четвъртък, 18 ноември 2010 г.

Ларнака, Белград, Атики скеър: свързване на точките

Анализ на последните събития около активизирането на неонацистките групи и как може да им се противопоставим

Ларнака, Белград, площад “Атика” : свързване на точките

Малко информация за последните сблъсъци в Кипър
И кратък анализ на случващото се

Плажът „Финикудес” беше превърнат във военна зона, когато шестващи членове на три националистически движения влязоха в конфликт с участници в антирасистки фестивал и с членова на групата за поддръжка на имигрантите КИСА, организатори на събитието.”
В-к „Кипърска поща”, 6 ноември 2010 година

Рейнбоу фестивалът се организира от годин от КИСА/ Действие за равенство, подкрепа и антирасизъм/ в Никозия и Лимасол. Тази година 13-ият Рейнбоу фестивал се провед в Ларнака, а не в Лимасол след като националистическото „Гръцко съпротивително движение” обяви, че ще проведе анти-имигрантска демонстрация на 5 ноември , петък в Ларнака с участието на Общогръцкото движение срещу окупацията” и „Движението за спасение на Кипър”.
Рейнбоу фестивалът беше преместен в Ларнака с цел да се спре фашистката заплаха, както беше обявено публично.

Трябва да имаме предвид, че Рейнбоу фестивалът е спонсориран от Министерството на вътрешните работи и Министерството на Образованието и културата на Кипър и се организира с подкрепата на представителите на Европейската комисия в Кипър. Ето защо организаторите мислеха, че ще имат протекция и де факто нямаха никаква подготовка за истинска битка с крайнодесните, което беше необходимо.

Крайнодесните групи съзряха възможност да опишат антирасистите като „петата колона на врага, платена от чужди центрове”, обвинявайки кипърската държава, че „от своето раждане тя воюва срещу елинизма/гръцкото/ в Кипър с цел да го елиминира”.

В началото на събитието хората от фестивала бяха три пъти повече от крайнодесните демонстранти/ главно стари, традиционни националисти/, но към края неонацистите водеха атаките. Късно вечерта, полицията беше тази, която спаси малкото антирасисти и имигранти, които останаха на мястото до края на събитието.

Нещо подобно се случи месец и половина преди това в Белград по време на ЛГБТ прайд парада, който беше под протекцията на правителството и съорганизиран с представителите на Европейския съюз в Сърбия. Приблизително беше оценено, че в деня на ЛГБТ прайд парада около 6 000 фашизоидни младежи/подкрепени от футболни клубове и свещеници/ се биха с полицията по улиците на Белград часове наред. Според доклада :
„ Жандармерията и другите специални части използваха бронирани коли и сълзотворен газ, опитвайки се да възвърнат контрол върху шествието. Полицията се сблъска с бунтуващите се близо до Албания Палас, където те бяха изблъскани от площад „Теразие”. Протестиращите скандираха към полицейските офицери „Вървете в Косово”. Подвижна кола за лекарска помощ беше нападната с камъни/колата беше закупена с помощта на донори и независимото радио Б92/, докато докторите преглеждаха своите пациенти. Атакуван беше също офисът на управляващата Демократическа партия беше в пламъци за известно време. Сградата на националната телевизия RTS не избегта атака от хулиганите, които се опитаха също да превземат сградата на парламента, но не успяха. Известен брой превозни средства бяха разрушени, включително няколко паркирани леки коли и 11 полицейски машини, два автобуса и два тролейбуса.”
На 7 ноември по време на местните избори в Гърция нацисткият /от партията „Златна зора”/ спечели 5 % от гласовете за общината в Атина. В последните няколко месеца централният площад в Атина/Площад „Атика”/ се превърна в оранжерия за фашисти, които организираха погроми магазини и апартаменти на имигранти, а също така и нападения с ножове срещу семейства на бежанци, спящи в парка.

Защо тези три инцидента са свързани ?
Както вече предположихме в нашия текст За Кризата и Миграцията, борбата на/за имигрантите и бежанците е загубена кауза докато не бъде свързана с настоящата криза. Миналият март, почти съвпадащи с идването на МВФ в Гърция, започна серия от дискусии между групите и хората целящи да подготвят серия от акции „Без граници” в Гърция през лятото на 2010 година. Въпреки важната работа, която беше извършена, особено от хората от чужбина, преследващи тази цел, акциите бяха слабо посетени или дори бяха отменени всички заедно. Чувстваме, че има дълбока политическа причина за това: В момента всяка борба, която не е свързана с новата капиталистическа атака срещу/този път/ своите собствени крепости в Европа е обречена да се провали. Нека обясним :
Характерът на кризата и крайнодясното като „народно движение”.

Две години преди това, левичари и анархисти празнуваха непосредствения край на капитализма след колапса на щатските американските банки. С началото на гръцката криза ние започнахме да четем анализи за „свръхнатрупването като основна причина за кризата” или конспиративни теории за „лошите банкери печелещи на гърба на продуктивните капиталисти”.

Нещата са съвсем ясно различими и различни :
Миграционните потоци са създадени от същия глобализиран капитал, който атакува населенията чрез финансиране след като е преместил продукцията от развитите към развиващите се страни, предизвиквайки разрухата на средната и низшата класи на Запад. В миналото шокът от „откриването” на смъртните случаи по границите на Крепостта Европа или ужасяващите затвори на Гърция или дори заплахата от хипер-милитаризираната Фронтекс агенция можеха да бъдат жизнеспособна тактика за движението за солидарност, но не и оттук нататък. Миналият ноември в текст по повод 3-ият Международне форум за миграцията и развитието казахме, че имигрантите носят у дома в Европейския съюз реалността на глобалния капитализъм и това ни дава възможността да разберем глобалната реалност отвъд виртуалната баналност на консумеризма.
Сега този глобален капитал носи състоянията/условията на живот на Третия свят вътре в ЕС/Айиос Пантелеймонас/Площад Атика/ и разрушавайки средните класи, обвинявайки бедните за крайната мизерия, змийското яйце на фашистите и неонацистите се появява във вид на съпротива. В страни където няма организирано и широко разпространено социално съпротивително движение, общественото недоволство може да бъде манипулирано чрез смесването на либерални политики с абстрактни, неизяснени културни въпроси. По този начин, с НПО-та, либерални и еврепейски/ ЕС/ коалиции субстанцията на съпротивата бива отвлечена, тъй като е иззета от потиснатите и радикалите и едно подобие на съпротива е дирижирано от Държавата, Властта към новите фашистки бунтове, маскирано като „общество, което не може да търпи повече”.
Това е което се случи в Сърбия, която е в дълбока криза за последните две деситилетия, и на много по-ниско ниво в Кипър, /където без съмнение също е изключително важно, тъй като фашистката атака беше отговор на кипърското гръцко и кипърското турско социално движение, което беше започнало стремително да нараства за последните няколко години/.
Атина е подобен, но различен случай. След бунтовете през декември 2008, атаката срещу имигрантите, достигнала своя връх през лятото на 2009 година, беше част от цялостната контра-атака/вид контра-въстание/ от страна на Държавата. През това време, беше позволено на една социална лаборатория, изпробваща създаването на фашистки рефлекси, да се развие в центъра на града, не много далече от районите, практически доминирани от социалното движение. Сега е очевидно, че ако не свържем органично нашите отговори на кризата с въпросите за солидарността и борбата за/на имигрантите, оставяме празнина, която ще бъде запълнена от „фашисткия отговор на кризата”.
Събитията в Ларнака, Белград, Айиос Пантелеймонас/Площад Атика ни сигнализират тревожно за възможността от завръщане на крайнодясното като „народно движение”.
Нито НПО-та, нито либерални алианси, нито мултикултурни фестивали или реторики на толерантност могат да бъдат ефективни срещу това, нито пък е достатъчно да заклеймяваме Фронтекс на хуманитарна основа. Да се разхождаме около площад „Атика” и все още да романтизираме имигрантите като „нео –номади” изглежда също толкова несъстоятелно/ирелевантно, колкото и да интерпретираме атаката на МВФ срещу развитите страни и безработицата чрез „краят на работата” на Негри. Трябва да видим настоящата „криза” такава, каквато тя е била винаги – напълно подготвена и отгледана война срещу непривилегированите, война в която трябва точно да идентифицираш съюзници и врагове. Само в този контекст можем да говорим относно въпроса за имигрантите и солидарността, бедността и кризата.

Модерната миграция и настоящата криза са продукт на едно и също движение и форма на глобализирания капитализъм.
Не можеш да се бориш срещу причините за едното ако не се бориш срещу причините за другото.
Сега е очевидно, че се нуждаем от грасруутс движение отдолу нагоре, движение за социална справедливост, движение на принципите на самоорганизацията и действието, освободено от маскирани вангардисти и поддържници на електоралната политика, свободно от спектакълът на насилието.

Кландестина – група за солидарност си имигрантите и бежанците – Солун

http://clandestinenglish.wordpress.com/2010/11/08/larna...dots/


VIA
http://bulgaria.indymedia.org/article/37302

Няма коментари:

Публикуване на коментар