вторник, 15 март 2011 г.

Българин ли си или гагаузин?



Posted on март 11, 2011 by hipatiaxxi
Напоследък все по-силно впечатление ми правят надписите по софийските улици – обиди, насочени към мними или реални противници, често на етническа основа. Задавам си често въпроса какъв идиот трябва да си, за да напишеш на стената на Университета гениалната сентенция „Турци се родихте, цигани ще умрете”. Ако се чудите чей болен мозък е сътворил това, то причината за изписването на тази мъдрост се крие в поредния сблъсък на футболни хулигани от противоположни агитки, завършил (дали?) с побой, масов бой, наръгване с нож и незабравимата схватка с полицията на последния мач „Левски – ЦСКА”. Какво е това непреодолимо желание на групи млади хора да се гонят, псуват, бият, преследват, убиват не знам. Но не е трудно да видим връзката между агресивното поведение на младите бръснати момчета с татуирани свастики от агитките и някои техни идейни възпитатели, явяващи се и наши представители в парламента.

Става въпрос за все по-скандалната националистическа партия „Атака”. Неведнъж новините са започвали и свършвали с това как някой горд прабългарин представител на въпросната партия (в това число и председателя и) се е държал дискриминиращо спрямо малцинства – били те етнически или сексуални. Но също така членовете и са окупирали телевизии, радиа и други медии в опит да окажат психологически натиск и да наложат ако не с аргументи, то поне с груба сила мнението си. Подобни акции на всяване на страх с цел налагане на „правилната” гледна точка за някои може би са отживелици от 30-те години на 20 в., но ето, че подобни методи се прилагат и днес. Въобще ако се задълбочим от символиката до реториката, ползвана от партия „Атака” ще намерим достатъчно причини, за да я класифицираме като национал-социалистическа. И същевременно не трябва да забравяме, че макар в парламента това да е най-дясната партия, в страната ни вече съществуват и други групи, далеч по-крайни във вижданията и действията си срещу малцинствата, както и срещу всички останали.

Поводът да напиша това беше поредното расистко, направо фашистко изказване на депутат от „Атака” – този път от трибуната на Народното събрание. И този депутат е не кой да е, а зам. председателят на парламента Павел Шопов. Повод се оказа отново любимата тема на псевдо-патриотите – т.нар. турско робство. Макар много историци да отричат термина „робство” като неотговарящ на действителното социално и икономическо положение на българите в рамките на Османската империя, родните нацисти продължават да го налагат всячески, като дори се опитаха да прокарат решение в парламента за обявяването му за геноцид над българския народ. Крехката психика на оцелелите след 20 години икономически и политически експерименти български граждани се оказаха твърде податливи на подобна националистическа пропаганда и вече се е превърнало в норма да се мразят цигани и турци. Атакистите, като всички уважаващи себе си опитни манипулатори, твърде точно уцелват струната, на която трябва да свирят. Обаче, нали се правим на космополитни европейци, депутатите взеха, че отхвърлиха това предложение твърде в разрез с проповядваните от ЕС ценности. И след изказване по този повод на депутата от „Коалиция за България“ и историк Андрей Пантев, той бе наречен от г-н Шопов „Гад комунистическа”.


http://www.btv.bg/video/459413243-Ataka_i_BSP_se_skaraha_zaradi_turskoto_robstvo.html

Всичко това щеше да е достойно за страниците „хумор и сатира” на някой вестник, ако не беше толкова ужасно. Отново се набиват на очи някои доста притеснителни прилики с национал-социалистическа Германия и фашиските режими въобще – имаме си етнически врагове и те са малцинства, претендираме за територии на съседни държави, защото ни принадлежат и най-много от всичко мразим комунистите.

И за капак – на следващия ден на стените на СУ цъфнаха два нови надписа:

(снимките в началото на материала)

Много ми се иска да си представя Шопов как в 3 часа през нощта с черна качулка подтичква със спрей в ръка около университета, но дълбоко се съмнявам. По-вероятно е неговите мъдри слова от трибуната на Народното събрание силно да са впечатлили някой футболен патриот и той да е решил да излее мъката си за Родината върху стените на СУ. Което на практика доказва, че хората в парламента, ако и за повечето граждани след първата година мандат вече да са тотално компрометирани и омаскарени, то за някои те продължават да са меродавни водачи.

Нещо друго също прави силно впечатление. Ако Пантев като политик и депутат е по-лесен за прицел на омраза, то доц. Искра Баева е безспорен авторитет в университетските среди, ползваща се с уважението и симпатиите на студентите и преподавателите. Причина за гнева към нея са сигурно левите и убеждения, които във времена като нашите се оказват достатъчна причина за обиди, а както вече знаем и за опити за убийство ( http://www.bghelsinki.org/index.php?module=news&id=3326 ).

Друг е въпросът защо най-известното висше училище в България все още не е почистило тези надписи при все, че двама души от академичната общност са потърпевши от тях.

Трети е въпросът защо прокуратурата не се самосезира при изказванията на Шопов и защо не го подведе под отговорност за дискриминация на база политически убеждения.

Въпроси много, отговорът е един и все по-ясно ми се набива в съзнанието – някой има интерес – от футболните хулигани, от „мейнстрийма” на нацизма, от всички форми на отвличане на внимание.

По-важен е един друг въпрос, а на него нямам отговор – защо търпим?

http://hipatiaxxi.wordpress.com/2011/03/11/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B3%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BD/

вторник, 8 март 2011 г.

vesti.bg - ХоРа към СОС: Защо нямаше реакции срещу "Луковмарш"

Препратка: http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3636233

Неонацисти парадираха отново по улиците на София, столицата на България.Шествието се състоеше от около 200 души. Присъстваха немски неонацисти носещи старото, имперско знаме на Германия. Цветовете му са черно, бяло и червено, се казва в писмо до председателя на СОС Андрей Иванов и заместниците му, изпратено и до БГНЕС от ХОРА (ХОра срещу РАсизма) - Инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията. Знамето исторически е ползвано от 1871 до 1918, а след това се възражда от нацистите, които в крайна сметка запазват цветовете, но ги разместват и слагат свастиката в средата. Знамето става представителен флаг и това са официалните цветове на нацистка Германия. Днешните нацисти възраждат тази символика.

На шествието гостуваше и забранената в Русия националсоциалистическа организация "Славянский союз". Сред привържениците на шествието дефилираше и неонацистката организация "Кръв и чест" (Blood and Honour). Имаше и рунически знаци като този, с който се обозначава съкращението: "СО" значи "спортна организация.". Съкращението прилича поразително на руната Одал, инкорпорирана във флагът на volksdeutsche ("етническите германци") в Хърватска, носеше се и транпарант "анти-антифа" или преведено: "Анти антифашистите", с което казват "ние сме против антифашистите", посочват в писмото си от организацията. Въпреки реакциите на граждански организации и инициативи като: ХоРа, БХК, БАА, ЛГБТ Действие, БАС, Европейската мрежа срещу расизма ЕНАР, медиите и въпреки изричната заповед на Областния управител на София да се намеси полицията ако се използват неонацистки символи, или символи, които СЕ ВЪЗПРИЕМАТ като неонацистки, нацистите проведоха шествието и подобни символите присъстваха открито. Никой не проследи тяхното афиширане. Ако бяха извадени знамена с откровено експонирани свастики, вероятно те също щяха да останат "незабелязани" от властите, напомнят авторите на писмото.

Проблемът не е само в символите. Дори и прикрити, нацистите са също толкова опасни. Припомняме, че на 7 февруари на граждански протест против Луков марш пред Столична община, пристигнаха представители на организаторите на тазгодишното шествие. Опита им бе да се оправдаят пред медиите, защото почитали ген. Луков заради неговите военни подвизи. На всички хора с познания по история, е ясно, че го почитат заради идеологията му – краен антисемитизъм и нацизъм, не случайно са избрали водача на СБНЛ, а не друг военен от това време. На гражданския протест, неонацистите дойдоха с камери и фотоапарати. Винаги, когато има открита реакция или критика срещу техните идеи те се опитват да заснемат опонентите си, за да ги тормозят психологически и да ги заплашват. Публикуват снимките им и отправят закани за саморазправа. Често нападат и бият невинни хора с "неправилни" възгледи, облекло, цвят на кожата, прическа и тн. Виждаме как дори да нямат реална власт, налагат свои закони на терор и насилие, също както предшествениците им във времената на Хитлер. Същите закони, каквито чрез нацистка диктатура е целял да наложи патронът им Луков, категорични са от ХоРа. Очевиден е антисемитизмът и призивът за насилие. Луковмарш 2011 събра неонацисти и фашисти от различни държави, криминални елементи, които вместо да са в затвора, отново необезпокоявани се обявиха за "лицето на нацията" – "патриотите". Става дума не за родолюбие, а за организирана престъпност. Ние не искаме родолюбец да означава хулиган, бияч и расист, подчертават от неправителствената организация.

Въпросът е защо тези хулигани са оставени да тероризират и определят избора на българските граждани? Неонацистите ли са тези, които ще казват кой е герой и кой не в България? Те ли ще забраняват на гражданското ни общество да критикува и оспорва изборът им на национални герои? Те ли ще определят начинът ни на мислене? Къде е свободата? Къде е демокрацията? , задават ритожрични въпроси от ХоРа. Според тях "Луковмарш" нарушава поне няколко закона на държавата:

1) имитират държавни, военни униформи.
2) Правят паравоенни групировки.
3) Директно проповядват антидемократични идеи.

Питаме, защо няма реакция срещу тези очевидни престъпления и нарушения? Защо не последваха никакви санкции спрямо организаторите, въпреки нарушените забрани?, заключават с въпроси от ХОРА (ХОра срещу РАсизма) - Инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията.

/БГНЕС /

вторник, 1 март 2011 г.

в. Сега: Маршът на луковите глави

Препратка: http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=8426§ionid=5&id=0000701

Елена Кодинова

Защо вече половин десетилетие Софийската община позволява официалното честване на един фашист, което се превръща в легално сборище на неонацисти?


От половин десетилетие - както сами се хвалят организаторите - всяка година на 13 февруари общинската управа на столица в Европейския съюз дава позволение да се чества един фашист - ген. Христо Луков. На това мероприятие се събират здрави, яки младежи - предимно момчета, - които носят български флагове със знака на рода Дуло, факли и транспаранти с лика на генерала. Те мръзнат с часове по софийските улици в лютата зима, защото се възхищават на един от най-големите проводници на идеологията на Хитлер в България. Част от тях се появяват с бутафорни военни униформи, като извадени от гардероба на филмова продукция за Втората световна война. Всяка година множество защитници на демократичните ценности, които и управниците на столицата уж признават, протестират срещу издаването на разрешително за това мероприятие, наречено Луков марш. Но всяка година без особени трудности Софийска община позволява траурно шествие в памет на фашиста Луков - най-престижното легално сборище на българските неонацисти, гримирано като акт на патриотизъм и възхищение от национален герой.

Спомням си как чух за първи път от български националисти историята за ген. Луков. Разказа ми я едно такова младо, здраво, право българско момче. Генералът лично, сам, с голи ръце отбранявал Кюстендил по време на Първата световна война. Ако не бил титаничният му подвиг, сега този град да е сръбски. (Все едно по онова време участниците в битките са имали някакво значение, когато държавните глави са сядали на масата за преговори и са вадели картите и ножиците, с които да прекрояват Европа.) После този достоен патриот бил застрелян в гръб на прага на дома си пред очите на собствената му дъщеря Пенка от тези страхливци, анархокомунистите. Антична трагедия! Разказа ми това момчето и пусна една мъжка сълза. А за мен ген. Луков е просто основател и ръководител на Съюза на българските национални легиони, поклонниците на Хитлер в България. Човекът, за който се твърди, че се е опитал да организира държавен преврат с помощта на тайните служби на Третия райх. Военният министър, който е смятал, че сме много либерални към евреите си и който е искал да прокара антисемитски закони.

Генерал Христо Луков се е превърнал в една от емблемите на неонацисткото движение в България. Опитай се обаче да спориш с нацисти, че този човек е символ на ретроградност и проводник на отречена в цял свят идеология. Срам за нацията. Дори смело мога да кажа и национален предател, ако наистина е бил готов да смени митичния си патриотизъм за вярност към германските тайни служби. Ще те нарекат безродник, продажник, анархокомунист и еврейска подлога. Те точно така се изразяват, няма възпитание и добър тон, когато посегнеш на този техен герой.

Луков марш много добре илюстрира похватите,

с които българските неонацисти се опитват да минат за патриоти. И дори успяват да излъжат с тях властите, които им дават разрешителни да си честват фалшивите херои.

Повечето родни неонацистки лидери на мнения имат много добри познания по история. Ровят се в събития от миналото, търсят битки и победи, с които да се идентифицират. Цитират тонове дати наизуст, разхождат се по събитията с лекота и са пълни с подробности. Само че тълкуват историята, както дяволът - Евангелието. Когато разказват пред външни хора за ген. Луков например, винаги започват с Кюстендил и завършват с Пенка. Гъделичкат те по чувството за достойнство и за семейственост. Причастността му към фашистката организация си е за тяхна консумация и съм сигурна, че си я обсъждат помежду си с огромно удоволствие.

Когато описват идентичността си,
българските неонацисти започват винаги с родолюбието


Премълчават омразата си към евреи, черни, хомосексуални. Те дълбоко в себе си не понасят дори инвалидите, старите и дебелите. Имат такъв плакат, с който показват, че и те ги дразнят. Обаче, ако леко ги поразклатиш, веднага започват да ти обясняват, че бялата раса е голяма работа, а гейовете трябва да се избият. Но винаги се запознават с теб, като вдигат високо гордостта си, че са част от велика история. Ходи да спориш с това. Ако обаче им посочиш, че имат склонност да се възхищават само от главорези, а не от съзидатели, се напрягат и следват обидите. И странните обяснения, че воинът е по-важен от твореца, защото творецът не би съществувал, ако гордият воин не бил отвоювал живота му. Все едно пък воинът би съществувал, ако лекарят не бе акуширал раждането му и пазил здравето му, ако учителят не го бе ограмотил, за да прочете историята си и да поиска да умре за нея, и ако архитектът не му бе построил дом, в който да не умре от студ.

Не виждам нищо лошо в патриотизма

Аз също се гордея с някои неща от българската история, макар да нямам никаква заслуга за тях. Горда съм, че съм потомка на народ, който си е спасил евреите по време на Втората световна война, когато всички са ги предавали и мразели. Светът ни се поклони за това. Гордея се и с българския пробив на нормата да се проповядва в църквите само на догматичните езици. С богомилството, Боянската църква, Джон Атанасов, Елиас Канети, Юлия Кръстева, Цветан Тодоров, дори с Христо Стоичков и Бербатов. С всеки един български акт на независимо мислене, творчество, толерантност, съзидание. Българските неонацисти, които искат да минат за патриоти, не се гордеят с тези неща, а с ген. Луков. И така сами си признават, че не са родолюбци, а обикновени лукови глави. Защото, ако бяха истински патриоти, щяха да организират марш в памет на Димитър Пешев, а не на ръководителя на Българските национални легиони.

Българските неонацисти искат да минат за дисциплинирани, възпитани, пример за подражание, елитни човешки екземпляри. Лидерите им изискват почти военна дисциплина от тях. Истината е, че зад това се крие океан от агресия, породена от лична неудовлетвореност. Повечето от тях нямат никакви успехи като индивиди. Дълбоко в себе си се чувстват бурмички в машината и за да преодолеят усещането си за безсилие, се гордеят все с агресивни неща, за които нямат никаква заслуга. Като например победите на хан Крум, генерали, воини, превземания, кръвопролития. Владетели, които кротко са градили, не са сред любимите им икони. Друго си е да пиеш вино от череп. Ето това е мъжко, патриотично и достойно. Свободният човек, съзидателят, доволен от собствените си успехи, е склонен да приема и да се движи с лекота в хаоса и не изпитва никакво желание за пълен контрол над действителността. Той върши всичко по убеждение, а не поради наложени правила. И признава същото на останалите около себе си. Недоволният и потиснатият, човекът без лично самочувствие затиска гнева и агресията си и се опитва да овладее реалността със свръхдисциплина.

Такива хора има във всички европейски страни. Има ги и у нас

Само че защо с подобни разрешителни за неонацистки маршове под благовидни предлози българските власти им позволяват да се легитимират? Аз съм чувала и видни наши политици да твърдят, че няма нищо лошо в национализма, и сами да се титулуват националисти. Когато политици одобряват национализма, само насърчават младите нацистчета да стават агресивни и гръмогласни. Те вече дори си позволяват да твърдят, че в наименованието "антифашист" има елемент на нетолерантност заради частта "анти". Че им се нарушават правата, като не им се позволява да се заявяват публично и да си организират събитията. Днес носят само униформи и веят трибагреници. Но ако още пет години ги пускат да правят Луков марш, като нищо ще си пуснат мустачки като на Хитлер, ще се срешат на път и ще си сложат по един пречупен кръст на ръкава. И в този вид ще отидат на следващия гей парад да пребиват шарени весели хора, които искат просто свободно да се обичат. Ако общината се разгневи на подобни размирици по време на по-демократични събития, да си спомни какви разрешения е издавала за честването на един фашист. И да се почувства виновна, че е легитимирала неонацисти. А към здравите, прави момчета, които леят мъжки сълзи за ген. Луков, имам само едно питане - не ви ли писна разни идиоти да се възползват от комплексите ви, които, като влязат в парламента, става ясно, че обичат парите и облагите повече от родината си?



Всяка година от половин десетилетие 400-500 младежи прекосяват София на 13 февруари с факли и знамена в памет на ген. Христо Луков, представяйки го за патриотичен акт.



Начело на шествието винаги има портрет на генерала.

снимки: БГНЕС

сп. Обектив: Луков марш – Post Factum & Ante Mortem

Препратка: http://bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv18512

Ирина Недева
(по материал, излъчен в рубриката „Евранет” на „Хоризонт до обед”)


След шествието сме в по-интригуващата позиция да правим и чуем анализи, които иначе изказани преди марша, могат допълнително да вдигнат интереса към проявата. Трудно обаче българските медии се връщат назад. Не изглежда толкова славно да се занимаваш с „минало”, на фона на творенето на „новини всяка минута” в българското медийно всекидневие. Изисква събиране и съпоставяне на фактите с изказванията, обещанията и заканите. Далеч по-лесно е да се прави „инстантна” журналистика като бързо разтворима информационна напитка. Емоцията е гарантирана, тръпката също, и за някои медии това се превръща едва ли не в аналог на репортерстването на фронтовата линия. Въпреки темата, която изглежда „милитаризирана” заради паравоенните униформи, които се мяркат в масовката, фронтовата линия обаче е още хипотеза, възможност, горещо бъдеще, което някои чакат с войнствен ентусиазъм, а други с предчувствие за нещо видяно и тъжна покруса.

Интересни посоки за анализ дава изключително рядкото за европейска столица явление – факелното шествие с военни мундири от Втората световна война в чест на българския генерал, който е бил най-високо ценен от … Адолф Хитлер. Шествието се случва вече от осем години, без да предизвика никакви въпроси от страна на местната градска управа. За това пък предизвиква тревожни въпроси и реакции, включително от Европейската мрежа срещу расизма ( European Network Against Rasism), създадена през 1998 г., форум за обмен на информация и противодействие срещу проявите на расизъм и за политическо влияние на ниво ЕС и неговите членове.

Освен българските организации, обединени в Българския активистки алианс и граждани от инициативата „Хора срещу расизма”, Европейската мрежа срещу расизма, базирана в Брюксел, официално се учуди как е възможен подобен парад и излезе с писмо до българските власти, в което пише: „the failure to institutionally recognize neo‐nazism, on the part of the Bulgarian government and police force, is a threat to society.” („Неуспехът институционално да бъде разпознат неонацизмът от страна на българското правителство и силите на полицията в прояви като тази, води до манипулиране на обществото”). Мисията на ENAR е: Европа без расизъм, където всяка една личност ще има равни възможности за участие и реализация в обществото. Понастоящем в ENAR членуват над 700 НПО от всички държави-членки на ЕС. Мрежата на ENAR, България, е създадена през 2007 г. и в нея участват 16 НПО.

Спазиха ли общината и полицията заповедта на областния управител според Елена Дянкова от Европейската мрежа, Соломон Бали - от еврейската организация „Б’ней Б’рит” и Гергана Карагьозова от ХоРа, които протестираха пред столичния парламент срещу т.нар. „Луков марш”?

Какъв отговор дава и Мартин Заимов, един от общинските съветници от синия Алианс за София, който е и заместник-председател на Столичния общински съвет.


--------------------------------------------------------------------------------


Елена Дянкова,
координатор за България на ENAR – Европейската мрежа срещу расизма:

Утвърждава се процес, който използва патриотизма
за антидемократични цели

Защо ENAR излезе с писмо до българските власти в лицето на министър-председателя Бойко Борисов, кмета Йорданка Фандъкова и съответно до председателя на Народното събрание и националния омбудсман? Предупреждение и настояване за забрана на тази факелна проява в бъдеще от столична община – това ли искате?


За осма поредна година това събитие, организирано от т.нар. „патриотични” организации се превърна в едно публично демонстриране и пропаганда на расистки и неонацистки идеи. В писмото ENAR настоява за отмяна на „Луков марш” както през 2011 г., така и в бъдеще, като едно събитие, подклаждащо омраза и вражда на етническа, расова, религиозна и антисемитска основа.

В писмото си до българските власти ENAR - пише „Неуспехът институционално да бъде разпознат неонацизмът от страна на българското правителство и силите на полицията в прояви като тази, води до манипулиране на обществото”. Какво имате предвид?

Всеки път, когато държавните или общинските институции абдикират от изразяване на ясна позиция или поемане на отговорност, както е в случая, те изпращат послание до младите хора, че не са в състояние да различат добро от зло. Държавните институции съдействат в обществото ни да се утвърждава процес, който използва патриотизма за постигането на антидемократични цели.

--------------------------------------------------------------------------------


Гергана Карагьозова,
ХОра срещу РАсизма - инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията:

Очевидно за официалните власти е трудно разпознаването на неонацизма

Малко преди провеждането на факелното шествие ХоРа внесоха в столичния парламент протестно писмо срещу „Луков марш” (номер на вх. писмо - 94-А-52 /7 февруари 2011). Камери на БГнес , на една регионална телевизия и журналисти от БНР бяха единствените представители на медии, а телевизионната репортерка препоръча на ХоРа да си отидат по къщите…

Т.нар. „Луков марш” оправда ли безпокойството на ХоРа, изразено в протестното ви писмо до СОС ?

Да, факт е, че една такава помпозна и военизирана процесия се състоя в чест на някой, който открито е проповядвал антисемитски и милитаристични възгледи. Освен това, мога да добавя, в марша са участвали главно млади хора, около 400 души според медиите, а това е един не малък брой за подобно мероприятие.

Нямаше обаче свастики по репортажите от шествието, впрочем. Има ли нацистки символи, които ви дават основание да определяте този „марш” като израз на неонацистки настроения?

Това бяха знамената на Национална съпротива, на „Кръв и Чест” – една неонацистка организация, забранена в Германия и в други европейски страни, знаме на Славянски съюз, организация, която е забранена в Русия заради нацистката си идеология, и дори трикольорът от времето на Германската империя с цветовете черно, бяло, червено в хоризонтална последователност отгоре надолу, който дори и Хитлер е използвал в началото на своето управление и който в наши дни се ползва от германската неонацистка партия (Nationaldemokratische Partei Deutschlands). Всичко това се случваше в центъра на София – един град, за който в пътеводителите четем, че се слави със своята толерантност.

Получихте ли отговор на писмото и на исканията ви от СОС за забрана на марша и за обсъждане в столичния парламент на политическите измерения на това шествие в столицата?

Конкретен отговор не сме получили, но по-тревожното, според нас, е, че липсва цялостно отношение към неонацистките прояви в София. Стените на централните улици в столицата са изписани със свастики, с надписи от рода на „Циганите – на сапун”, „Турците да мрат”, „България над всичко” и друга подобна расистка и профашистка пропаганда. Същите хора прибягват и до физическа саморазправа с тези, които те възприемат като врагове. Очевидно е разрастването на тези неонацистки прояви, както, за съжаление, е очевидно и дългогодишното мълчание на Софийска община.

Очевидно за официалните власти е трудно разпознаването на неонацизма. Топката е хвърлена в градината на институциите. Визирано е правителството и силите на полицията, в писмата си и ENAR, и българските инициативи в лицето на Българския активистки алианс (БАА) и ХоРА обаче искат Столична община да помисли за бъдеща забрана на „Луков марш”. Как отекват тези послания в столичния парламент?


--------------------------------------------------------------------------------


Мартин Заимов,
заместник-председател на Столичния общински съвет, общински съветник от Алианс за София:

Тези хора успяват да се представят като приемливи по закон

Г-н Заимов, в качеството ви на един от заместник-председателите на Столичния парламент писмото на ХоРА беше адресирано до вас. Получихте ли го, какъв е конкретно вашият отговор?


Да получих го и се получава така, че отговарям публично в това интервю, а иначе по тази тема съм бил в е-мейл кореспонденция с много от тези хора. Аз съм напълно съгласен с това, което те казват и съм на тяхна страна.

Неправителствените организации от инициативата срещу расизма отново отбелязват факта, че на марша имаше знамена на забранената в много европейски страни организация „Кръв и Чест” (Blood and honor), появи се и знаме на Славянския съюз, това според вас допустимо ли е?

Няма никакво съмнение, че тези хора са неонацисти. Това е видимо за всеки. Сега въпросът за допустимост е по-сложен, защото тук трябва да отчетем две неща. Първо, във всяко едно общество има неонацисти и второ, ако тези хора успяват да се представят като приемливи по закон, не е добре да има забрана. Това не означава, че не бива да има политически дебат в Столичния общински съвет, това са две различни неща.

Според вас защо подобна дискусия не се е състояла до този момент?

Извинявайте, но в общинския съвет има двама представители на партия „Атака”, с които аз много добре се разбирам, но съвсем очевидно е, че има близост между тях и подобни крайно националистично мислещи групи. Има един много симпатичен млад човек от ВМРО – Ангел Джамбазки, а е съвсем сигурно, че ВМРО е съвсем близка организация до тези хора, които извършват този марш. Няма съмнение, че в България има неонацисти, има крайни националисти, ето тази организация ВМРО има със сигурност сподвижници и т.н. Пак искам да напомня, че предишен състав на Столичния парламент (СОС) е бил по-малко неутрален и по-националистичен от нашия, защото е разрешил поставянето на паметна плоча на генерал Христо Луков.

Вие твърдите, че сегашният Столичен общински съвет, на който сте член, е по-неутрален в случая и че, следователно, опасенията на Европейската мрежа срещу расизма ENAR са неоснователни, така ли?

Не ме разбирате правилно. Напълно основателно е безпокойството им, но аз знам, знам, че няма как общинският съвет да заеме позиция по-близка до позицията на ENAR. Например, на самия мен не ми беше лесно да убедя колегите си от Алианс за София (своеобразната синя, антикомунистическа „коалиция” в общинския съвет), че не трябва да има улица на името на Богдан Филов, най-малкото заради неговата спорна роля в историята и заради неговия антисемитизъм по време на сътрудничеството с Третия райх.

В писмото от ENAR пише, че днес има институционално игнориране на проявите на неонацизъм, това ли е обяснението ви, че общинският съвет сега е по-неутрален от предишни по-националистически конфигурации в състава му?

Не е вярно, че има институционално игнориране. Аз знам, че полицията следи много внимателно поведението на тези хора, които излизат на Луков марш.

Полицията обезпокоява ли се от факта на появата на знамена на забранени организации като „Кръв и чест” и Славянски съюз?

Да, разбира се, че се обезпокоява...

По какво личи това?

Тя спазва закона. Тези знамена са в рамките на българския закон.

В смисъл?! Че не са забранени в България, но са забранени в Германия, Русия в други страни в Европа?

Имайте предвид следното. Нацистката идеология, нацисткото движение е имало изключително голяма популярност. Трудно е да се сложи абсолютно точна граница между краен национализъм или краен расизъм и склонността на голям брой групи да не харесват различни от тях. Няма точна граница.

Критична гледна точка и съответно действие, защото еврейската организация „Б’ней Б’рит”, алармира софийската областна управа преди провеждането на шествието и протестът им доведе до заповед РД-15-026 на областния управител на област София, шествието да се прекрати, ако се използва символика, която се „разпознава и ВЪЗПРИЕМА като нацистка”.

--------------------------------------------------------------------------------


Соломон Бали,
председател на еврейската организация „Б’ней Б’рит”:

Превръщат София в европейска столица на неонацизма

Какво доказва вашето твърдение, че цитирам от писмото ви „въпросното шествие бе проведено в познатия му сценарий - а именно, като неонацистко шествие”?


На митинга, освен въпросните знамена, които са явна проява на манифестация на неонацизъм, участниците поздравяваха гражданството с изпънати в нацистки маниер ръце. „Неутралността” в случая означава поощрение. За мен е странно, че при положение, че София има една прекрасна идея да се бори за Европейска столица на културата, в същото време явно някои от екипа на общината и от общинските съветници успешно я превръщат в европейска столица на неонацизма.

Веднага след провеждането на марша от „Б’ней Б’рит” изпратихте второ писмо, че всъщност не е спазена заповедта на областния управител полицията да прекрати шествието. Защо мислите така?

Според нас е странно, че някои от отговарящите за реда при провеждането на това събитие си е позволил да не спази заповедта на областния управител, в която се казва, ще цитирам: „да не се използва символика, която се разпознава като националистическа, расистка или дискриминационна”. По-ясен текст аз от това не виждам и тук няма място за неутрално отношение към хората, които си позволяват да пропагандират неонацизъм в България.

Вашето второ писмо се съпровожда и от снимка на знамето на „Кръв и Чест”, смятате ли, че полицията и органите на властта се нуждаят от нагледен материал и обяснения на символите, например какво значат определени цифри като 14/88 или пък стилизирани като светкавици букви „С”, каквито се четат в съкращението СО (вероятно „спортна организация”) – имате ли готовност да направите такъв наръчник?

Очевидно полицията се нуждае от подобен наръчник. Тази информация и нагледен материал за визията на неонацизма днес в Европа и по света е налична в интернет, лесно проследима, но и ние сме готови на направим подобен наръчник.