Открито писмо на БАА и ХОРА по повод на нацисткото нападение на 02.12.2010

ДО
Г-Н ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Г-ЖА ЦЕЦКА ЦАЧЕВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
Г-Н ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ, МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
Г-Н КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ, ОМБУДСМАН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
ДЕПУТАТИТЕ ОТ 41 НАРОДНО СЪБРАНИЕ,
МЕДИИТЕ

Уважаеми Госпожи и Господа,

Български aктивистки aлианс и Хора срещу Расизма са неформални групи от активисти, чиято дейност е в сферата на защитата на човешките права в България.

С настоящото писмо искаме категорично да изразим крайното си безпокойство от инцидентите на расистки мотивирано насилие след снощния футболен мач между отборите на ЦСКА и Бешикташ. Както стана известно, неонацисти са пребили две момчета от ромски произход в автобус 94. Едната от жертвите е особено уязвима, защото страда от епилепсия, а е била удряна жестоко в главата. Според информация от медиите, пострадалият младеж е получил в резултат на побоя два епилептични гърча, счупване на черепа и мозъчно увреждане
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3448751

Напомняме, че това не е изолиран инцидент. Тази година ще бъде запомнена като маркирана с едни от най-бруталните публични нападения над роми, активисти и дори на случайни хора в столицата. (Жертвите на нацистко насилие в провинцията почти винаги остават анонимни, с изключение на жестокото убийство в Ямбол на ученик от скинара Иван Янакиев.) През месец януари бяхме свидетели на побой над студента и активист Борис Боев пред дома му. На 6 юни тази година посред бял ден в трамвай 20 същият млад човек бе бит с метални прътове отново в главата, и то при положение, че все още не е бил напълно възстановен от мозъчното сътресение, получено януари месец. Заедно с него пострадаха още трима души, единият от които е 17-годишен ученик, който претърпя операция след побоя.

Арогантните нападения не спряха: малко след инцидентът в трамвай 20 неонацисти пребиха група ромски младежи пред Президенството, пред охранителните камери на една от най-ключовите институции в страната ни. Напомняме и за убийството на млад мъж в Борисовата градина, случило се преди две години поради единствената причина, че е заприличал на гей на групичка нацисти.
Освен двамата ромски младежи, пътували мирно в автобус, по наша информация един ден по-рано от расистка атака от страна на петима младежи, отново в автобус е пострадал и чужденец от Африка, живеещ от много години в България. Той не се е обърнал за съдействие към полицията, тъй като е без документи за самоличност не по своя вина и няма основания да вярва, че българските институции биха го защитили.

Далеч не всички подобни посегателства биват отразявани от медиите. Повечето от расистките атаки всъщност остават анонимни и неадресирани, което дава самочувствие на престъпниците, че всичко им е позволено. Дори организирането и провеждането на публични, съвсем легални шествия, на които се издигат нацистки символи и се легитимират нацистки водачи (като генерал Христо Луков) и нацистка идеология. Например, всяка зима от няколко години насам неонацистките организации Кръв и Чест и Български Национален Съюз провеждат публично възпоменателни факелни шествия за Ньой и такива за Христо Луков.

С други думи, тук става въпрос за открити организации, чиито симпатизанти и членове извършват расистки-мотивирани физически нападения.

Защо правителството хвърля ресурси и усилия само да бори „организираната престъпност“, а крайно-десните престъпни групировки съществуват съвсем открито и държавата не е способна да им противодейства? Не е ли нацизмът в България форма на организирана престъпност, също толкова опасна за сигурността ни, колкото и мафията? Възможно ли е крехкото мнозинство на ГЕРБ да се страхува да преследва крайно-десните групировки, за да не обиди единствените си останали партньори от АТАКА? Това поведение присъщо ли е на една партия, претендираща да е представител на модерната европейска десница и ценности?

Като граждани, активисти и нормални хора, ние настояваме да бъдат взети всички мерки, за да се противодейства и да се изкоренят наци-мотивираните атаки (независимо дали се случват посред бял ден или през нощта).

България е страната в ЕС с най-голям брой полицаи на глава от населението, в София вече има и общинска полиция, но изглежда, че ефектът върху личната ни сигурност, особено около футболни мачове, не е голям. Очевидно оборудването с камери и полицаи е хвърляне на обществени пари на данъкоплатеца на вятъра, щом като неонацизмът безпроблемно метастазира.

Искаме не камери или полицаи в градският транспорт, а коренът на това ужасно явление - неонацизмът - да бъде адекватно адресиран от държавните институции.
Очакваме първо загриженост и разпознаване на проблема, а после и поемане на отговорност за проявите на младежите, избиращи да стават нацисти и да нападат невинни граждани.

Убедени сме, че младите не избират да станат нацисти, заради по-малко камери (те нападат дори и пред камери). Вината не бива да се търси и само в семейството – преди това трябва добре да прочетем учебниците си по история и литература. Важно е да се вгледаме и в публичните послания, излъчвани от хора на най-високо равнище в държавата.

Искаме да видим конкретен план за една активна и дългосрочна държавна образователна и социална политика сред рисковите младежи.

Българският Активистки Алианс и Хора срещу Расизма остро осъждат снощните престъпления и апелират за адекватен отговор от страна на отговорните държавни институции.

София
03.12.2010г.

С уважение,

Български Активистки Алианс
http://bulgarianactivistalliance.org/

Хора срещу Расизма
http://stopnazi-bg.org/