигнаха различни медии, имаше множество фото апарати, диктофони и две камери. Само някои медии отразиха събитието. Поздравяваме ги за силната гражданска позиция.

Препратки :

http://video.bgnes.com/view/14777

http://www.btv.bg/az-reporterut/id/12/pg/1/usernews/1580893566-Dvijenie_protiv_rasistite_blokira_popa.html

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3642333

http://bulgaria.indymedia.org/article/37664


Завършваме с писмото – призив разпространено от неизвестните борци за справедливост :

На 25.02.2010 в 18.30ч. пред паметника на Патриарх Евтимий на ул. „Граф Игнатиев“ ще се проведе светкавична акция против расистки мотивираното насилие по повод нападение и побой над бежанец!

На 21.02.2010г. в района на НДК, до градинката на Кравай, беше нападнат имигрант - поредната жертва на неонацистите. Градинката около НДК и т. нар. Кравай са известно сборище на скинари, фашисти, биячи.
Към 22.00ч. Джавед Нури се прибира към квартирата си, когато чува зад гърба си „Ей, циганин! Индианец!”. След това пет човека го заграждат, удрят го с бутилка по главата и щом пада започват да го ритат, след което като подли биячи, каквито са, бягат. Той е нападнат и бит само защото е малко по-мургав!
Джавед Нури е от години в България. Бежанец от Афганистан, с много тежка семейна история. Човек потърсил в нашата демократична държава убежище и помощ. Да докажем, че България е наистина Европейска демокрация и да защитим нашите ценности! Да кажем „не” на насилието!
Джавед е напълно интегриран в обществото ни. Тук той има приятели и близки, приятели от средите на изкуството, шоубизнеса. Има приятели сред студентите, сред журналистите, хора на всякакво ниво. Въпреки всичко проблемите на Джавед у нас не свършват. Не само, че са му отказани бежански статут или гражданство. За пореден път бежанецът е нападан от расисти. Досега Джавед Нури ( както и повечето жертви на нацистки атаки) не е получавал реална помощ от властите. Това е причината този път, непосредствено след побоя, жертвата да предпочете да не се оплаче в полицията. Престъплението обаче не бива да остане скрито! Ние, негови приятели и граждани на Република България избираме да не мълчим! Днес алармираме спешно обществото! Призоваваме медиите да се включат в каузата! Неонацистите не са безобидни! Подобни случаи на насилие са ежедневие. Това, че повечето оставаха скрити, не ги премахва! Нека не остават скрити и днес! Не на неонацистката организирана престъпност! Биячите в затвора! Стига престъпления по улиците на София! Не на расизма! Да защитим демокрацията и свободата си! Да защитим Джавед и всички жертви на неонацистки атаки! Искаме спокойствие по улиците на градовете си! Ние сме „за” сигурност на всички граждани и хора, пребиваващи на територията на страната ни!
Джавед Нури е един от нас! Утре може да бъдем ние : ти, ти и ти! Нацистите атакуват всеки, който не им хареса : различен цвят на кожата, предизвикателно облекло, политически убеждения – това е само претекст. Неонацизмът е срещу всички! Да кажем „НЕ!”

петък, 25 февруари 2011 г.

1 March 2011 Transnational Migrant Strike

WE ARE HERE! AUSSCHLUSS BASTA!
Transnational Migrant Strike


On 1 March all over the world migrants stand up and organise against social exclusion, discrimination and racism. The movement started with a migrants’ strike and boycott day in the USA in 2006. Since then protests spread transnationally to different parts of the world. This year as well, employees working in the world’s richest countries will walk-out on work, take direct industrial action or practice other forms of protest. In Austria, we want to create the foundation for a broad movement to initiate a radical change in policy towards migrants.

We have come as workers, as students and professors, as refugees, relatives, physicians and sex workers, as undocumented migrants, as au pairs, professionals and care workers. We have been living here for years and sometimes for generations. We are here, in kindergartens, in schools, hospitals, and nursing homes, on construction and production sites, at universities, in private homes, in brothels, super markets and offices. We have all genders and sexual orientations, we believe in different religions and ideologies, we belong to different age groups and social strata. We have diverse backgrounds, sometimes we stick to our ethnic origin, sometimes we renounce these forms of belonging. We are living here and there. We are not longing for an old or for a new homeland. Frontiers are too narrow for us. We do not fit into them, they don’t fit our lives.

We are fighting against everyday racism and harassment, against poor pay, against wiped out opportunities and dead end careers for ourselves and our children. We are standing up against a discriminatory education and welfare system, the incompetence of political parties and police brutality. We are fighting against being deprived of citizens’ and social rights - a strategy to make us available and exploitable as cheap labour.

We are fed up with racist responses. We are here to stay. Instead of waiting we are now taking our destinies into our own hands. We have fought many battles; we know what it means to be excluded. We are living solidarity and we want radical change.
Wherever we are living and working, we all are entitled to equal rights, and to good and just living conditions!

1 March will be a day of mobilisation, irritation, raising voices and strike. We invite everybody regardless and transgressing identities and ethnicities to join this protest and to strike against racism. Let’s use this day to join our differences to find a new common new language. We put an end to the division between We and You. We all are the future!



Together with us – Against racism, discrimination and exclusion!
Together with us – For equal rights and same privileges for All!


Manifestation on 1 March 2011 17:00

1100 Wien, Viktor Adler Markt


http://www.1maerz-streik.net/transnationaler-migrant-innenstreik/

вторник, 15 февруари 2011 г.

Характерни влияния върху днешните неонацистки формации в България

Характерни влияния върху днешните неонацистки формации в България

Напоследък в нашето общество открито започна да се говори за зачестяването на неонацистки прояви. Този факт провокира самите неонацисти да се опитат да прикрият същността си, представяйки се за патриоти. Затова е необходимо истинското им лице да бъде развенчано.

Неонацизмът трябва да бъде разобличаван в две направления.

1) Исторически корени – специфично българско наследство, свързано с профашистки и пронацистки организации в България от междувоенния период. За тези движения може да се прочете в публикациите на съвременния историк на фашизма Николай Поппетров (2008, 2009). В този смисъл днешните неонацисти се стремят да се представят като наследници на местни фашистки организации от междувоенния период като Съюза на българските национални легиони (СБЛН).

2) Съвременни международни връзки и субкултури влияния – международни афилиации на българските неонацисти. Участието им в неонацистки и крайно десни интернационални обединения, движения и коалции (напр. European National Front), kакто и вдъхновението, което те черпят от неонацистки субкултури (напр. Кръв и чест и Национална съпротива).

1. “Историческият фашизъм”
След Първата световна война светът навлиза в тежък период на криза – политическа, икономическа и социална. Крайно консервативните части на обществото разпознават фашизма като радикална алтернатива на това, което смятат, че е довело до кризата. Tова, според тях, са едновременно демокрацията, социализмът и „паразитният” капитализъм т.е. цялото наследство на изминалото либерално столетие (19-ти век). Фашизмът се различава от дотогава съществувалия консерватизъм с това, че отхвърля идеите на 19-ти век (залегнали във Великата френска революция – 'свобода, равенство, братство') с революционни средства.

Идването на фашизма на власт и последвалата война оставя Европа в руини, а милиони хора са унищожени по фронтовете и в индустриалната машина за убийства, наречена Холокост. Поради това фашизмът е разгромен не само политически, но и идейно – неговата идеологическа основа е делегитимирана поради страданието, което донася на света.

По време на Студената война фашистките организации биват маргинализирани (както от властта така и от обществото) и от двете страни на Желязната завеса. В демократичните страни опитите за реабилитация на фашизма се посрещат от сериозно гражданско недоволство, протести и т.н., а на някои места се стига до инкриминирането на отричането на нацистките престъпления и нацистката символика.

В социалистическите страни фашизмът е забранен, а всички негови прояви преследвани. Формално са отхвърлени също национализмът, расизмът и ксенофобията, макар и най-тежките престъпления на социалистическия режим да са свързани точно с расизма и национализма (напр. т.н, “Възродителен” процес).

След промените от 1989г. различни крайно десни формации се опитват да се легимират чрез позоваването на своя антикомунизъм и прикриването на фашистките/нацистките си афилиации. „Десетилетия фактически непроучвани поради квалификацията “фашистки” разгледаните тук формации стават, след падането на комунизма отново жертва на манипулация. Този път на лица от собствените им редове или задочни симпатизанти. Техният антикомунизъм се оказва своеобразна индулгенция. Фашисткият им характер се поставя категорично под съмнение, всички факти, показващи симпатия или близост до фашизма се премълчават. Така една изключително интересна страница от българската история продължава да е жертва на идеологически интереси.” (Поппетров, 2008:109-110)

Понастоящем открити поддръжници на неонацистките идеи в България са организациите «Национална съпротива», «Кръв и чест», движението «БНС-Гвардия», участвало в парламентарните избори през 2005 и 2009г., както и наци-скинхедовете и агитките на големите футболни отбори (нпр. ултрасите към Левски).

Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) и ген. Христо Луков:
Една от организациите от междувоенния период, която често служи като пример за подражание на съвременните неонацисти е СБНЛ. БНС/Гвардия днес черпи вдъхновение точно от тях и се самообявява за техен наследник. Тя организира ежегодни демонстрации в памет на една от ключовите фигури от СБНЛ – ген. Христо Луков.

Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони като първата организация имаща вече изцяло оформен фашистки характер. Според него, в идеологията си Луков и Съюзът на българските национални легиони възприемат обичайните крайно националистически, шовинистични и тоталитарни идеи, но и фашисткото виждане за вождизъм, елитаризъм, расизъм, антисемитизъм, както и непримиримост към либералния индивидуализъм, а и към всякакви форми на многопартиен парламентаризъм. (виж Уикипедия: Христо Николов Луков)
„Под влиянието на италианския фашизъм и националсоциализма СБНЛ пропагандира: водаческа йерархична и милитаризирана партия с култ към вожда и принцип за безпрекословно изпълнение на заповедите му; крайно авторитарни идеи за развитието на обществото; ограничаване на всички ръководни институции (като министерския съвет или монархията); пълно отричане на демокрацията и либерализма; планово стопанство; явни анти-семитски настроения и расизъм; силно изразен антикомунизъм, но и антикапитализъм; защита на работниците срещу експлоатацията, но както е характерно за фашизма, отхвърляне идеята за класовото противоречие в полза на класовата колаборация (корпоративизъм); стремеж за създаване на самобитна и своеобразна национална идеология; мистицизъм в идеите за произхода, културата, расовата чистота на българите; вяра в „националния труд” и национал-социалната държава; вяра в конспирации на „външни сили,” спъващи националния възход. (виж http://stalik.wordpress.com/2010/02/18/pressyobshtenie-na-bylgarski-aktivistki-alians-otnosno-lukovmarsh-2010/ )

В уводната статия на легионерския печатен орган, списание “Мощ – Списание за фашистка мисъл”, от януари 1933г. легионерите заявяват целите си по следния начин:
“Днес при общата икономическа криза, когато наводненият ни от болшевишка литература книжен пазар расте от ден на ден, появява се и 'Мощ', за да запълни една вопиюща нужда – нуждата от фашистка просвета за младите последователи на новата вяра на културното човечество – на легионерите. Тази нужда е още по-осезателна, като се има предвид, че идейните врагове на фашизма умишлено компроментират и профанизират неговите идеи.....С духовна и физическа мощ, с бойкост и енергия, присъщи на мадостта ни, 'Мощ' ще отстоява смело позициите на творческия и благодатен фашизъм”. (Поппетров, 2009:386)

Луков и легионерите функционират като дясна опозиция на режима, опитвайки се да го тласнат към по-близък съюз с Германия. С всички сили те се опитват да убедят Третия райх, че режимът на цар Борис не е достатъчно лоялен към нацизма. Луков поддържа близки контакти с немските тайни служби. Историкът Николай Генчев пише, че ’СБНЛ са пряко субсидирани от германските разузнавателни централи, а известна част от неговите водачи са подкупени чрез комисионните за посредничество’.“ (виж http://stalik.wordpress.com/2010/02/18/pressyobshtenie-na-bylgarski-aktivistki-alians-otnosno-lukovmarsh-2010/

Опитите на българското правителството да репресира легионерите се възпират от Германия. Например, когато през януари 1942 г. правителството забранява един от вестниците им, нацистите нареждат забраната да бъде премахната, а вместо това да се забрани "англофилския" либерален вестник Мир. Като цяло, Третият райх ползва легионерите (и останалите пронацистки настроени 'опозиционни' групировки) като маша, с която да контролира българското правителство и потенциалните опити на режима да се изплъзне от плътното следване на политиката на нацистка Германия.

Цар Борис, от своя страна, е поставен в противоречива позиция. От една страна, е принуден да толерира пронацистките групировки в страната като инструмент срещу левите и либералните опозиционни сили. От друга, е принуден да брани властта си от диктаторските амбиции на Луков, който се опитва да се възползва от близките си отношения с Германия. Луков и легионерите са в подобна противоречива ситуация. От една страна, те са принудени да подкрепят режима на цар Борис от стратегически съображения, срещу общите им врагове - комунизма и либерализма. Но в същия момент, чрез задкулисни машинации, се опитват да свалят царя и да завземат властта. (виж Miller, 1975:73-75; Поппетров, 2008) За разлика от други действащи про-фашистки организации, СБНЛ, до убийството на Христо Луков, е била антимонархическа с явни политически проекти за трансформиране на българската държава в тоталитарна от фашистки тип. (виж http://stalik.wordpress.com/2010/02/18/pressyobshtenie-na-bylgarski-aktivistki-alians-otnosno-lukovmarsh-2010/ Дори и когато Богдан Филов подписва с Хитлер споразумение (на 1-ви март 1941г.) и правителството официално застава на пронацистки позиции, легионерите продължават да държат на по-близки отношения с Третия Райх и реформиране на българската политическа система по модела на нацистка Германия.

“Отричайки цялостно партиите, легионерите категорично отхвърлят възтановяването им под каквато и да е форма. Вместо тях те предлагат 'една единствена обществена организация на целокупния народ, изградена отдолу нагоре от неговите млади синове, която да се яви като истинска изразителка на идеите на нацията'. …. В общи линии това схващане кореспондира с фашистките и националсоциалистически идеи за държавно устройство и за ролята на монополната партия в тоталитарната държава, като стои по близо до италианската практика (ролята на Големия фашистки съвет).” (Поппетров, 2008:87)

Все пак, както облелязва и Даскалов (2005), специфичният водачески принцип остава недоразвит поради стратегичко съобразяване с монархическия режим. “Що се отнася до монарха, легионерите изтъкват в програмните си текстове, че са привърженици на конституционната монархия и че царят трябва да бъде върховен вожд на българския народ. Това разбиране отразява отчасти мястото на фашистката партия в монархическа Италия, а от друга представлява специфичен легиоенрски прочит на идеите на монопартийното управление. Разбира се, трябва да се посочи факта, че през 30-те години монархът е единственият фактор в политическата система, който засилва влиянието си и запазва престижа си.” (Поппетров, 2008:87)

Авторитарният режим след 1934г. се съобразява с легионерите поради тяхното отхвърляне на демокрацията, партиите, комунизма и либерализма. Поппетров пише, че “ [ф]ормално няма непреодoлими различия между Легиона и авторитарното управление.”

“Една от спецификите на легионерското движение е неговия антисемитизъм, чиято активност е пряка функция на засилване на антисемитизма в Третия райх.” (Поппетров, 2008, 88)

Легионерите се разгневяват на идеята правителството да депортира в нацистките лагери “само” евреите от Тракия и Македония. Те не крият омразата си към Димитър Пешев, една от основните фигури, допринесли за спасяването на евреите от “старите” територии на България. След отмяната на предварително планираната депортация легионерите пишат следното:

“От германска страна е направено предложение на българското правителство да бъдат изселени и настанени на работа в източните области всички български евреи, на брой около 60 000.
Правителството на Богдан Филов, вместо да използва този рядък и единствен случай да разреши коренно и веднъж завинаги еврейския въпрос, за да се сложи край на една язва в нашия национален организъм, е отбягнало да се възползва от тази възможност. То се съгласява от 'кумова срама' да бъдат изселени само евреите от новоосвободените земи в Тракия и Македония очевидно, защото еврейският елемент там няма още покровители и влияние на каквото се радват евреите от старите предели на царството.

Доволни са всички: евреите ще продължават да паразитстват на широкия български гръб; техните еврействащи покровители, защото ще си имат и занапред дойна кравичка в обора; покровителите в чужбина, защото запазиха в земята ни агентите им за национално разложение, шпионаж, саботажи и убийства.” (Поппетров, 2009, 477-8)

Когато правителството решава да изсели евреите от столицата, легионерите пак се възпротивяват, защото смятат, че тази мярка не е “достатъчно” антисемитска. Те пишат, че “резултатите от изселването на евреите в провинцията ще бъдат отрицателни.” Легионерите говорят за “характерно расово качество на евреите” и предлагат следното:
“Не изселвайте евреите в българските провинциални градове. Изселете ги извън пределите на българското Отечество, а дотогава ги изпратете в концентрационен лагер! Тази мярка е най-слабата, която може да се наложи на едни лица, които спокойно и най-основателно могат да бъдат наречени ВОЙНИЦИ НА НАШИТЕ ВРАГОВЕ. Наред с това арестувайте всички евреизирани българи и ги изпратете на принудителна работа. Нека в кървавата работа намерят успокоение за своето предателско поведение.” (Поппетров, 2009, 479)

За справка:
Даскалов, Румен, (2005), Българското Общество 1878-1939 т.1, София:Гутенберг
Lee Miller, Marshall (1975) Bulgaria during the Second World War, pp. 73-75, Stanford University Press
Поппетров, Николай, (2008), Фашизмът в България, София:Кама


2.Международни връзки и субкултури влияния в наше време
След 1989г. нацистките международни мрежи се възобновяват, вкл. в Източна Европа, с ключовото участие на британската “Кръв и Чест” и американската Хамърскинс (hammer – чук, скин – кожа).

Интересно е да се отбележи, че международната кооперация на неонацистки движения е подпомогната от Жан Мари Льо Пен чрез неговата младежка организация Евронат (клон на организацията Евронат - “евронационалисти”) (Мареш 2010)

Важно развитие в съвременните неонацистки мрежи е възникването на т.нар. “свободен национализъм” в Германия през 90-те (“Freier Nationalismus”), който по-късно става “автономистки национализъм” (“Autonomer Nationalismus”). Той се развива като реакция, както твърдят членовете му, на “държавните репресии” и по същество имитират анархистите автономистки движения, които са базирани на строго нейерахически и антилидерски принципи. Мрежа от подобни групи бързо избуява в Германия, базирана на идеята за “свободни другарства” (Kamaradschaften).

До 1998г. това явление е само в Германия. През същата година в Чехия е създадена групата “Национална съпротива” (Národní odpor) по подобие на едноименната германска неонаци мрежа.. Основните им дейности се изразяват в анти-антифа кампании, чрез които набелязват и елиминират противниците си.

Въпреки лоялността им към нейерархичен автономизъм, при много от групите “свободните националисти” се забелязват наченки на фюрерския принцип т.е. наличието на силен лидер около чиято харизма се обособява ядро от поддръжници. Наблюдавта се също опити за десубкултурализиране (доколко те са успешни е друг въпрос, защото например в българския контекст неонацистите обичат да носят определени марки дрехи като LONSDALE, заради буквите НСДА(П) – инициалите на Националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер в Германия, в марката.)

Чрез контактите между немските и чешките нацисти и, съответно тези между чехите и други източно-европейци, концепцията за “свободен национализъм” и “националната съпротива” се разпространи и в други страни. (може би тук е моментът да кажем, че нито един фашист в Европа не може да си позволи да излезе на улицата директно като фашист, заради универсалната стигматизация на фашизма, и затова те прибягват до 'омекотяващи' PR техники, наричайки се националисти и патриоти.)

Структурите на “националната съпротива” във всички държави са замесени в насилие и особено парамилитаризъм (vigilantism). Това е дейност „тип Батман”, при която група хора, несвързани по никакъв начин с официалните силови структури като полиция и армия, завземат тези функции и патрулират улиците и следят за “реда”. Пример за виджилантизъм е “Гвардия“ на Боян Расате, чиято цел, според самия него, е да пази “българите от ромите”. Стратегическата цел на поддръжниците на идеята за “свободен национализъм” и националната съпротива е да се създадат свободни клетки на територията на "арийски” страни и да бъдат подготвени за промяна от нейерархични към йерархични организационно-милитаристични структури в бъдеще - “когато назрее моментът”. (Мареш 2010: 5)

Голямата промяна в тези движения настъпва с формирането на “Национал Аутономе” (автономни националисти) в Германия през 2003-2004. Те се характеризират с директно копиране на реторика, стил на обличане, пропаганда и организация от немските анархисти от “Черния блок.” Идеологически те се вдъхновяват от левите течения в национал-социализма от 30-те години на братята Щрасер. Като по-леви национал-автономистите имат трудни взаимоотношения с хората от “националната съпротива”, а заради милитантизма им - с немската нацистка партия NPD, която държи на репутацията си на “ненацистка law-and-order партия.” (партия на реда и закона) (ibid.)

В Русия също действа група на име “национална съпротива” - изложените дотук примери убедително показват, че неонацизмът е явление с ясно изразен международен характер.

Други характеристики на европейските неонацисти са:
- насилието – нужно е само да напомним за бунтовете срещу ромите в чешкия квартал Янов на град Литинов през 2008, в центъра на които бяха свободни националсти (вижте също тук: http://edition.cnn.com/2010/WORLD/europe/06/25/roma.prejudice/index.html?fbid=-zZE60ARCJC ); руските нацистки атаки над имигранти от Кавказ и Централна Азия (които насилнците имат навика да заснемат с камера и да разпространяват в интернет); палежите на ромски гета в Италия и др.
- псевдо-ревизионизъм: изразява се в уж-ревизионистки студии и публикации, отричащи Холокоста или твърдения, че жертвите не са били 6 милиона, а примерно 6000. Може да бъде наречен “псевдо”, защото докато историческият ревизионизъм е легитимна научна историографска школа, която цели да даде нова интерпретация върху дадено събитие и да хвърли нова светлина, то ревизионизмът на неонацистите се изразява в това, да отрича огромното унищожение на европейското еврейство (както и други противници на нацизма), без да почива на никакви научни факти и методологии. В източно-европейския контекст наци-ревизионизмът се възползва и от преобладаващото обществено отхвърляне на комунизма, при което се извършва реабилитация на нацисти от военния и междувоенния период под формата на обявяването им за анти-комунистически патриотични герои. (примери: издигането на паметник на СС войник в Естония като част от 'деболшевизацията' на страната; предложението за улица на името на Богдан Филов в София; издигането на паметник на Хитлер в Украйна.)
- Паганизъм (езичество): в България се наблюдава силна анти-християнска реакция, която цели да реабилитира прабългарския култ към Тангра (пример: движението “Войни на Тангра”).
- Анти-феминизъм: на всякакви идеи за еманципация на жените се гледа с лошо око и те биват парирани с патриархални аргументи за “демографския проблем” в Европа и лошия анти-семеен и индивидуалистки морал, до който еманципаторските политики водят.
- Остра хомофобия: и тук най-честият аргумент е свързан с “неестествеността” на хомосексуалните връзки и факта, че те не водят до създаването на поколение. Някои по-опортюнистично настроени неонацисти с паганистки възгледи дори са готови да застанат на страната на официалната религиозна власт в името на съпротивата срещу еманципацията на ЛГБТ хората.
- Расизъм, ксенофобия към имигранти и национални малцинства.

Важен елемент от поддръжката на международните връзки се явява организирането на концерти и фестивали (в т.ч. и в България). Пример за голямо събитие в неонаци календара е ежегодният фестивал в италианската област Венето. В България наскоро имаше концерт в Асеновград с чужди фашистки групи, снимки със свастики от който бяха публикувани в националните медии.

Неонацисткото движение в България се разраства. То, както сродните му европейските формации, подддържа интернационални връзки. Българите от Национална съпротива (група, отцепила се от БНС, докато Боян Расате бе техен водач) имитират немските “автономни националисти”, както в реториката (копиране на лозунги като “Свободен, Социален, Национален), така и чисто стилово – 'кежуал' дрехи, обличане само в черно, когато се ходи по политически събития и пр.

Неонацистка символика:

Цифрите 28- означават Blood&Honour по първите букви
C18- Combat Adolf Hitler- въоръжено крило на B&H за борба с идеологически врагове
311- още не е много популярно в България, но означава 3 x 11. 3 пъти 11-тата буква, която е К и се получава ККК.
14/88 – отново символика с поредността на букви. 14 означава “четиринайсет думи”, по популярния слоган в крайно десните среди на Дейвид Лейн: "We must secure the existence of our people and a future for white children". В комбинация с 88 се среща най-често, което означава Хайл Хитлер, по поредния номер на буквата “H”.

На 22 септември 1983 г. Дейвид Лейн, Робърт Матюс и още седмина полагат основите на "Орденът" (The Order), братство, което си поставя за цел „да избави своите хора от евреите и да се бори до пълна победа на арийската раса“.

Eто още за различните знаци и какво представляват:
http://www.adl.org/hate_symbols/default_graphics.asp


Как изглеждат нацистите в България:

http://bulgaria.indymedia.org/article/35305
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=20&oid=12300&galid=38332
за паганизма:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=114&aid=2874
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=64&aid=1802
http://fictionsweliveby.blogspot.com/2008/12/blog-post_08.html


БГ наци сайтове:
http://bg.altermedia.info/ - български информационен портал, част от международната мрежа Altermedia на крайно десни групи.
http://bg.altermedia.info/?p=1440 – много ключово интервю на Боян Расате дадено за списание “Кръв и Чест”, задължително да се прочете, за връзките между двете организации и за неонацистките възгледи на Боян Расате!
http://www.youtube.com/watch?v=Uo7Pu14qqMk – видео от 22 Ноември 2008 ... Възпоменателно факелно шествие за годишнината от подписването на, цитира се:“несправедливия” Ньойски договор. Организатори са "Кръв и Чест" - България и БНС - Пловдив.
http://www.youtube.com/watch?v=JxGVWaJ1jiI - Речи на паметника в град Пловдив след шествието на 22.11.2008г. против Ньойския договор! Един от ораторите е Ивайло Колев - B&H Bulgaria
http://www.youtube.com/watch?v=m0-EuPx9mTU&feature=related – клип, представящ български скинхедс, с типична неонацистка символика
http://www.youtube.com/watch?v=nU6BrqUt67M&feature=related – клип, показващ татуировки на неонацисти в България.
http://cache.daylife.com/imageserve/02SjdBPbMU3hn/610x.jpg - A tattooed member of Neo-nazi group "Blood and Honour" commemorates the "Day of Pride" in Budapest's Heroes Square on Febuary 14, 2009. The group is commemorating the breakout attempt by Schutzstaffel (SS) troops from Soviet-surrounded Budapest during World War Two. The Schutzstaffel was a Nazi military organisation under Adolf Hitler and the Nazi Party.

На снимката добре се вижда и българското знаме на представителите от България.

http://www.bhbulgaria.com – сайт на “Кръв и Чест” България
“Комунистите ни малтретират, а ченгетата усилено слухтят!
Тез боклуци днес напират душите ни свободни да сломят!
Стига вече цигански терор, стига толерантно поведение!
“За България сте вий позор”, да сложим край на това твърдение!

За истинско щастие трябва ни само едно здраво приятелско рамо!
Да свириме ние Български песни, да казваме гордо: “НИЕ СМЕ ДЕСНИ!” /х4
Текст на Група БРАННИК

http://www.lukov.gvardia.net/ - Шествие в памет на Христо Луков
http://logr.org/lukov/ - - Шествие в памет на Христо Луков 2009
http://istinskibulgari.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 България за българите
http://nsrevolt.blogspot.com/ - сайт близък до “Национална Съпротива България”
http://www.bnfront.com/borba170.pdf - Списание Борба, брой 2 от март 2007г, издание на Български Национален Фронт. На страница 23 има репортаж от Луков Марш 2007.

Чужди Наци сайтове:
http://www.altermedia.info/
www.skrewdriver.org

http://de.wikipedia.org/wiki/Autonome_Nationalisten - информация за Автономни националисти в Германия, чиито символика, структури и имидж се копират от българскака неонацистка организация “Национална съпротива”, които са едни от съ-организаторите на “Луков Марш”.


*Други факти за връзките между крайно десните, неонацистки групи в България и чужбина
- на местните избори през 2009г. в Пловдив водач на листата на БНС е д-р Иван Георгиев – председател на БНРП, следван от членове на БНС-Пловдив и представители на Кръв и Чест – България - Димитър Любомиров Шенчев и Ивайло Стоянов Колев.
- “Ние имаме предимството пред нашите съратници от цяла Европа..., ние сме силни спрямо така наречените либерали, демократи, антифашисти, хомосексуалисти и всякакви други боклуци. Ние сме щастливи и можем да се радваме на онова, което нашите западни съратници не могат и да си помислят. Ние можем да излезем на улицата, да демонстрираме, да издигаме нашите пароли. Ние можем да се срещнем с хората. А не както е в Германия или в Австрия да бъдем заобградени от плътен кордон от полицаи, който да ни държат настрана от обществото. Така че обществото да ни мисли за някакви зверове. Ние сме щастливи и все още имаме тази свобода. И докато имаме тази свобода ние трябва да се възползваме от нея. Ето защо не трябва да губим нито ден, нито час, нито минута във взаими разправии. А обратното. Да се събираме, съюзяваме, да работим заедно и да смачкаме - в буквалния смисък - да смачкаме нашите противници. Това е нашата задача за следващата година, за по-следващата и за онези години, за които ние мечтаем да постигнем... и мачкайте безпощадно всички, които са против национализма, националната съпротива и нашето отечество.” (Реч на Боян Расате в Пловдив от 28.11.2009г.)
- Вече бившия лидер на БНС, Боян Расате, не крие факта, че партията му е свързана с европейската крайна десница. Добре е да си припомним, че когато БНС бе съюзник на “Атака”, Волен Сидеров оцени неонацисткия вожд Расате като "млад човек с трайно оформена национално отговорна визия за обществото и света, човек, който не би могъл да има нагласи против реда, законността и авторитета на държавните институции и органи". (цитирано тук http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv12905 ). БНС е част от “Европейския национален фронт” - пан-европейски съюз на неонацистките политически движения. Сред тях са “Deutsches Kollegе (Германска колегия), NPD (Националдемократическа партия) и Freier Widerstand (Свободна съпротива), белгийският Vlaams Blok (Фламандски блок), испанската La Falange (Фаланга), създадена още от диктатора Франко, френската Guarde Franque (Франкска гвардия), румънската Noua Dreapta (Нова десница) и холандският Nationale Alliantie (Национален алианс)”, цитирани тук http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv12905
- редовни посещения на Боян Расате и представители на БНС на годишните чествания от смъртта на Франко в Испания, провеждани от крайно дясната “Фаланга”.
- спортната организация към БНС, “Еделвайс”, носи емблемата на Gebirgsjäger, копирана изцяло от емблемата на „немските планински части” на SS (http://www.axishistory.com/index.php?id=4810), на ръкава на една униформа.

ПС
След публикуването на този материал, е възможно някои от цитираните Интернет връзки да бъдат изтрити. Ще бъдат възтановени своевременно, тъй като всичко цитирано в материала е архивирано.

неделя, 13 февруари 2011 г.

"Вечният фашизъм" Умберто Еко

Умберто Еко

Вечният фашизъм
Четиринадесет начина да погледнем към черноризците


Въпреки някои неясноти по отношение на различните исторически форми на фашизма, аз мисля, че е възможно да се състави списък на чертите, типични за това, което бих искал да нарека Ур-фашизъм или Вечният фашизъм Тези черти не могат да бъдат организирани в система много от тях противоречат една на друга и са също така типични за други видове деспотизъм или фанатизъм. Но е достатъчно една от тях да е в наличност, за да се позволи на фашизма да коагулира около нея.

1. Първата черта на Ур-фашизма е култът към традицията
Разбира се, традиционализмът е много по-стар от фашизма. Не само, че е типичен за контрареволюционната католическа мисъл след Френската революция, но е роден в късната елинистическа епоха като реакция на класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския басейн хората от различни религии (повечето от вярванията великодушно са приети от римския пантеон) започнали да мечтаят за откровение, получено в изгрева на човешката история. Това откровение, според традиционалистичната мистика, за дълго време е останало скрито под булото на забравени езици — в египетските йероглифи, в келтските руни, в свитъците на малко познатите азиатски религии.

Тази нова култура трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът не е само, както се казва в речника „комбинация на различни форми на вярвания и практики“; подобна комбинация трябва да понася противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа късче мъдрост и въпреки че изглежда, че те казват различни или несъвместими неща, все пак всички те се отнасят, алегорично, до същата праисторическа истина. В следствие на това не може да има напредък в познанието. Истината вече веднъж и завинаги е била казана, а ние само можем да продължаваме да тълкуваме неясното й послание.

Ако поровите из рафтовете, които в американските книжарници са етикетирани като Ню Ейдж, там можете да намерите дори свети Августин, който доколкото знам, не е фашист. Но комбинацията между свети Августин и Стоунхендж — това е симптом за Ур-фашизъм.

2. Традиционализмът предполага отхвърляне на модернизма
И фашистите, и нацистите почитат технологията, докато мислителите-традиционалисти обикновено я отхвърлят като отрицание на традиционните духовни ценности. Но даже и нацизмът да е бил горд със своите индустриални постижения, неговата възхвала на модернизма е само повърхност на една идеология, основана върху кръв и земя (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят бе маскирано като отрицание на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Епохата на разума, се приема за началото на модерната поквареност. В този смисъл Ур-фашизмът може да бъде дефиниран като ирационализъм.

3. Ирационализмът също така зависи от култа към действието заради някакво действие
Ако действието е хубаво само по себе си, то трябва да бъде прието преди или без замисляне. Мисленето е форма на безсилие. Следователно културата е подозрителна дотолкова, доколкото е идентифицирана с критично отношение. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на Ур-фашизма, от почитта на Херман Гьоринг към фраза от пиеса на Ханс Йохст („Когато чуя думата«култура», посягам към пистолета си“), до честата употреба на изрази като „дегенерирали интелектуалци“, „яйчени глави“, „изнежени сноби“ и „университетите са гнезда на червени“. Официалните фашистки интелектуалци са ангажирани най-вече с атакуването на модерната култура и либералната интелигенция затова, че са предали традиционните ценности.

4. Критическият дух прави разлики, а да правиш разлика е знак за модернизъм
В модерната култура научната общност възхвалява несъгласието като начин да се подобри знанието. За Ур-фашизма несъгласието е предателство.

5. Освен това, несъгласието е знак за разнообразие
Ур-фашизмът се разраства и търси консенсус с помощта на експлоатирането и изострянето на естествения страх от различността. Първият призив на един фашист или на едно недоразвито фашистко движение е този срещу пришълците. Така Ур-фашизмът е расистки по дефиниция.

6. Ур-фашизмът произлиза от индивидуалната или социална фрустрация
Ето защо една от типичните черти на историческия фашизъм е призивът към една фрустрирана средна класа, класа, която страда от икономическа криза или чувства на политическо унижение или е уплашена от натиска на по-долни социални групи. Понастоящем, когато старите „пролетарии“ стават дребни буржоа (а лумпените са широко изключени от политическата сцена), фашизмът на утрешния ден ще намери своята публика в това ново мнозинство.

7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност
Ур-фашизмът казва, че тяхна единствена привилегия е най-общовалидната — да бъдат родени в една и съща страна. Това е произходът на национализма. Освен това единствените, които могат да осигурят идентичност на нацията са нейните врагове. Така в корена на Ур-фашистката психология има обсесия за заговор, по възможност международен. Последователите трябва да се усещат в клопка. Най-лесният начин да се разтури един заговор е призивът към ксенофобия. Но заговорът трябва да идва и отвътре: евреите обикновено са най-добрата мишена, защото имат предимството да са едновременно и отвътре, и отвън. В САЩ ярък пример за обсесия за заговори и конспирации може да се намери в книгата на Пат Робертсън „Новият световен ред“, но, както неотдавна видяхме, има и много други.

8. Последователите трябва да се чувстват унизени от показността на богатството и силата на техните врагове
Когато бях момче, бях учен да мисля за англичаните като за хора, които се хранят пет пъти на ден. Те ядяха по-често от бедните, но трезви италианци. Евреите са богати и си помагат един на друг чрез тайна мрежа за взаимопомощ. Но последователите на Ур-фашизма трябва да бъдат убедени, че могат да надделеят над враговете. Така, чрез непрестанна промяна на риторическия фокус, враговете едновременно са твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са обречени да губят войните, защото са конституционно неспособни обективно да преценяват силата на противника си.

9. За Ур-фашизма няма борба за живот, а по-скоро животът се живее заради борбата
Така пацифизмът е трафик с врага. Лош е, защото животът е непрестанно воюваме. Това обаче води до комплекса Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, има нужда от една последна битка, след която движението ще има контрол над света. Но такива „крайни решения“ предполагат една по-нататъшна ера на мир, един Златен век, който противоречи на принципа на вечната война. Нито един фашистки лидер не е успял да разреши това противоречие.

10. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология дотолкова, доколкото е фундаментално аристократична, а аристократичният и военният елитизьм предполагат презрение към слабия
Ур-фашизмът може единствено да подкрепя популистки елитизъм. Всеки гражданин принадлежи на най-добрия народ в света, членовете или партията са най-добрите сред гражданите, всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи.

Всъщност Лидерът, тъй като знае, че властта не му е делегирана по демократичен път, а е била завзета със сила, също така съзнава, че силата му е основана на слабостта на масите; те са толкова слаби, че имат нужда и заслужават един управник.

11. В тази перспектива всеки е подготвен да стане герой
Във всяка митология героят е едно изключително същество, но в Ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ на героизма е тясно свързан с култа към смъртта. Не е случайно, че мотото на испанските фалангисти е Viva la Muerte („Да живее смъртта!“). В нефашистките общества на обикновения човек му е казано, че смъртта е неприятна, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите е казано, че това е болезнен път към свръхестествено щастие. В контраст на това. Ур-фашисткият герой копнее за героична смърт, рекламирана като най-добрата награда за героичен живот. Ур-фашисткият герой е нетърпелив да умре. В своето нетърпение той по-често изпраща други хора на смърт.

12. Тъй като и двете — и постоянната война, и героизмът са трудни за играене игри, Ур-фашизмът пренася своята воля да властва към сексуални въпроси
Това е произходът на мачизма (който съдържа в себе си както презрение към жените, така и нетолерантност и заклеймяване на нестандартните сексуални навици, от целомъдрието до хомосексуалността). Тъй като дори сексът е трудна за играене игра, Ур-фашисткият герой гледа да играе с оръжия — като прави това, той става едно ерзац фалическо упражнение.

13. Ур-фашизмът е основан на избирателния популизъм, качествен популизъм, би казал някой
В една демокрация гражданите имат индивидуални права, но гражданите в тяхната цялост оказват политическо влияние само от количествена гледна точка — един следва решенията на мнозинството. За Ур-фашизма обаче индивидите като такива нямат права, а Народът е приеман за качество, едно монолитно цяло, което изразява Общата воля. Тъй като нито едно голямо количество хора не може да има обща воля, Лидерът претендира, че е техен преводач. След като са загубили властта си да делегират, гражданите не действат; те са единствено призвани да играят ролята на Народ. Така Народът е само театрална фикция. В близкото ни бъдеще може да има ТВ или интернет-популизъм, в който емоционалният ответ на избрана група граждани може да бъде представен и приет като Гласа на Народа. Поради своя качествен популизъм Ур-фашизмът винаги трябва да бъде срещу „гнилите“ парламентарни правителства. Щом един политик хвърли сянка на съмнение върху законността на парламента, защото той не представлява вече Гласа на Народа, можем да надушим Ур-фашизъм.

14. Ур-фашизмът говори нюспик
Нюспик (новоговор) е създаден от Оруел, в 1984 г. като официален език на това, което той нарича ингсоц (ангсоц) или английски социализъм. Но елементи на Ур-фашизма са присъщи на различни форми на диктатури. Всички нацистки или фашистки учебници използват един обеднял речник, както и елементарен синтаксис, за да се ограничат инструментите за комплексно и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме други видове нюспик, дори ако те имат на пръв поглед невинната форма на популярно ток шоу.


Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. За нас щеше да е толкова по-лесно ако на световната сцена излезеше някой и кажеше: „Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците отново да парадират по италианските площади.“ Животът не е толкова прост.

Ур-фашизмът може да се върне под най-невинното прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление — всеки ден, във всяка част на света.

Струва си да бъдат припомнени думите на Франклин Рузвелт от 04.11.1938 г.: „Ако американската демокрация спре да се движи напред като жива сила, която ден и нощ се опитва с мирни средства да подобри съдбата на нашите граждани, фашизмът ще процъфти по земите ни.“ Свободата и освобождението са една безкрайна задача.

Край

Авторско право
© 1995 Умберто Еко

Информация (Прескачане на информацията)
Оригинално заглавие: Ur-Fascism (Fourteen Ways of Looking at a Blackshirt), 1995 (Пълни авторски права)
Превод от английски: [Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], 2005 (Пълни авторски права)
Етикети: Няма
Все още не са дадени читателски мнения за произведението
Оценка: 0 (× 0 гласа)

Допълнителна информация (Прескачане на допълнителната информация)
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2005–2009 г.

Източник: сп. „Обектив“, бр. 124, 2005 г.


--------------------------------------------------------------------------------

Последна редакция: 2009-09-04 15:51:45


http://chitanka.info/lib/text/13189-vechnijat_fashizym

събота, 12 февруари 2011 г.

Lukov March and the neo-Nazi provocations in Bulgaria

Each year since 2005 far right, neo-Nazi, and ultra nationalist groups hold an annual commemoration of the death of gen. Hristo Lukov, the so called Lukov March.
Lukov March 2011, which will take place on the 12th of February in Sofia, already draw protests and declarations from a wide array of civic groups and human rights organizations, such as Bulgarian Helsinki Committee, the Jewish organization B’nei Brit’h, and the initiative against neo-Nazism, racism and xenophobia “People against Racism”.

Lukov March is organized by one of the main far right organizations in the country – the Bulgarian national Union, but it also attracts members of other informal and / or underground neo-Nazi and fascist groups such as National Resistance, Blood and Honor, far right members of football hooligan groups.

The organizers of Lukov March - Bulgarian National Union – openly proclaim they are the legitimate successor of the strongest and most important fascist organization in 1940s, during Bulgaria’s close cooperation with the nazi regime of Adolf Hitler in Germany – the Union of Bulgarian National Legions.

Gen. Hristo Lukov served as Minister of War of Bulgaria in 1935-1938, in which period the country became an official ally of Nazi Germany. Gen. Lukov was advocating for closest relations with the Hitler regime, and deploying Bulgarian troops for military operations in support of the German army on the Eastern Front during the WWII. He advocates for the adoption of very tough anti-Jewish legislation. Disappointed with the “too moderate” policies of the King Boris’s authoritarian government, he founded and led the Union of Bulgarian National Legions during the years of the Second World War. Bulgarian historians unite in their estimation of the Union of Bulgarian National Legions as “the first organization in Bulgaria, with a formed fascist character, openly promoting neo-Nazi ideas in society. In their political programs, The Legions were defending ideas for the violent transformation of Bulgarian state into a totalitarian fascist regime.

In 2010, more than 200 people gathered in the center of Sofia at Lukov March. They were marching in army lines, wearing uniforms emulating the uniforms of the historical Hitlerugend, holding burning torches and national banners. Lukov March also attracted a number of guests and representatives from similar far right and neo-Nazi groups from other European countries such as Italy, Spain, Germany, Switzerland, and Romania.

This is just one example of the provocations organized by group with neo-Nazi and fascist ideas and often paramilitary aspirations. Some more examples – on September 9th 2008 the Inner Macedonian Revolutionary organization, together with the Bulgarian national Union hold a demonstration in the center of Sofia, carrying posters and banners of the illegal neo-Nazi organization Blood and Honor. On November 8th 2008 the BNU commemorated the 70th anniversary of the Kristallnacht with a uniformed demonstration in front of the central office of the Trukish minority party Movement for Rights and Freedoms; on November 22nd of the same year they organize a torch march in Plovdiv, commemorating the anniversary of the Neuilly Treatment that ended the WWI for Bulgaria, carrying banners of Blood and Honor and the Wehrmacht.

The Lukov March is the most important public event of groups in Bulgarian society, which have showed open or covert adherence to fascist, neo-Nazi and ultra national-populist ideas. It is a means trough which these groups test the limits of public reaction to their fascist and ultra nationalist ideology, and make claims for public acceptance and normalization. Lukov March is especially dangerous for its impact on young people, promoting authoritarian and anti-democratic ideas under the guise of patriotism and reverence for the national war heroes.

Most importantly, Lukov March is dangerous as it contributes to the public acceptance and diffusion of ideas of hatred, intolerance and xenophobia, in a society in which economic difficulties quite often find a false expression through intolerant attitude towards the culturally or socially different, marginalized, and weaker. Year 2010 witnessed a number of alarming signs in that respect – in June 2010 a group of young people, going to a protest in solidarity with refugees and migrants, were brutally attacked by a group of neo-Nazi hooligans. Several young people were badly injured and taken to a hospital. There were also numerous occasions in which people of Roma origin, or foreigners of non-white physical appearance, were victims of racist and ultra-nationalist attacks. The last case of such an attack was reported in November 2010 when two young Roma were beaten and severely injured by a group of neo-Nazies after the football mach between CSKA Sofia and the Turkish team Besiktas

What is perhaps most alarming about Lukov March, is that despite loudly voiced protest by many civic society and human rights groups such as Bulgarian Helsinki Committee, Bulgarian Activist Alliance, People against Racism, Jewish organizations etc, there has been very little reaction by the local and national authorities to stop or monitor the March.

Video materials about Lukov March:
http://logr.org/lukov/?page_id=10

http://www.youtube.com/user/bnssofiavideo

Civic initiative against Neo-Nazism, Racism and Xenophobia
“People against Racism”

четвъртък, 10 февруари 2011 г.

„Инициативен комитет за солидарност с имигрантите и бежанците”

ХОРА (ХОра срещу РАсизма) - Инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията подкрепя:


„Инициативен комитет за солидарност с имигрантите и бежанците”


На 11 февруари 2011г. ще проведем протест в солидарност с имигрантите и бежанците. Протестът ще започне в 14,30 пред Министерски съвет/плащадчето пред бившия партиен дом/ и ще изрази нашето несъгласие с новия закон за чужденците в България, както и с неправомерното задържане на чужденци в „центъра за задържане” в Бусманци. Под формата на шествие ще демонстрираме до послоството на Република Гърция, където ще изразим нашата подкрепа и солидарност с намиращитесе в гладна стачка от 25 януари 2011 г.300 имигранти и бежанци там.
Шествието ще премине по бул. „Цар Освободител” и след кръстовището на Софийския университет ще продължи по бул.”Цариградско шосе” до посолството на Република Гърция на ул. „Сан Стефано”. Протестът трябва да приключи към 17,00 ч.


Initiative in solidarity with migrants and refugees

On the 11th of February, 2:30pm, we gather in front of the former Party Home in Sofia ("Dondukov" boulevard X "Tzar Osvoboditel" boulevard), to protest against the new Law of Foreigners in Bulgaria, as well as the forcible detention of foreigners at the Bulgarian "concentration camp" for foreigners Busmantsi. We will march along "Tsar Osvoboditel" boulevard, by the University of Sofia, "Tsarigrad road", and up "San Stefano" street where we will reach the Greek embassy in Sofia. There we will express our solidarity with the 300 migrant workers in Greece who started a hunger strike on the 25th of January 2011. The protest will end up at 5pm.

понеделник, 7 февруари 2011 г.

Протест срещу шествието в памет на ген. Луков и внасяне на открито писмо в Столична Община










Днес, 7 февруари 2011г, около 25-30 човека, обединени в гражданска инициатива "ХоРа (ХОра срещу РАсизма) - Инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията" протестираха пред Столична община и внесоха протестно писмо, и декларация в деловодството на Общината, срещу провеждането на т.нар. "Луков марш", който от години правят т.нар. "патриотични организации" в чест на своя патрон ген. Христо Луков.

С транспаранти: "Фашизмът не е мнение, а престъпление", "СОС, Докога шествия на неонацисти?", "Да бъдем Хора, не нацисти", бе изразен гражданския протест и възмущение от толерирането на тези групи от страна на Столична Община, и от неразпознаването на символиката, пропагандата и идеологията стояща зад групите, организиращи ежегодния "Луков Марш".

Прилагаме текста на писмото до ръководството на Столичния парламент и
придружаващата го Декларация на ХоРа.

ДО
Г-н Андрей Иванов
Председател на Столичен общински съвет

и до Ръководството на СОС
заместник-председатели
г-н Христофор Христов
г-н Орлин Иванов
г-н Мартин Заимов

КОПИЕ
До новинарските агенции, електронните и печатните медии
БНР, БНТ, бТВ, Нова ТВ
В-к „24 часа”, „Дневник”, „Капитал”, „Труд”, „Сега”, „Стандарт”, „Монитор”
БТА, Агенция „Фокус”, Нет Инфо, БГ НЕС, кореспондентите на Агенция Франс прес,
Ройтерс

7 февруари 2011

ОТКРИТО ПИСМО
От
ХОра срещу РАсизма - Инициатива срещу расизма и ксенофобията


ДА СПРЕМ „ЛУКОВ МАРШ”


Уважаеми господин Иванов, Уважаемо ръководство на Столичния общински съвет в лицето на заместник председателите г-н Христов, Иванов и Заимов,


Обръщаме се към Вас защото сме възмутени от липсата на осмисляне вътре в рамките на Столичния общински съвет на факта на провеждането всяка година на манифестации и факелни шествия по улиците на столицата в паметта на ген.Христо Луков, които директно ни връщат във времената на Третия райх без политическа реакция от градския парламент на една европейска столица като града София.

Подготвяното от т.нар. патриотични организации шествие ще се състои на 12 февруари 2011.

Настояваме за това да не се дава разрешение за провеждане на тазгодишния Луковмарш или за отмяната на такова, ако то вече е издадено.

Основанията ни за това искане са в Декларацията на ХОРА, която прилагаме към това писмо.

С уважение,

ХОРА - Инициатива срещу расизма и ксенофобията

ВИДЕО
http://www.youtube.com/watch?v=bP9vGq9uJyk

петък, 4 февруари 2011 г.

ДЕКЛАРАЦИЯ СРЕЩУ „ЛУКОВ МАРШ” 2011

ДЕКЛАРАЦИЯ

НА “ХоРа” - ИНИЦИАТИВА СРЕЩУ НЕОНАЦИЗМА, РАСИЗМА И КСЕНОФОБИЯТА

СРЕЩУ „ЛУКОВ МАРШ” 2011


Днес ние, хората, обединени в “Инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията – ХоРа”, се обръщаме към вас с това писмо, за да алармираме за проблем, който засяга всички нас: зачестяването на крайно десните прояви в България.

Нашият призив е категорично да реагираме срещу националистките и расистки групи, които ще дефилират отново през февруари 2011. Поводът – БНС /Български Национален Съюз/, заедно с други организации и неформални групи, които откровено пропагандират расизъм и неонацистки идеи, се готвят на 12.02. 2011г. да проведат поредния т.нар. „Луковмарш”!

Нека спрем тази демонстрация!

От няколко години в средата на февруари БНС и други фашизоидни, представящи се за „патриотични“, групи провеждат шествия в чест на своя патрон - ген. Христо Луков – историческа фигура, която целят да реабилитират. БНС открито се обявява за наследник и продължител на българските фашисти от Съюза на българските национални легиони, чийто лидер – ген. Христо Луков, е разстрелян на 13 февруари.

Кой е генерал Луков?

Личността на генерала – лидер на Съюза на националните легиони по време на Втората световна война, който като дясна опозиция на царския режим настоява за по-тесни връзки с нацистка Германия и за по-силни анти-семитски закони, е известна на историците*.

На 13.02.2010 на т.нар. „Луков марш“ присъстваха около 200 души с повече или по-малко фашизоидни идеи. Обществото посрещна този факт с пълно мълчание. А на официалното възражение до общината, пратено от Комисията по дискриминация на организацията Бней Брит не беше обърнато особено внимание от политиците. Никой не се впечатли и от присъствието на представители на чужди квазифашистки групи от Италия, Испания, Германия, Швейцария, както и румънците от „Ноуа дрепта“.

През последните 20 години видяхме как постепенно градовете се изпълниха със символите на нацизма и антисемитизма. Днес в София почти няма улица без свастики, символите на СС или лозунги призоваващи към саморазправа с роми, евреи, турци. Доскоро маргинални, днес неонацистките групи все по-широко се рекламират в сайтове за видео обмен и особено сред ултрасите на агитките на различни футболни клубове, които държат на неонацистката символиката за своята идентификация. Проблемът нямаше да бъде толкова сериозен, ако тези групи не намираха както легитимно политическо представителство, така и оправдание за възгледите и действията си в училищните учебници.

Доскоро конкуриращите се БНС-Гвардия, Национална Съпротива (НС), Кръв и чест, ВМРО и други подобни дават признаци на обединение. Те не се смущават от това униформите на спортните им организации да копират тези на Хитлерюгенд. Спокойно рекламират пара-военната си организация Гвардия, чиято цел е да измести държавните органи при възникване на междуетническо напрежение. В крайна сметка те призовават към отмяна на настоящия демократичен ред в държавата и към налагане на етнически доминиран елит. Имат откровено хомофобско поведение, което доведе до сблъсъци с полицията при провеждането на първия “Гей Парад” през 2008г.

Обръщаме внимание и на факта, че тези организации с неонацистки и фашизоидни идеи и пара-военни стремежи ползват с лекота разрешения за своите манифестации, получени от легитимни организации, като на 09. 09. 2008г. под прикритието и с помощта на ВМРО провеждат заедно с БНС демонстрация в центъра на София, носещи транспаранти на забранената в Европа неонацистка организация “Кръв и чест”. На 09. 11. 2008г. отбелязаха 70г. от „Кристалната нощ” с униформена демонстрация пред централата на ДПС, на 22.11 провеждат факелно шествие в Пловдив, за да отбележат годишнината от Ньойския договор – носят транспаранти и знамена на “Кръв и чест” и на Вермахта.

Затова ще продължаваме докато не получим отговор “Защо този неофашистки марш се разрешава всяка година и защо срещу него противодействие няма?” На въпросния „Луков марш“ често са шествали също така и хора, пряко замесени в побоищата над леви активисти и малцинства (етнически, расови, сексуални и пр.) – хора, чието място би трябвало да бъде не на улицата, а в затвора.

Тревожим се, че сме свидетели на обществен процес, които използва патриотизма за постигане на антидемократични цели. Млади и недоволни хора, които търсят промяна, стават лесна жертва на неонацистката и преди всичко на антидемократичната пропаганда.

Намираме за важно обществото да покаже съпротивителните си сили и да се противопостави на този процес.

По своята идеология тези движения са антиконституционни, въпросът е защо някои политици предпочитат да не ги забелязват.

Не искаме да позволим на расизма, антисемитизма и неонацизма да превземат постепенно общественото мнение и политическия елит.

Открити сме за всякакви предложения за мирно противодействие на наближаващия “ЛуковМарш 2011”, както и за по-дългосрочни инициативи в тази връзка.

Фашизмът НЕ Е мнение, пропангандирано по улиците на една европейска столица със или без одобрението на властите - това е престъпление!

(ХОра срещу РАсизма - Инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията)

Повече за инициативата:
www.stopnazi-bg.org

За контакти:
stopnazi.bg@gmail.com


* От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Това е и времето, когато България официално застава на страната на Нацистка Германия, Луков смята, че законодателството в България не е достатъчно анти-семитско и се бори за закони, по-близки до тези на Хитлер. От 1942 година е ръководител на Съюза на българските национални легиони - първата организация, имаща вече изцяло оформен фашистки характер. Настоява за изпращане на български войски на Източния фронт на страната на германските нацисти, които да ръководи лично.