вторник, 15 февруари 2011 г.

Характерни влияния върху днешните неонацистки формации в България

Характерни влияния върху днешните неонацистки формации в България

Напоследък в нашето общество открито започна да се говори за зачестяването на неонацистки прояви. Този факт провокира самите неонацисти да се опитат да прикрият същността си, представяйки се за патриоти. Затова е необходимо истинското им лице да бъде развенчано.

Неонацизмът трябва да бъде разобличаван в две направления.

1) Исторически корени – специфично българско наследство, свързано с профашистки и пронацистки организации в България от междувоенния период. За тези движения може да се прочете в публикациите на съвременния историк на фашизма Николай Поппетров (2008, 2009). В този смисъл днешните неонацисти се стремят да се представят като наследници на местни фашистки организации от междувоенния период като Съюза на българските национални легиони (СБЛН).

2) Съвременни международни връзки и субкултури влияния – международни афилиации на българските неонацисти. Участието им в неонацистки и крайно десни интернационални обединения, движения и коалции (напр. European National Front), kакто и вдъхновението, което те черпят от неонацистки субкултури (напр. Кръв и чест и Национална съпротива).

1. “Историческият фашизъм”
След Първата световна война светът навлиза в тежък период на криза – политическа, икономическа и социална. Крайно консервативните части на обществото разпознават фашизма като радикална алтернатива на това, което смятат, че е довело до кризата. Tова, според тях, са едновременно демокрацията, социализмът и „паразитният” капитализъм т.е. цялото наследство на изминалото либерално столетие (19-ти век). Фашизмът се различава от дотогава съществувалия консерватизъм с това, че отхвърля идеите на 19-ти век (залегнали във Великата френска революция – 'свобода, равенство, братство') с революционни средства.

Идването на фашизма на власт и последвалата война оставя Европа в руини, а милиони хора са унищожени по фронтовете и в индустриалната машина за убийства, наречена Холокост. Поради това фашизмът е разгромен не само политически, но и идейно – неговата идеологическа основа е делегитимирана поради страданието, което донася на света.

По време на Студената война фашистките организации биват маргинализирани (както от властта така и от обществото) и от двете страни на Желязната завеса. В демократичните страни опитите за реабилитация на фашизма се посрещат от сериозно гражданско недоволство, протести и т.н., а на някои места се стига до инкриминирането на отричането на нацистките престъпления и нацистката символика.

В социалистическите страни фашизмът е забранен, а всички негови прояви преследвани. Формално са отхвърлени също национализмът, расизмът и ксенофобията, макар и най-тежките престъпления на социалистическия режим да са свързани точно с расизма и национализма (напр. т.н, “Възродителен” процес).

След промените от 1989г. различни крайно десни формации се опитват да се легимират чрез позоваването на своя антикомунизъм и прикриването на фашистките/нацистките си афилиации. „Десетилетия фактически непроучвани поради квалификацията “фашистки” разгледаните тук формации стават, след падането на комунизма отново жертва на манипулация. Този път на лица от собствените им редове или задочни симпатизанти. Техният антикомунизъм се оказва своеобразна индулгенция. Фашисткият им характер се поставя категорично под съмнение, всички факти, показващи симпатия или близост до фашизма се премълчават. Така една изключително интересна страница от българската история продължава да е жертва на идеологически интереси.” (Поппетров, 2008:109-110)

Понастоящем открити поддръжници на неонацистките идеи в България са организациите «Национална съпротива», «Кръв и чест», движението «БНС-Гвардия», участвало в парламентарните избори през 2005 и 2009г., както и наци-скинхедовете и агитките на големите футболни отбори (нпр. ултрасите към Левски).

Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) и ген. Христо Луков:
Една от организациите от междувоенния период, която често служи като пример за подражание на съвременните неонацисти е СБНЛ. БНС/Гвардия днес черпи вдъхновение точно от тях и се самообявява за техен наследник. Тя организира ежегодни демонстрации в памет на една от ключовите фигури от СБНЛ – ген. Христо Луков.

Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони като първата организация имаща вече изцяло оформен фашистки характер. Според него, в идеологията си Луков и Съюзът на българските национални легиони възприемат обичайните крайно националистически, шовинистични и тоталитарни идеи, но и фашисткото виждане за вождизъм, елитаризъм, расизъм, антисемитизъм, както и непримиримост към либералния индивидуализъм, а и към всякакви форми на многопартиен парламентаризъм. (виж Уикипедия: Христо Николов Луков)
„Под влиянието на италианския фашизъм и националсоциализма СБНЛ пропагандира: водаческа йерархична и милитаризирана партия с култ към вожда и принцип за безпрекословно изпълнение на заповедите му; крайно авторитарни идеи за развитието на обществото; ограничаване на всички ръководни институции (като министерския съвет или монархията); пълно отричане на демокрацията и либерализма; планово стопанство; явни анти-семитски настроения и расизъм; силно изразен антикомунизъм, но и антикапитализъм; защита на работниците срещу експлоатацията, но както е характерно за фашизма, отхвърляне идеята за класовото противоречие в полза на класовата колаборация (корпоративизъм); стремеж за създаване на самобитна и своеобразна национална идеология; мистицизъм в идеите за произхода, културата, расовата чистота на българите; вяра в „националния труд” и национал-социалната държава; вяра в конспирации на „външни сили,” спъващи националния възход. (виж http://stalik.wordpress.com/2010/02/18/pressyobshtenie-na-bylgarski-aktivistki-alians-otnosno-lukovmarsh-2010/ )

В уводната статия на легионерския печатен орган, списание “Мощ – Списание за фашистка мисъл”, от януари 1933г. легионерите заявяват целите си по следния начин:
“Днес при общата икономическа криза, когато наводненият ни от болшевишка литература книжен пазар расте от ден на ден, появява се и 'Мощ', за да запълни една вопиюща нужда – нуждата от фашистка просвета за младите последователи на новата вяра на културното човечество – на легионерите. Тази нужда е още по-осезателна, като се има предвид, че идейните врагове на фашизма умишлено компроментират и профанизират неговите идеи.....С духовна и физическа мощ, с бойкост и енергия, присъщи на мадостта ни, 'Мощ' ще отстоява смело позициите на творческия и благодатен фашизъм”. (Поппетров, 2009:386)

Луков и легионерите функционират като дясна опозиция на режима, опитвайки се да го тласнат към по-близък съюз с Германия. С всички сили те се опитват да убедят Третия райх, че режимът на цар Борис не е достатъчно лоялен към нацизма. Луков поддържа близки контакти с немските тайни служби. Историкът Николай Генчев пише, че ’СБНЛ са пряко субсидирани от германските разузнавателни централи, а известна част от неговите водачи са подкупени чрез комисионните за посредничество’.“ (виж http://stalik.wordpress.com/2010/02/18/pressyobshtenie-na-bylgarski-aktivistki-alians-otnosno-lukovmarsh-2010/

Опитите на българското правителството да репресира легионерите се възпират от Германия. Например, когато през януари 1942 г. правителството забранява един от вестниците им, нацистите нареждат забраната да бъде премахната, а вместо това да се забрани "англофилския" либерален вестник Мир. Като цяло, Третият райх ползва легионерите (и останалите пронацистки настроени 'опозиционни' групировки) като маша, с която да контролира българското правителство и потенциалните опити на режима да се изплъзне от плътното следване на политиката на нацистка Германия.

Цар Борис, от своя страна, е поставен в противоречива позиция. От една страна, е принуден да толерира пронацистките групировки в страната като инструмент срещу левите и либералните опозиционни сили. От друга, е принуден да брани властта си от диктаторските амбиции на Луков, който се опитва да се възползва от близките си отношения с Германия. Луков и легионерите са в подобна противоречива ситуация. От една страна, те са принудени да подкрепят режима на цар Борис от стратегически съображения, срещу общите им врагове - комунизма и либерализма. Но в същия момент, чрез задкулисни машинации, се опитват да свалят царя и да завземат властта. (виж Miller, 1975:73-75; Поппетров, 2008) За разлика от други действащи про-фашистки организации, СБНЛ, до убийството на Христо Луков, е била антимонархическа с явни политически проекти за трансформиране на българската държава в тоталитарна от фашистки тип. (виж http://stalik.wordpress.com/2010/02/18/pressyobshtenie-na-bylgarski-aktivistki-alians-otnosno-lukovmarsh-2010/ Дори и когато Богдан Филов подписва с Хитлер споразумение (на 1-ви март 1941г.) и правителството официално застава на пронацистки позиции, легионерите продължават да държат на по-близки отношения с Третия Райх и реформиране на българската политическа система по модела на нацистка Германия.

“Отричайки цялостно партиите, легионерите категорично отхвърлят възтановяването им под каквато и да е форма. Вместо тях те предлагат 'една единствена обществена организация на целокупния народ, изградена отдолу нагоре от неговите млади синове, която да се яви като истинска изразителка на идеите на нацията'. …. В общи линии това схващане кореспондира с фашистките и националсоциалистически идеи за държавно устройство и за ролята на монополната партия в тоталитарната държава, като стои по близо до италианската практика (ролята на Големия фашистки съвет).” (Поппетров, 2008:87)

Все пак, както облелязва и Даскалов (2005), специфичният водачески принцип остава недоразвит поради стратегичко съобразяване с монархическия режим. “Що се отнася до монарха, легионерите изтъкват в програмните си текстове, че са привърженици на конституционната монархия и че царят трябва да бъде върховен вожд на българския народ. Това разбиране отразява отчасти мястото на фашистката партия в монархическа Италия, а от друга представлява специфичен легиоенрски прочит на идеите на монопартийното управление. Разбира се, трябва да се посочи факта, че през 30-те години монархът е единственият фактор в политическата система, който засилва влиянието си и запазва престижа си.” (Поппетров, 2008:87)

Авторитарният режим след 1934г. се съобразява с легионерите поради тяхното отхвърляне на демокрацията, партиите, комунизма и либерализма. Поппетров пише, че “ [ф]ормално няма непреодoлими различия между Легиона и авторитарното управление.”

“Една от спецификите на легионерското движение е неговия антисемитизъм, чиято активност е пряка функция на засилване на антисемитизма в Третия райх.” (Поппетров, 2008, 88)

Легионерите се разгневяват на идеята правителството да депортира в нацистките лагери “само” евреите от Тракия и Македония. Те не крият омразата си към Димитър Пешев, една от основните фигури, допринесли за спасяването на евреите от “старите” територии на България. След отмяната на предварително планираната депортация легионерите пишат следното:

“От германска страна е направено предложение на българското правителство да бъдат изселени и настанени на работа в източните области всички български евреи, на брой около 60 000.
Правителството на Богдан Филов, вместо да използва този рядък и единствен случай да разреши коренно и веднъж завинаги еврейския въпрос, за да се сложи край на една язва в нашия национален организъм, е отбягнало да се възползва от тази възможност. То се съгласява от 'кумова срама' да бъдат изселени само евреите от новоосвободените земи в Тракия и Македония очевидно, защото еврейският елемент там няма още покровители и влияние на каквото се радват евреите от старите предели на царството.

Доволни са всички: евреите ще продължават да паразитстват на широкия български гръб; техните еврействащи покровители, защото ще си имат и занапред дойна кравичка в обора; покровителите в чужбина, защото запазиха в земята ни агентите им за национално разложение, шпионаж, саботажи и убийства.” (Поппетров, 2009, 477-8)

Когато правителството решава да изсели евреите от столицата, легионерите пак се възпротивяват, защото смятат, че тази мярка не е “достатъчно” антисемитска. Те пишат, че “резултатите от изселването на евреите в провинцията ще бъдат отрицателни.” Легионерите говорят за “характерно расово качество на евреите” и предлагат следното:
“Не изселвайте евреите в българските провинциални градове. Изселете ги извън пределите на българското Отечество, а дотогава ги изпратете в концентрационен лагер! Тази мярка е най-слабата, която може да се наложи на едни лица, които спокойно и най-основателно могат да бъдат наречени ВОЙНИЦИ НА НАШИТЕ ВРАГОВЕ. Наред с това арестувайте всички евреизирани българи и ги изпратете на принудителна работа. Нека в кървавата работа намерят успокоение за своето предателско поведение.” (Поппетров, 2009, 479)

За справка:
Даскалов, Румен, (2005), Българското Общество 1878-1939 т.1, София:Гутенберг
Lee Miller, Marshall (1975) Bulgaria during the Second World War, pp. 73-75, Stanford University Press
Поппетров, Николай, (2008), Фашизмът в България, София:Кама


2.Международни връзки и субкултури влияния в наше време
След 1989г. нацистките международни мрежи се възобновяват, вкл. в Източна Европа, с ключовото участие на британската “Кръв и Чест” и американската Хамърскинс (hammer – чук, скин – кожа).

Интересно е да се отбележи, че международната кооперация на неонацистки движения е подпомогната от Жан Мари Льо Пен чрез неговата младежка организация Евронат (клон на организацията Евронат - “евронационалисти”) (Мареш 2010)

Важно развитие в съвременните неонацистки мрежи е възникването на т.нар. “свободен национализъм” в Германия през 90-те (“Freier Nationalismus”), който по-късно става “автономистки национализъм” (“Autonomer Nationalismus”). Той се развива като реакция, както твърдят членовете му, на “държавните репресии” и по същество имитират анархистите автономистки движения, които са базирани на строго нейерахически и антилидерски принципи. Мрежа от подобни групи бързо избуява в Германия, базирана на идеята за “свободни другарства” (Kamaradschaften).

До 1998г. това явление е само в Германия. През същата година в Чехия е създадена групата “Национална съпротива” (Národní odpor) по подобие на едноименната германска неонаци мрежа.. Основните им дейности се изразяват в анти-антифа кампании, чрез които набелязват и елиминират противниците си.

Въпреки лоялността им към нейерархичен автономизъм, при много от групите “свободните националисти” се забелязват наченки на фюрерския принцип т.е. наличието на силен лидер около чиято харизма се обособява ядро от поддръжници. Наблюдавта се също опити за десубкултурализиране (доколко те са успешни е друг въпрос, защото например в българския контекст неонацистите обичат да носят определени марки дрехи като LONSDALE, заради буквите НСДА(П) – инициалите на Националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер в Германия, в марката.)

Чрез контактите между немските и чешките нацисти и, съответно тези между чехите и други източно-европейци, концепцията за “свободен национализъм” и “националната съпротива” се разпространи и в други страни. (може би тук е моментът да кажем, че нито един фашист в Европа не може да си позволи да излезе на улицата директно като фашист, заради универсалната стигматизация на фашизма, и затова те прибягват до 'омекотяващи' PR техники, наричайки се националисти и патриоти.)

Структурите на “националната съпротива” във всички държави са замесени в насилие и особено парамилитаризъм (vigilantism). Това е дейност „тип Батман”, при която група хора, несвързани по никакъв начин с официалните силови структури като полиция и армия, завземат тези функции и патрулират улиците и следят за “реда”. Пример за виджилантизъм е “Гвардия“ на Боян Расате, чиято цел, според самия него, е да пази “българите от ромите”. Стратегическата цел на поддръжниците на идеята за “свободен национализъм” и националната съпротива е да се създадат свободни клетки на територията на "арийски” страни и да бъдат подготвени за промяна от нейерархични към йерархични организационно-милитаристични структури в бъдеще - “когато назрее моментът”. (Мареш 2010: 5)

Голямата промяна в тези движения настъпва с формирането на “Национал Аутономе” (автономни националисти) в Германия през 2003-2004. Те се характеризират с директно копиране на реторика, стил на обличане, пропаганда и организация от немските анархисти от “Черния блок.” Идеологически те се вдъхновяват от левите течения в национал-социализма от 30-те години на братята Щрасер. Като по-леви национал-автономистите имат трудни взаимоотношения с хората от “националната съпротива”, а заради милитантизма им - с немската нацистка партия NPD, която държи на репутацията си на “ненацистка law-and-order партия.” (партия на реда и закона) (ibid.)

В Русия също действа група на име “национална съпротива” - изложените дотук примери убедително показват, че неонацизмът е явление с ясно изразен международен характер.

Други характеристики на европейските неонацисти са:
- насилието – нужно е само да напомним за бунтовете срещу ромите в чешкия квартал Янов на град Литинов през 2008, в центъра на които бяха свободни националсти (вижте също тук: http://edition.cnn.com/2010/WORLD/europe/06/25/roma.prejudice/index.html?fbid=-zZE60ARCJC ); руските нацистки атаки над имигранти от Кавказ и Централна Азия (които насилнците имат навика да заснемат с камера и да разпространяват в интернет); палежите на ромски гета в Италия и др.
- псевдо-ревизионизъм: изразява се в уж-ревизионистки студии и публикации, отричащи Холокоста или твърдения, че жертвите не са били 6 милиона, а примерно 6000. Може да бъде наречен “псевдо”, защото докато историческият ревизионизъм е легитимна научна историографска школа, която цели да даде нова интерпретация върху дадено събитие и да хвърли нова светлина, то ревизионизмът на неонацистите се изразява в това, да отрича огромното унищожение на европейското еврейство (както и други противници на нацизма), без да почива на никакви научни факти и методологии. В източно-европейския контекст наци-ревизионизмът се възползва и от преобладаващото обществено отхвърляне на комунизма, при което се извършва реабилитация на нацисти от военния и междувоенния период под формата на обявяването им за анти-комунистически патриотични герои. (примери: издигането на паметник на СС войник в Естония като част от 'деболшевизацията' на страната; предложението за улица на името на Богдан Филов в София; издигането на паметник на Хитлер в Украйна.)
- Паганизъм (езичество): в България се наблюдава силна анти-християнска реакция, която цели да реабилитира прабългарския култ към Тангра (пример: движението “Войни на Тангра”).
- Анти-феминизъм: на всякакви идеи за еманципация на жените се гледа с лошо око и те биват парирани с патриархални аргументи за “демографския проблем” в Европа и лошия анти-семеен и индивидуалистки морал, до който еманципаторските политики водят.
- Остра хомофобия: и тук най-честият аргумент е свързан с “неестествеността” на хомосексуалните връзки и факта, че те не водят до създаването на поколение. Някои по-опортюнистично настроени неонацисти с паганистки възгледи дори са готови да застанат на страната на официалната религиозна власт в името на съпротивата срещу еманципацията на ЛГБТ хората.
- Расизъм, ксенофобия към имигранти и национални малцинства.

Важен елемент от поддръжката на международните връзки се явява организирането на концерти и фестивали (в т.ч. и в България). Пример за голямо събитие в неонаци календара е ежегодният фестивал в италианската област Венето. В България наскоро имаше концерт в Асеновград с чужди фашистки групи, снимки със свастики от който бяха публикувани в националните медии.

Неонацисткото движение в България се разраства. То, както сродните му европейските формации, подддържа интернационални връзки. Българите от Национална съпротива (група, отцепила се от БНС, докато Боян Расате бе техен водач) имитират немските “автономни националисти”, както в реториката (копиране на лозунги като “Свободен, Социален, Национален), така и чисто стилово – 'кежуал' дрехи, обличане само в черно, когато се ходи по политически събития и пр.

Неонацистка символика:

Цифрите 28- означават Blood&Honour по първите букви
C18- Combat Adolf Hitler- въоръжено крило на B&H за борба с идеологически врагове
311- още не е много популярно в България, но означава 3 x 11. 3 пъти 11-тата буква, която е К и се получава ККК.
14/88 – отново символика с поредността на букви. 14 означава “четиринайсет думи”, по популярния слоган в крайно десните среди на Дейвид Лейн: "We must secure the existence of our people and a future for white children". В комбинация с 88 се среща най-често, което означава Хайл Хитлер, по поредния номер на буквата “H”.

На 22 септември 1983 г. Дейвид Лейн, Робърт Матюс и още седмина полагат основите на "Орденът" (The Order), братство, което си поставя за цел „да избави своите хора от евреите и да се бори до пълна победа на арийската раса“.

Eто още за различните знаци и какво представляват:
http://www.adl.org/hate_symbols/default_graphics.asp


Как изглеждат нацистите в България:

http://bulgaria.indymedia.org/article/35305
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=20&oid=12300&galid=38332
за паганизма:
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=114&aid=2874
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=64&aid=1802
http://fictionsweliveby.blogspot.com/2008/12/blog-post_08.html


БГ наци сайтове:
http://bg.altermedia.info/ - български информационен портал, част от международната мрежа Altermedia на крайно десни групи.
http://bg.altermedia.info/?p=1440 – много ключово интервю на Боян Расате дадено за списание “Кръв и Чест”, задължително да се прочете, за връзките между двете организации и за неонацистките възгледи на Боян Расате!
http://www.youtube.com/watch?v=Uo7Pu14qqMk – видео от 22 Ноември 2008 ... Възпоменателно факелно шествие за годишнината от подписването на, цитира се:“несправедливия” Ньойски договор. Организатори са "Кръв и Чест" - България и БНС - Пловдив.
http://www.youtube.com/watch?v=JxGVWaJ1jiI - Речи на паметника в град Пловдив след шествието на 22.11.2008г. против Ньойския договор! Един от ораторите е Ивайло Колев - B&H Bulgaria
http://www.youtube.com/watch?v=m0-EuPx9mTU&feature=related – клип, представящ български скинхедс, с типична неонацистка символика
http://www.youtube.com/watch?v=nU6BrqUt67M&feature=related – клип, показващ татуировки на неонацисти в България.
http://cache.daylife.com/imageserve/02SjdBPbMU3hn/610x.jpg - A tattooed member of Neo-nazi group "Blood and Honour" commemorates the "Day of Pride" in Budapest's Heroes Square on Febuary 14, 2009. The group is commemorating the breakout attempt by Schutzstaffel (SS) troops from Soviet-surrounded Budapest during World War Two. The Schutzstaffel was a Nazi military organisation under Adolf Hitler and the Nazi Party.

На снимката добре се вижда и българското знаме на представителите от България.

http://www.bhbulgaria.com – сайт на “Кръв и Чест” България
“Комунистите ни малтретират, а ченгетата усилено слухтят!
Тез боклуци днес напират душите ни свободни да сломят!
Стига вече цигански терор, стига толерантно поведение!
“За България сте вий позор”, да сложим край на това твърдение!

За истинско щастие трябва ни само едно здраво приятелско рамо!
Да свириме ние Български песни, да казваме гордо: “НИЕ СМЕ ДЕСНИ!” /х4
Текст на Група БРАННИК

http://www.lukov.gvardia.net/ - Шествие в памет на Христо Луков
http://logr.org/lukov/ - - Шествие в памет на Христо Луков 2009
http://istinskibulgari.dir.bg/_wm/diary/?df=46&dflid=3 България за българите
http://nsrevolt.blogspot.com/ - сайт близък до “Национална Съпротива България”
http://www.bnfront.com/borba170.pdf - Списание Борба, брой 2 от март 2007г, издание на Български Национален Фронт. На страница 23 има репортаж от Луков Марш 2007.

Чужди Наци сайтове:
http://www.altermedia.info/
www.skrewdriver.org

http://de.wikipedia.org/wiki/Autonome_Nationalisten - информация за Автономни националисти в Германия, чиито символика, структури и имидж се копират от българскака неонацистка организация “Национална съпротива”, които са едни от съ-организаторите на “Луков Марш”.


*Други факти за връзките между крайно десните, неонацистки групи в България и чужбина
- на местните избори през 2009г. в Пловдив водач на листата на БНС е д-р Иван Георгиев – председател на БНРП, следван от членове на БНС-Пловдив и представители на Кръв и Чест – България - Димитър Любомиров Шенчев и Ивайло Стоянов Колев.
- “Ние имаме предимството пред нашите съратници от цяла Европа..., ние сме силни спрямо така наречените либерали, демократи, антифашисти, хомосексуалисти и всякакви други боклуци. Ние сме щастливи и можем да се радваме на онова, което нашите западни съратници не могат и да си помислят. Ние можем да излезем на улицата, да демонстрираме, да издигаме нашите пароли. Ние можем да се срещнем с хората. А не както е в Германия или в Австрия да бъдем заобградени от плътен кордон от полицаи, който да ни държат настрана от обществото. Така че обществото да ни мисли за някакви зверове. Ние сме щастливи и все още имаме тази свобода. И докато имаме тази свобода ние трябва да се възползваме от нея. Ето защо не трябва да губим нито ден, нито час, нито минута във взаими разправии. А обратното. Да се събираме, съюзяваме, да работим заедно и да смачкаме - в буквалния смисък - да смачкаме нашите противници. Това е нашата задача за следващата година, за по-следващата и за онези години, за които ние мечтаем да постигнем... и мачкайте безпощадно всички, които са против национализма, националната съпротива и нашето отечество.” (Реч на Боян Расате в Пловдив от 28.11.2009г.)
- Вече бившия лидер на БНС, Боян Расате, не крие факта, че партията му е свързана с европейската крайна десница. Добре е да си припомним, че когато БНС бе съюзник на “Атака”, Волен Сидеров оцени неонацисткия вожд Расате като "млад човек с трайно оформена национално отговорна визия за обществото и света, човек, който не би могъл да има нагласи против реда, законността и авторитета на държавните институции и органи". (цитирано тук http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv12905 ). БНС е част от “Европейския национален фронт” - пан-европейски съюз на неонацистките политически движения. Сред тях са “Deutsches Kollegе (Германска колегия), NPD (Националдемократическа партия) и Freier Widerstand (Свободна съпротива), белгийският Vlaams Blok (Фламандски блок), испанската La Falange (Фаланга), създадена още от диктатора Франко, френската Guarde Franque (Франкска гвардия), румънската Noua Dreapta (Нова десница) и холандският Nationale Alliantie (Национален алианс)”, цитирани тук http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv12905
- редовни посещения на Боян Расате и представители на БНС на годишните чествания от смъртта на Франко в Испания, провеждани от крайно дясната “Фаланга”.
- спортната организация към БНС, “Еделвайс”, носи емблемата на Gebirgsjäger, копирана изцяло от емблемата на „немските планински части” на SS (http://www.axishistory.com/index.php?id=4810), на ръкава на една униформа.

ПС
След публикуването на този материал, е възможно някои от цитираните Интернет връзки да бъдат изтрити. Ще бъдат възтановени своевременно, тъй като всичко цитирано в материала е архивирано.

Няма коментари:

Публикуване на коментар