в. Сега: Маршът на луковите глави

Препратка: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8426§ionid=5&id=0000701

Елена Кодинова

Защо вече половин десетилетие Софийската община позволява официалното честване на един фашист, което се превръща в легално сборище на неонацисти?

От половин десетилетие - както сами се хвалят организаторите - всяка година на 13 февруари общинската управа на столица в Европейския съюз дава позволение да се чества един фашист - ген. Христо Луков. На това мероприятие се събират здрави, яки младежи - предимно момчета, - които носят български флагове със знака на рода Дуло, факли и транспаранти с лика на генерала. Те мръзнат с часове по софийските улици в лютата зима, защото се възхищават на един от най-големите проводници на идеологията на Хитлер в България. Част от тях се появяват с бутафорни военни униформи, като извадени от гардероба на филмова продукция за Втората световна война. Всяка година множество защитници на демократичните ценности, които и управниците на столицата уж признават, протестират срещу издаването на разрешително за това мероприятие, наречено Луков марш. Но всяка година без особени трудности Софийска община позволява траурно шествие в памет на фашиста Луков - най-престижното легално сборище на българските неонацисти, гримирано като акт на патриотизъм и възхищение от национален герой.

Спомням си как чух за първи път от български националисти историята за ген. Луков. Разказа ми я едно такова младо, здраво, право българско момче. Генералът лично, сам, с голи ръце отбранявал Кюстендил по време на Първата световна война. Ако не бил титаничният му подвиг, сега този град да е сръбски. (Все едно по онова време участниците в битките са имали някакво значение, когато държавните глави са сядали на масата за преговори и са вадели картите и ножиците, с които да прекрояват Европа.) После този достоен патриот бил застрелян в гръб на прага на дома си пред очите на собствената му дъщеря Пенка от тези страхливци, анархокомунистите. Антична трагедия! Разказа ми това момчето и пусна една мъжка сълза. А за мен ген. Луков е просто основател и ръководител на Съюза на българските национални легиони, поклонниците на Хитлер в България. Човекът, за който се твърди, че се е опитал да организира държавен преврат с помощта на тайните служби на Третия райх. Военният министър, който е смятал, че сме много либерални към евреите си и който е искал да прокара антисемитски закони.

Генерал Христо Луков се е превърнал в една от емблемите на неонацисткото движение в България. Опитай се обаче да спориш с нацисти, че този човек е символ на ретроградност и проводник на отречена в цял свят идеология. Срам за нацията. Дори смело мога да кажа и национален предател, ако наистина е бил готов да смени митичния си патриотизъм за вярност към германските тайни служби. Ще те нарекат безродник, продажник, анархокомунист и еврейска подлога. Те точно така се изразяват, няма възпитание и добър тон, когато посегнеш на този техен герой.

Луков марш много добре илюстрира похватите,

с които българските неонацисти се опитват да минат за патриоти. И дори успяват да излъжат с тях властите, които им дават разрешителни да си честват фалшивите херои.

Повечето родни неонацистки лидери на мнения имат много добри познания по история. Ровят се в събития от миналото, търсят битки и победи, с които да се идентифицират. Цитират тонове дати наизуст, разхождат се по събитията с лекота и са пълни с подробности. Само че тълкуват историята, както дяволът - Евангелието. Когато разказват пред външни хора за ген. Луков например, винаги започват с Кюстендил и завършват с Пенка. Гъделичкат те по чувството за достойнство и за семейственост. Причастността му към фашистката организация си е за тяхна консумация и съм сигурна, че си я обсъждат помежду си с огромно удоволствие.

Когато описват идентичността си,
българските неонацисти започват винаги с родолюбието

Премълчават омразата си към евреи, черни, хомосексуални. Те дълбоко в себе си не понасят дори инвалидите, старите и дебелите. Имат такъв плакат, с който показват, че и те ги дразнят. Обаче, ако леко ги поразклатиш, веднага започват да ти обясняват, че бялата раса е голяма работа, а гейовете трябва да се избият. Но винаги се запознават с теб, като вдигат високо гордостта си, че са част от велика история. Ходи да спориш с това. Ако обаче им посочиш, че имат склонност да се възхищават само от главорези, а не от съзидатели, се напрягат и следват обидите. И странните обяснения, че воинът е по-важен от твореца, защото творецът не би съществувал, ако гордият воин не бил отвоювал живота му. Все едно пък воинът би съществувал, ако лекарят не бе акуширал раждането му и пазил здравето му, ако учителят не го бе ограмотил, за да прочете историята си и да поиска да умре за нея, и ако архитектът не му бе построил дом, в който да не умре от студ.

Не виждам нищо лошо в патриотизма

Аз също се гордея с някои неща от българската история, макар да нямам никаква заслуга за тях. Горда съм, че съм потомка на народ, който си е спасил евреите по време на Втората световна война, когато всички са ги предавали и мразели. Светът ни се поклони за това. Гордея се и с българския пробив на нормата да се проповядва в църквите само на догматичните езици. С богомилството, Боянската църква, Джон Атанасов, Елиас Канети, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, дори с Христо Стоичков и Бербатов. С всеки един български акт на независимо мислене, творчество, толерантност, съзидание. Българските неонацисти, които искат да минат за патриоти, не се гордеят с тези неща, а с ген. Луков. И така сами си признават, че не са родолюбци, а обикновени лукови глави. Защото, ако бяха истински патриоти, щяха да организират марш в памет на Димитър Пешев, а не на ръководителя на Българските национални легиони.

Българските неонацисти искат да минат за дисциплинирани, възпитани, пример за подражание, елитни човешки екземпляри. Лидерите им изискват почти военна дисциплина от тях. Истината е, че зад това се крие океан от агресия, породена от лична неудовлетвореност. Повечето от тях нямат никакви успехи като индивиди. Дълбоко в себе си се чувстват бурмички в машината и за да преодолеят усещането си за безсилие, се гордеят все с агресивни неща, за които нямат никаква заслуга. Като например победите на хан Крум, генерали, воини, превземания, кръвопролития. Владетели, които кротко са градили, не са сред любимите им икони. Друго си е да пиеш вино от череп. Ето това е мъжко, патриотично и достойно. Свободният човек, съзидателят, доволен от собствените си успехи, е склонен да приема и да се движи с лекота в хаоса и не изпитва никакво желание за пълен контрол над действителността. Той върши всичко по убеждение, а не поради наложени правила. И признава същото на останалите около себе си. Недоволният и потиснатият, човекът без лично самочувствие затиска гнева и агресията си и се опитва да овладее реалността със свръхдисциплина.

Такива хора има във всички европейски страни. Има ги и у нас

Само че защо с подобни разрешителни за неонацистки маршове под благовидни предлози българските власти им позволяват да се легитимират? Аз съм чувала и видни наши политици да твърдят, че няма нищо лошо в национализма, и сами да се титулуват националисти. Когато политици одобряват национализма, само насърчават младите нацистчета да стават агресивни и гръмогласни. Те вече дори си позволяват да твърдят, че в наименованието "антифашист" има елемент на нетолерантност заради частта "анти". Че им се нарушават правата, като не им се позволява да се заявяват публично и да си организират събитията. Днес носят само униформи и веят трибагреници. Но ако още пет години ги пускат да правят Луков марш, като нищо ще си пуснат мустачки като на Хитлер, ще се срешат на път и ще си сложат по един пречупен кръст на ръкава. И в този вид ще отидат на следващия гей парад да пребиват шарени весели хора, които искат просто свободно да се обичат. Ако общината се разгневи на подобни размирици по време на по-демократични събития, да си спомни какви разрешения е издавала за честването на един фашист. И да се почувства виновна, че е легитимирала неонацисти. А към здравите, прави момчета, които леят мъжки сълзи за ген. Луков, имам само едно питане - не ви ли писна разни идиоти да се възползват от комплексите ви, които, като влязат в парламента, става ясно, че обичат парите и облагите повече от родината си?



Всяка година от половин десетилетие 400-500 младежи прекосяват София на 13 февруари с факли и знамена в памет на ген. Христо Луков, представяйки го за патриотичен акт.



Начело на шествието винаги има портрет на генерала.

снимки: БГНЕС

сп. Обектив: Луков марш – Post Factum & Ante Mortem

Препратка: http://bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv18512

Ирина Недева
(по материал, излъчен в рубриката „Евранет” на „Хоризонт до обед”)

След шествието сме в по-интригуващата позиция да правим и чуем анализи, които иначе изказани преди марша, могат допълнително да вдигнат интереса към проявата. Трудно обаче българските медии се връщат назад. Не изглежда толкова славно да се занимаваш с „минало”, на фона на творенето на „новини всяка минута” в българското медийно всекидневие. Изисква събиране и съпоставяне на фактите с изказванията, обещанията и заканите. Далеч по-лесно е да се прави „инстантна” журналистика като бързо разтворима информационна напитка. Емоцията е гарантирана, тръпката също, и за някои медии това се превръща едва ли не в аналог на репортерстването на фронтовата линия. Въпреки темата, която изглежда „милитаризирана” заради паравоенните униформи, които се мяркат в масовката, фронтовата линия обаче е още хипотеза, възможност, горещо бъдеще, което някои чакат с войнствен ентусиазъм, а други с предчувствие за нещо видяно и тъжна покруса.

Интересни посоки за анализ дава изключително рядкото за европейска столица явление – факелното шествие с военни мундири от Втората световна война в чест на българския генерал, който е бил най-високо ценен от … Адолф Хитлер. Шествието се случва вече от осем години, без да предизвика никакви въпроси от страна на местната градска управа. За това пък предизвиква тревожни въпроси и реакции, включително от Европейската мрежа срещу расизма ( European Network Against Rasism), създадена през 1998 г., форум за обмен на информация и противодействие срещу проявите на расизъм и за политическо влияние на ниво ЕС и неговите членове.

Освен българските организации, обединени в Българския активистки алианс и граждани от инициативата „Хора срещу расизма”, Европейската мрежа срещу расизма, базирана в Брюксел, официално се учуди как е възможен подобен парад и излезе с писмо до българските власти, в което пише: „the failure to institutionally recognize neo‐nazism, on the part of the Bulgarian government and police force, is a threat to society.” („Неуспехът институционално да бъде разпознат неонацизмът от страна на българското правителство и силите на полицията в прояви като тази, води до манипулиране на обществото”). Мисията на ENAR е: Европа без расизъм, където всяка една личност ще има равни възможности за участие и реализация в обществото. Понастоящем в ENAR членуват над 700 НПО от всички държави-членки на ЕС. Мрежата на ENAR, България, е създадена през 2007 г. и в нея участват 16 НПО.

Спазиха ли общината и полицията заповедта на областния управител според Елена Дянкова от Европейската мрежа, Соломон Бали - от еврейската организация „Б’ней Б’рит” и Гергана Карагьозова от ХоРа, които протестираха пред столичния парламент срещу т.нар. „Луков марш”?

Какъв отговор дава и Мартин Заимов, един от общинските съветници от синия Алианс за София, който е и заместник-председател на Столичния общински съвет.


--------------------------------------------------------------------------------


Елена Дянкова,
координатор за България на ENAR – Европейската мрежа срещу расизма:

Утвърждава се процес, който използва патриотизма
за антидемократични цели

Защо ENAR излезе с писмо до българските власти в лицето на министър-председателя Бойко Борисов, кмета Йорданка Фандъкова и съответно до председателя на Народното събрание и националния омбудсман? Предупреждение и настояване за забрана на тази факелна проява в бъдеще от столична община – това ли искате?

За осма поредна година това събитие, организирано от т.нар. „патриотични” организации се превърна в едно публично демонстриране и пропаганда на расистки и неонацистки идеи. В писмото ENAR настоява за отмяна на „Луков марш” както през 2011 г., така и в бъдеще, като едно събитие, подклаждащо омраза и вражда на етническа, расова, религиозна и антисемитска основа.

В писмото си до българските власти ENAR - пише „Неуспехът институционално да бъде разпознат неонацизмът от страна на българското правителство и силите на полицията в прояви като тази, води до манипулиране на обществото”. Какво имате предвид?

Всеки път, когато държавните или общинските институции абдикират от изразяване на ясна позиция или поемане на отговорност, както е в случая, те изпращат послание до младите хора, че не са в състояние да различат добро от зло. Държавните институции съдействат в обществото ни да се утвърждава процес, който използва патриотизма за постигането на антидемократични цели.

--------------------------------------------------------------------------------


Гергана Карагьозова,
ХОра срещу РАсизма - инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията:

Очевидно за официалните власти е трудно разпознаването на неонацизма

Малко преди провеждането на факелното шествие ХоРа внесоха в столичния парламент протестно писмо срещу „Луков марш” (номер на вх. писмо - 94-А-52 /7 февруари 2011). Камери на БГнес , на една регионална телевизия и журналисти от БНР бяха единствените представители на медии, а телевизионната репортерка препоръча на ХоРа да си отидат по къщите…

Т.нар. „Луков марш” оправда ли безпокойството на ХоРа, изразено в протестното ви писмо до СОС ?

Да, факт е, че една такава помпозна и военизирана процесия се състоя в чест на някой, който открито е проповядвал антисемитски и милитаристични възгледи. Освен това, мога да добавя, в марша са участвали главно млади хора, около 400 души според медиите, а това е един не малък брой за подобно мероприятие.

Нямаше обаче свастики по репортажите от шествието, впрочем. Има ли нацистки символи, които ви дават основание да определяте този „марш” като израз на неонацистки настроения?

Това бяха знамената на Национална съпротива, на „Кръв и Чест” – една неонацистка организация, забранена в Германия и в други европейски страни, знаме на Славянски съюз, организация, която е забранена в Русия заради нацистката си идеология, и дори трикольорът от времето на Германската империя с цветовете черно, бяло, червено в хоризонтална последователност отгоре надолу, който дори и Хитлер е използвал в началото на своето управление и който в наши дни се ползва от германската неонацистка партия (Nationaldemokratische Partei Deutschlands). Всичко това се случваше в центъра на София – един град, за който в пътеводителите четем, че се слави със своята толерантност.

Получихте ли отговор на писмото и на исканията ви от СОС за забрана на марша и за обсъждане в столичния парламент на политическите измерения на това шествие в столицата?

Конкретен отговор не сме получили, но по-тревожното, според нас, е, че липсва цялостно отношение към неонацистките прояви в София. Стените на централните улици в столицата са изписани със свастики, с надписи от рода на „Циганите – на сапун”, „Турците да мрат”, „България над всичко” и друга подобна расистка и профашистка пропаганда. Същите хора прибягват и до физическа саморазправа с тези, които те възприемат като врагове. Очевидно е разрастването на тези неонацистки прояви, както, за съжаление, е очевидно и дългогодишното мълчание на Софийска община.

Очевидно за официалните власти е трудно разпознаването на неонацизма. Топката е хвърлена в градината на институциите. Визирано е правителството и силите на полицията, в писмата си и ENAR, и българските инициативи в лицето на Българския активистки алианс (БАА) и ХоРА обаче искат Столична община да помисли за бъдеща забрана на „Луков марш”. Как отекват тези послания в столичния парламент?


--------------------------------------------------------------------------------


Мартин Заимов,
заместник-председател на Столичния общински съвет, общински съветник от Алианс за София:

Тези хора успяват да се представят като приемливи по закон

Г-н Заимов, в качеството ви на един от заместник-председателите на Столичния парламент писмото на ХоРА беше адресирано до вас. Получихте ли го, какъв е конкретно вашият отговор?

Да получих го и се получава така, че отговарям публично в това интервю, а иначе по тази тема съм бил в е-мейл кореспонденция с много от тези хора. Аз съм напълно съгласен с това, което те казват и съм на тяхна страна.

Неправителствените организации от инициативата срещу расизма отново отбелязват факта, че на марша имаше знамена на забранената в много европейски страни организация „Кръв и Чест” (Blood and honor), появи се и знаме на Славянския съюз, това според вас допустимо ли е?

Няма никакво съмнение, че тези хора са неонацисти. Това е видимо за всеки. Сега въпросът за допустимост е по-сложен, защото тук трябва да отчетем две неща. Първо, във всяко едно общество има неонацисти и второ, ако тези хора успяват да се представят като приемливи по закон, не е добре да има забрана. Това не означава, че не бива да има политически дебат в Столичния общински съвет, това са две различни неща.

Според вас защо подобна дискусия не се е състояла до този момент?

Извинявайте, но в общинския съвет има двама представители на партия „Атака”, с които аз много добре се разбирам, но съвсем очевидно е, че има близост между тях и подобни крайно националистично мислещи групи. Има един много симпатичен млад човек от ВМРО – Ангел Джамбазки, а е съвсем сигурно, че ВМРО е съвсем близка организация до тези хора, които извършват този марш. Няма съмнение, че в България има неонацисти, има крайни националисти, ето тази организация ВМРО има със сигурност сподвижници и т.н. Пак искам да напомня, че предишен състав на Столичния парламент (СОС) е бил по-малко неутрален и по-националистичен от нашия, защото е разрешил поставянето на паметна плоча на генерал Христо Луков.

Вие твърдите, че сегашният Столичен общински съвет, на който сте член, е по-неутрален в случая и че, следователно, опасенията на Европейската мрежа срещу расизма ENAR са неоснователни, така ли?

Не ме разбирате правилно. Напълно основателно е безпокойството им, но аз знам, знам, че няма как общинският съвет да заеме позиция по-близка до позицията на ENAR. Например, на самия мен не ми беше лесно да убедя колегите си от Алианс за София (своеобразната синя, антикомунистическа „коалиция” в общинския съвет), че не трябва да има улица на името на Богдан Филов, най-малкото заради неговата спорна роля в историята и заради неговия антисемитизъм по време на сътрудничеството с Третия райх.

В писмото от ENAR пише, че днес има институционално игнориране на проявите на неонацизъм, това ли е обяснението ви, че общинският съвет сега е по-неутрален от предишни по-националистически конфигурации в състава му?

Не е вярно, че има институционално игнориране. Аз знам, че полицията следи много внимателно поведението на тези хора, които излизат на Луков марш.

Полицията обезпокоява ли се от факта на появата на знамена на забранени организации като „Кръв и чест” и Славянски съюз?

Да, разбира се, че се обезпокоява...

По какво личи това?

Тя спазва закона. Тези знамена са в рамките на българския закон.

В смисъл?! Че не са забранени в България, но са забранени в Германия, Русия в други страни в Европа?

Имайте предвид следното. Нацистката идеология, нацисткото движение е имало изключително голяма популярност. Трудно е да се сложи абсолютно точна граница между краен национализъм или краен расизъм и склонността на голям брой групи да не харесват различни от тях. Няма точна граница.

Критична гледна точка и съответно действие, защото еврейската организация „Б’ней Б’рит”, алармира софийската областна управа преди провеждането на шествието и протестът им доведе до заповед РД-15-026 на областния управител на област София, шествието да се прекрати, ако се използва символика, която се „разпознава и ВЪЗПРИЕМА като нацистка”.

--------------------------------------------------------------------------------


Соломон Бали,
председател на еврейската организация „Б’ней Б’рит”:

Превръщат София в европейска столица на неонацизма

Какво доказва вашето твърдение, че цитирам от писмото ви „въпросното шествие бе проведено в познатия му сценарий - а именно, като неонацистко шествие”?

На митинга, освен въпросните знамена, които са явна проява на манифестация на неонацизъм, участниците поздравяваха гражданството с изпънати в нацистки маниер ръце. „Неутралността” в случая означава поощрение. За мен е странно, че при положение, че София има една прекрасна идея да се бори за Европейска столица на културата, в същото време явно някои от екипа на общината и от общинските съветници успешно я превръщат в европейска столица на неонацизма.

Веднага след провеждането на марша от „Б’ней Б’рит” изпратихте второ писмо, че всъщност не е спазена заповедта на областния управител полицията да прекрати шествието. Защо мислите така?

Според нас е странно, че някои от отговарящите за реда при провеждането на това събитие си е позволил да не спази заповедта на областния управител, в която се казва, ще цитирам: „да не се използва символика, която се разпознава като националистическа, расистка или дискриминационна”. По-ясен текст аз от това не виждам и тук няма място за неутрално отношение към хората, които си позволяват да пропагандират неонацизъм в България.

Вашето второ писмо се съпровожда и от снимка на знамето на „Кръв и Чест”, смятате ли, че полицията и органите на властта се нуждаят от нагледен материал и обяснения на символите, например какво значат определени цифри като 14/88 или пък стилизирани като светкавици букви „С”, каквито се четат в съкращението СО (вероятно „спортна организация”) – имате ли готовност да направите такъв наръчник?

Очевидно полицията се нуждае от подобен наръчник. Тази информация и нагледен материал за визията на неонацизма днес в Европа и по света е налична в интернет, лесно проследима, но и ние сме готови на направим подобен наръчник.

Характерни влияния върху днешните неонацистки формации в България

Характерни влияния върху днешните неонацистки формации в България

Напоследък в нашето общество открито започна да се говори за зачестяването на неонацистки прояви. Този факт провокира самите неонацисти да се опитат да прикрият същността си, представяйки се за патриоти. Затова е необходимо истинското им лице да бъде развенчано.

Неонацизмът трябва да бъде разобличаван в две направления.

1) Исторически корени – специфично българско наследство, свързано с профашистки и пронацистки организации в България от междувоенния период. За тези движения може да се прочете в публикациите на съвременния историк на фашизма Николай Поппетров (2008, 2009). В този смисъл днешните неонацисти се стремят да се представят като наследници на местни фашистки организации от междувоенния период като Съюза на българските национални легиони (СБЛН).

2) Съвременни международни връзки и субкултури влияния – международни афилиации на българските неонацисти. Участието им в неонацистки и крайно десни интернационални обединения, движения и коалции (напр. European National Front), kакто и вдъхновението, което те черпят от неонацистки субкултури (напр. Кръв и чест и Национална съпротива).

1. “Историческият фашизъм”
След Първата световна война светът навлиза в тежък период на криза – политическа, икономическа и социална. Крайно консервативните части на обществото разпознават фашизма като радикална алтернатива на това, което смятат, че е довело до кризата. Tова, според тях, са едновременно демокрацията, социализмът и „паразитният” капитализъм т.е. цялото наследство на изминалото либерално столетие (19-ти век). Фашизмът се различава от дотогава съществувалия консерватизъм с това, че отхвърля идеите на 19-ти век (залегнали във Великата френска революция – 'свобода, равенство, братство') с революционни средства.

Идването на фашизма на власт и последвалата война оставя Европа в руини, а милиони хора са унищожени по фронтовете и в индустриалната машина за убийства, наречена Холокост. Поради това фашизмът е разгромен не само политически, но и идейно – неговата идеологическа основа е делегитимирана поради страданието, което донася на света.

По време на Студената война фашистките организации биват маргинализирани (както от властта така и от обществото) и от двете страни на Желязната завеса. В демократичните страни опитите за реабилитация на фашизма се посрещат от сериозно гражданско недоволство, протести и т.н., а на някои места се стига до инкриминирането на отричането на нацистките престъпления и нацистката символика.

В социалистическите страни фашизмът е забранен, а всички негови прояви преследвани. Формално са отхвърлени също национализмът, расизмът и ксенофобията, макар и най-тежките престъпления на социалистическия режим да са свързани точно с расизма и национализма (напр. т.н, “Възродителен” процес).

След промените от 1989г. различни крайно десни формации се опитват да се легимират чрез позоваването на своя антикомунизъм и прикриването на фашистките/нацистките си афилиации. „Десетилетия фактически непроучвани поради квалификацията “фашистки” разгледаните тук формации стават, след падането на комунизма отново жертва на манипулация. Този път на лица от собствените им редове или задочни симпатизанти. Техният антикомунизъм се оказва своеобразна индулгенция. Фашисткият им характер се поставя категорично под съмнение, всички факти, показващи симпатия или близост до фашизма се премълчават. Така една изключително интересна страница от българската история продължава да е жертва на идеологически интереси.” (Поппетров, 2008:109-110)

Понастоящем открити поддръжници на неонацистките идеи в България са организациите «Национална съпротива», «Кръв и чест», движението «БНС-Гвардия», участвало в парламентарните избори през 2005 и 2009г., както и наци-скинхедовете и агитките на големите футболни отбори (нпр. ултрасите към Левски).

Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) и ген. Христо Луков:
Една от организациите от междувоенния период, която често служи като пример за подражание на съвременните неонацисти е СБНЛ. БНС/Гвардия днес черпи вдъхновение точно от тях и се самообявява за техен наследник. Тя организира ежегодни демонстрации в памет на една от ключовите фигури от СБНЛ – ген. Христо Луков.

Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони като първата организация имаща вече изцяло оформен фашистки характер. Според него, в идеологията си Луков и Съюзът на българските национални легиони възприемат обичайните крайно националистически, шовинистични и тоталитарни идеи, но и фашисткото виждане за вождизъм, елитаризъм, расизъм, антисемитизъм, както и непримиримост към либералния индивидуализъм, а и към всякакви форми на многопартиен парламентаризъм. (виж Уикипедия: Христо Николов Луков)
„Под влиянието на италианския фашизъм и националсоциализма СБНЛ пропагандира: водаческа йерархична и милитаризирана партия с култ към вожда и принцип за безпрекословно изпълнение на заповедите му; крайно авторитарни идеи за развитието на обществото; ограничаване на всички ръководни институции (като министерския съвет или монархията); пълно отричане на демокрацията и либерализма; планово стопанство; явни анти-семитски настроения и расизъм; силно изразен антикомунизъм, но и антикапитализъм; защита на работниците срещу експлоатацията, но както е характерно за фашизма, отхвърляне идеята за класовото противоречие в полза на класовата колаборация (корпоративизъм); стремеж за създаване на самобитна и своеобразна национална идеология; мистицизъм в идеите за произхода, културата, расовата чистота на българите; вяра в „националния труд” и национал-социалната държава; вяра в конспирации на „външни сили,” спъващи националния възход. (виж http://stalik.wordpress.com/2010/02/18/pressyobshtenie-na-bylgarski-aktivistki-alians-otnosno-lukovmarsh-2010/ )

В уводната статия на легионерския печатен орган, списание “Мощ – Списание за фашистка мисъл”, от януари 1933г. легионерите заявяват целите си по следния начин:
“Днес при общата икономическа криза, когато наводненият ни от болшевишка литература книжен пазар расте от ден на ден, появява се и 'Мощ', за да запълни една вопиюща нужда – нуждата от фашистка просвета за младите последователи на новата вяра на културното човечество – на легионерите. Тази нужда е още по-осезателна, като се има предвид, че идейните врагове на фашизма умишлено компроментират и профанизират неговите идеи.....С духовна и физическа мощ, с бойкост и енергия, присъщи на мадостта ни, 'Мощ' ще отстоява смело позициите на творческия и благодатен фашизъм”. (Поппетров, 2009:386)

Луков и легионерите функционират като дясна опозиция на режима, опитвайки се да го тласнат към по-близък съюз с Германия. С всички сили те се опитват да убедят Третия райх, че режимът на цар Борис не е достатъчно лоялен към нацизма. Луков поддържа близки контакти с немските тайни служби. Историкът Николай Генчев пише, че ’СБНЛ са пряко субсидирани от германските разузнавателни централи, а известна част от неговите водачи са подкупени чрез комисионните за посредничество’.“ (виж http://stalik.wordpress.com/2010/02/18/pressyobshtenie-na-bylgarski-aktivistki-alians-otnosno-lukovmarsh-2010/

Опитите на българското правителството да репресира легионерите се възпират от Германия. Например, когато през януари 1942 г. правителството забранява един от вестниците им, нацистите нареждат забраната да бъде премахната, а вместо това да се забрани "англофилския" либерален вестник Мир. Като цяло, Третият райх ползва легионерите (и останалите пронацистки настроени 'опозиционни' групировки) като маша, с която да контролира българското правителство и потенциалните опити на режима да се изплъзне от плътното следване на политиката на нацистка Германия.

Цар Борис, от своя страна, е поставен в противоречива позиция. От една страна, е принуден да толерира пронацистките групировки в страната като инструмент срещу левите и либералните опозиционни сили. От друга, е принуден да брани властта си от диктаторските амбиции на Луков, който се опитва да се възползва от близките си отношения с Германия. Луков и легионерите са в подобна противоречива ситуация. От една страна, те са принудени да подкрепят режима на цар Борис от стратегически съображения, срещу общите им врагове - комунизма и либерализма. Но в същия момент, чрез задкулисни машинации, се опитват да свалят царя и да завземат властта. (виж Miller, 1975:73-75; Поппетров, 2008) За разлика от други действащи про-фашистки организации, СБНЛ, до убийството на Христо Луков, е била антимонархическа с явни политически проекти за трансформиране на българската държава в тоталитарна от фашистки тип. (виж http://stalik.wordpress.com/2010/02/18/pressyobshtenie-na-bylgarski-aktivistki-alians-otnosno-lukovmarsh-2010/ Дори и когато Богдан Филов подписва с Хитлер споразумение (на 1-ви март 1941г.) и правителството официално застава на пронацистки позиции, легионерите продължават да държат на по-близки отношения с Третия Райх и реформиране на българската политическа система по модела на нацистка Германия.

“Отричайки цялостно партиите, легионерите категорично отхвърлят възтановяването им под каквато и да е форма. Вместо тях те предлагат 'една единствена обществена организация на целокупния народ, изградена отдолу нагоре от неговите млади синове, която да се яви като истинска изразителка на идеите на нацията'. …. В общи линии това схващане кореспондира с фашистките и националсоциалистически идеи за държавно устройство и за ролята на монополната партия в тоталитарната държава, като стои по близо до италианската практика (ролята на Големия фашистки съвет).” (Поппетров, 2008:87)

Все пак, както облелязва и Даскалов (2005), специфичният водачески принцип остава недоразвит поради стратегичко съобразяване с монархическия режим. “Що се отнася до монарха, легионерите изтъкват в програмните си текстове, че са привърженици на конституционната монархия и че царят трябва да бъде върховен вожд на българския народ. Това разбиране отразява отчасти мястото на фашистката партия в монархическа Италия, а от друга представлява специфичен легиоенрски прочит на идеите на монопартийното управление. Разбира се, трябва да се посочи факта, че през 30-те години монархът е единственият фактор в политическата система, който засилва влиянието си и запазва престижа си.” (Поппетров, 2008:87)

Авторитарният режим след 1934г. се съобразява с легионерите поради тяхното отхвърляне на демокрацията, партиите, комунизма и либерализма. Поппетров пише, че “ [ф]ормално няма непреодoлими различия между Легиона и авторитарното управление.”

“Една от спецификите на легионерското движение е неговия антисемитизъм, чиято активност е пряка функция на засилване на антисемитизма в Третия райх.” (Поппетров, 2008, 88)

Легионерите се разгневяват на идеята правителството да депортира в нацистките лагери “само” евреите от Тракия и Македония. Те не крият омразата си към Димитър Пешев, една от основните фигури, допринесли за спасяването на евреите от “старите” територии на България. След отмяната на предварително планираната депортация легионерите пишат следното:

“От германска страна е направено предложение на българското правителство да бъдат изселени и настанени на работа в източните области всички български евреи, на брой около 60 000.
Правителството на Богдан Филов, вместо да използва този рядък и единствен случай да разреши коренно и веднъж завинаги еврейския въпрос, за да се сложи край на една язва в нашия национален организъм, е отбягнало да се възползва от тази възможност. То се съгласява от 'кумова срама' да бъдат изселени само евреите от новоосвободените земи в Тракия и Македония очевидно, защото еврейският елемент там няма още покровители и влияние на каквото се радват евреите от старите предели на царството.
…
Доволни са всички: евреите ще продължават да паразитстват на широкия български гръб; техните еврействащи покровители, защото ще си имат и занапред дойна кравичка в обора; покровителите в чужбина, защото запазиха в земята ни агентите им за национално разложение, шпионаж, саботажи и убийства.” (Поппетров, 2009, 477-8)

Когато правителството решава да изсели евреите от столицата, легионерите пак се възпротивяват, защото смятат, че тази мярка не е “достатъчно” антисемитска. Те пишат, че “резултатите от изселването на евреите в провинцията ще бъдат отрицателни.” Легионерите говорят за “характерно расово качество на евреите” и предлагат следното:
“Не изселвайте евреите в българските провинциални градове. Изселете ги извън пределите на българското Отечество, а дотогава ги изпратете в концентрационен лагер! Тази мярка е най-слабата, която може да се наложи на едни лица, които спокойно и най-основателно могат да бъдат наречени ВОЙНИЦИ НА НАШИТЕ ВРАГОВЕ. Наред с това арестувайте всички евреизирани българи и ги изпратете на принудителна работа. Нека в кървавата работа намерят успокоение за своето предателско поведение.” (Поппетров, 2009, 479)

За справка:
Даскалов, Румен, (2005), Българското Общество 1878-1939 т.1, София:Гутенберг
Lee Miller, Marshall (1975) Bulgaria during the Second World War, pp. 73-75, Stanford University Press
Поппетров, Николай, (2008), Фашизмът в България, София:Кама

2.Международни връзки и субкултури влияния в наше време
След 1989г. нацистките международни мрежи се възобновяват, вкл. в Източна Европа, с ключовото участие на британската “Кръв и Чест” и американската Хамърскинс (hammer – чук, скин – кожа).

Интересно е да се отбележи, че международната кооперация на неонацистки движения е подпомогната от Жан Мари Льо Пен чрез неговата младежка организация Евронат (клон на организацията Евронат - “евронационалисти”) (Мареш 2010)

Важно развитие в съвременните неонацистки мрежи е възникването на т.нар. “свободен национализъм” в Германия през 90-те (“Freier Nationalismus”), който по-късно става “автономистки национализъм” (“Autonomer Nationalismus”). Той се развива като реакция, както твърдят членовете му, на “държавните репресии” и по същество имитират анархистите автономистки движения, които са базирани на строго нейерахически и антилидерски принципи. Мрежа от подобни групи бързо избуява в Германия, базирана на идеята за “свободни другарства” (Kamaradschaften).

До 1998г. това явление е само в Германия. През същата година в Чехия е създадена групата “Национална съпротива” (Národní odpor) по подобие на едноименната германска неонаци мрежа.. Основните им дейности се изразяват в анти-антифа кампании, чрез които набелязват и елиминират противниците си.

Въпреки лоялността им към нейерархичен автономизъм, при много от групите “свободните националисти” се забелязват наченки на фюрерския принцип т.е. наличието на силен лидер около чиято харизма се обособява ядро от поддръжници. Наблюдавта се също опити за десубкултурализиране (доколко те са успешни е друг въпрос, защото например в българския контекст неонацистите обичат да носят определени марки дрехи като LONSDALE, заради буквите НСДА(П) – инициалите на Националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер в Германия, в марката.)

Чрез контактите между немските и чешките нацисти и, съответно тези между чехите и други източно-европейци, концепцията за “свободен национализъм” и “националната съпротива” се разпространи и в други страни. (може би тук е моментът да кажем, че нито един фашист в Европа не може да си позволи да излезе на улицата директно като фашист, заради универсалната стигматизация на фашизма, и затова те прибягват до 'омекотяващи' PR техники, наричайки се националисти и патриоти.)

Структурите на “националната съпротива” във всички държави са замесени в насилие и особено парамилитаризъм (vigilantism). Това е дейност „тип Батман”, при която група хора, несвързани по никакъв начин с официалните силови структури като полиция и армия, завземат тези функции и патрулират улиците и следят за “реда”. Пример за виджилантизъм е “Гвардия“ на Боян Расате, чиято цел, според самия него, е да пази “българите от ромите”. Стратегическата цел на поддръжниците на идеята за “свободен национализъм” и националната съпротива е да се създадат свободни клетки на територията на "арийски” страни и да бъдат подготвени за промяна от нейерархични към йерархични организационно-милитаристични структури в бъдеще - “когато назрее моментът”. (Мареш 2010: 5)

Голямата промяна в тези движения настъпва с формирането на “Национал Аутономе” (автономни националисти) в Германия през 2003-2004. Те се характеризират с директно копиране на реторика, стил на обличане, пропаганда и организация от немските анархисти от “Черния блок.” Идеологически те се вдъхновяват от левите течения в национал-социализма от 30-те години на братята Щрасер. Като по-леви национал-автономистите имат трудни взаимоотношения с хората от “националната съпротива”, а заради милитантизма им - с немската нацистка партия NPD, която държи на репутацията си на “ненацистка law-and-order партия.” (партия на реда и закона) (ibid.)

В Русия също действа група на име “национална съпротива” - изложените дотук примери убедително показват, че неонацизмът е явление с ясно изразен международен характер.

Други характеристики на европейските неонацисти са:
- насилието – нужно е само да напомним за бунтовете срещу ромите в чешкия квартал Янов на град Литинов през 2008, в центъра на които бяха свободни националсти (вижте също тук: http://edition.cnn.com/2010/WORLD/europe/06/25/roma.prejudice/index.html?fbid=-zZE60ARCJC ); руските нацистки атаки над имигранти от Кавказ и Централна Азия (които насилнците имат навика да заснемат с камера и да разпространяват в интернет); палежите на ромски гета в Италия и др.
- псевдо-ревизионизъм: изразява се в уж-ревизионистки студии и публикации, отричащи Холокоста или твърдения, че жертвите не са били 6 милиона, а примерно 6000. Може да бъде наречен “псевдо”, защото докато историческият ревизионизъм е легитимна научна историографска школа, която цели да даде нова интерпретация върху дадено събитие и да хвърли нова светлина, то ревизионизмът на неонацистите се изразява в това, да отрича огромното унищожение на европейското еврейство (както и други противници на нацизма), без да почива на никакви научни факти и методологии. В източно-европейския контекст наци-ревизионизмът се възползва и от преобладаващото обществено отхвърляне на комунизма, при което се извършва реабилитация на нацисти от военния и междувоенния период под формата на обявяването им за анти-комунистически патриотични герои. (примери: издигането на паметник на СС войник в Естония като част от 'деболшевизацията' на страната; предложението за улица на името на Богдан Филов в София; издигането на паметник на Хитлер в Украйна.)
- Паганизъм (езичество): в България се наблюдава силна анти-християнска реакция, която цели да реабилитира прабългарския култ към Тангра (пример: движението “Войни на Тангра”).
- Анти-феминизъм: на всякакви идеи за еманципация на жените се гледа с лошо око и те биват парирани с патриархални аргументи за “демографския проблем” в Европа и лошия анти-семеен и индивидуалистки морал, до който еманципаторските политики водят.
- Остра хомофобия: и тук най-честият аргумент е свързан с “неестествеността” на хомосексуалните връзки и факта, че те не водят до създаването на поколение. Някои по-опортюнистично настроени неонацисти с паганистки възгледи дори са готови да застанат на страната на официалната религиозна власт в името на съпротивата срещу еманципацията на ЛГБТ хората.
- Расизъм, ксенофобия към имигранти и национални малцинства.

Важен елемент от поддръжката на международните връзки се явява организирането на концерти и фестивали (в т.ч. и в България). Пример за голямо събитие в неонаци календара е ежегодният фестивал в италианската област Венето. В България наскоро имаше концерт в Асеновград с чужди фашистки групи, снимки със свастики от който бяха публикувани в националните медии.

Неонацисткото движение в България се разраства. То, както сродните му европейските формации, подддържа интернационални връзки. Българите от Национална съпротива (група, отцепила се от БНС, докато Боян Расате бе техен водач) имитират немските “автономни националисти”, както в реториката (копиране на лозунги като “Свободен, Социален, Национален), така и чисто стилово – 'кежуал' дрехи, обличане само в черно, когато се ходи по политически събития и пр.

Неонацистка символика:

Цифрите 28- означават Blood&Honour по първите букви
C18- Combat Adolf Hitler- въоръжено крило на B&H за борба с идеологически врагове
311- още не е много популярно в България, но означава 3 x 11. 3 пъти 11-тата буква, която е К и се получава ККК.
14/88 – отново символика с поредността на букви. 14 означава “четиринайсет думи”, по популярния слоган в крайно десните среди на Дейвид Лейн: "We must secure the existence of our people and a future for white children". В комбинация с 88 се среща най-често, което означава Хайл Хитлер, по поредния номер на буквата “H”.

На 22 септември 1983 г. Дейвид Лейн, Робърт Матюс и още седмина полагат основите на "Орденът" (The Order), братство, което си поставя за цел „да избави своите хора от евреите и да се бори до пълна победа на арийската раса“.

Eто още за различните знаци и какво представляват:
http://www.adl.org/hate_symbols/default_graphics.asp


Как изглеждат нацистите в България:
http://bulgaria.indymedia.org/article/35305
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=20&oid=12300&galid=38332
за паганизма:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=114&aid=2874
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=64&aid=1802
http://fictionsweliveby.blogspot.com/2008/12/blog-post_08.html


БГ наци сайтове:
http://bg.altermedia.info/ - български информационен портал, част от международната мрежа Altermedia на крайно десни групи.
http://bg.altermedia.info/?p=1440 – много ключово интервю на Боян Расате дадено за списание “Кръв и Чест”, задължително да се прочете, за връзките между двете организации и за неонацистките възгледи на Боян Расате!
http://www.youtube.com/watch?v=Uo7Pu14qqMk – видео от 22 Ноември 2008 ... Възпоменателно факелно шествие за годишнината от подписването на, цитира се:“несправедливия” Ньойски договор. Организатори са "Кръв и Чест" - България и БНС - Пловдив.
http://www.youtube.com/watch?v=JxGVWaJ1jiI - Речи на паметника в град Пловдив след шествието на 22.11.2008г. против Ньойския договор! Един от ораторите е Ивайло Колев - B&H Bulgaria
http://www.youtube.com/watch?v=m0-EuPx9mTU&feature=related – клип, представящ български скинхедс, с типична неонацистка символика
http://www.youtube.com/watch?v=nU6BrqUt67M&feature=related – клип, показващ татуировки на неонацисти в България.
http://cache.daylife.com/imageserve/02SjdBPbMU3hn/610x.jpg - A tattooed member of Neo-nazi group "Blood and Honour" commemorates the "Day of Pride" in Budapest's Heroes Square on Febuary 14, 2009. The group is commemorating the breakout attempt by Schutzstaffel (SS) troops from Soviet-surrounded Budapest during World War Two. The Schutzstaffel was a Nazi military organisation under Adolf Hitler and the Nazi Party.

На снимката добре се вижда и българското знаме на представителите от България.

http://www.bhbulgaria.com – сайт на “Кръв и Чест” България
“Комунистите ни малтретират, а ченгетата усилено слухтят!
Тез боклуци днес напират душите ни свободни да сломят!
Стига вече цигански терор, стига толерантно поведение!
“За България сте вий позор”, да сложим край на това твърдение!

За истинско щастие трябва ни само едно здраво приятелско рамо!
Да свириме ние Български песни, да казваме гордо: “НИЕ СМЕ ДЕСНИ!” /х4
Текст на Група БРАННИК

http://www.lukov.gvardia.net/ - Шествие в памет на Христо Луков
http://logr.org/lukov/ - - Шествие в памет на Христо Луков 2009
http://istinskibulgari.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 България за българите
http://nsrevolt.blogspot.com/ - сайт близък до “Национална Съпротива България”
http://www.bnfront.com/borba170.pdf - Списание Борба, брой 2 от март 2007г, издание на Български Национален Фронт. На страница 23 има репортаж от Луков Марш 2007.

Чужди Наци сайтове:
http://www.altermedia.info/
www.skrewdriver.org

http://de.wikipedia.org/wiki/Autonome_Nationalisten - информация за Автономни националисти в Германия, чиито символика, структури и имидж се копират от българскака неонацистка организация “Национална съпротива”, които са едни от съ-организаторите на “Луков Марш”.


*Други факти за връзките между крайно десните, неонацистки групи в България и чужбина
- на местните избори през 2009г. в Пловдив водач на листата на БНС е д-р Иван Георгиев – председател на БНРП, следван от членове на БНС-Пловдив и представители на Кръв и Чест – България - Димитър Любомиров Шенчев и Ивайло Стоянов Колев.
- “Ние имаме предимството пред нашите съратници от цяла Европа..., ние сме силни спрямо така наречените либерали, демократи, антифашисти, хомосексуалисти и всякакви други боклуци. Ние сме щастливи и можем да се радваме на онова, което нашите западни съратници не могат и да си помислят. Ние можем да излезем на улицата, да демонстрираме, да издигаме нашите пароли. Ние можем да се срещнем с хората. А не както е в Германия или в Австрия да бъдем заобградени от плътен кордон от полицаи, който да ни държат настрана от обществото. Така че обществото да ни мисли за някакви зверове. Ние сме щастливи и все още имаме тази свобода. И докато имаме тази свобода ние трябва да се възползваме от нея. Ето защо не трябва да губим нито ден, нито час, нито минута във взаими разправии. А обратното. Да се събираме, съюзяваме, да работим заедно и да смачкаме - в буквалния смисък - да смачкаме нашите противници. Това е нашата задача за следващата година, за по-следващата и за онези години, за които ние мечтаем да постигнем... и мачкайте безпощадно всички, които са против национализма, националната съпротива и нашето отечество.” (Реч на Боян Расате в Пловдив от 28.11.2009г.)
- Вече бившия лидер на БНС, Боян Расате, не крие факта, че партията му е свързана с европейската крайна десница. Добре е да си припомним, че когато БНС бе съюзник на “Атака”, Волен Сидеров оцени неонацисткия вожд Расате като "млад човек с трайно оформена национално отговорна визия за обществото и света, човек, който не би могъл да има нагласи против реда, законността и авторитета на държавните институции и органи". (цитирано тук http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv12905 ). БНС е част от “Европейския национален фронт” - пан-европейски съюз на неонацистките политически движения. Сред тях са “Deutsches Kollegе (Германска колегия), NPD (Националдемократическа партия) и Freier Widerstand (Свободна съпротива), белгийският Vlaams Blok (Фламандски блок), испанската La Falange (Фаланга), създадена още от диктатора Франко, френската Guarde Franque (Франкска гвардия), румънската Noua Dreapta (Нова десница) и холандският Nationale Alliantie (Национален алианс)”, цитирани тук http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv12905
- редовни посещения на Боян Расате и представители на БНС на годишните чествания от смъртта на Франко в Испания, провеждани от крайно дясната “Фаланга”.
- спортната организация към БНС, “Еделвайс”, носи емблемата на Gebirgsjäger, копирана изцяло от емблемата на „немските планински части” на SS (http://www.axishistory.com/index.php?id=4810), на ръкава на една униформа.

ПС
След публикуването на този материал, е възможно някои от цитираните Интернет връзки да бъдат изтрити. Ще бъдат възтановени своевременно, тъй като всичко цитирано в материала е архивирано.