Първият концерт против РАСИЗМА И ДИСКРИМИНАЦИЯТА се случи в 1-во СТУДИО на БНР!

"Алхимичен" репортаж - коктейл от различия, с "елементи на разсъждение"...))) и една доза радост

ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ПРОТИВ РАСИЗМА И ДИСКРИМИНАЦИЯТА СЕ СЛУЧИ В ПЪРВО СТУДИО НА БНР !Да празнуваме едва ли е време, щом годините мълчание докараха нещата до там, че престъпни идеологии намират лесна легитимация. Ежедневие стават първобитните страсти на “племенна вражда”, “пазене” на “територия”, омразата, насилието породено от глад, стадното чувство за “собственост” над гените и тн. Съществуването на “нормализиран”, постоянен расизъм, беше отбелязано и от писателя Георги Господинов, гост и участник на концерта “Аларма срещу расизма и дискриминацията”. Примитивизма и дегенерацията като явление при расизма, беше изразено също и в посланието на Йосиф Сърчаджиев към зрители и участници във фестивала “Аларма пънк – джаз” конкретно, но и към българския народ.

Все пак събитието състояло се на 09. 10. 2010г. беше малък празник и ме изпълва с оптимизъм, защото въпреки всичките години мълчание, хуманизма е жив. “Аларма пънк джаз” даде гластност в ефира на БНР, програма “Христо Ботев” на най-човешката позиция - тази за братство, равенство и солидарност.

Йосиф Сръчаджиев отбелязва още, че историята на омразата е стара колкото света. Ще допълня, че също толкова стари са взаимопомощта и любовта към ближния. Борбата с несправедливостта не е само спрямо самите нас. Способността на човека да се асоциира с другия и да се бори за чуждото щастие като за свое. Ближен и чужд, е едно и също. Близък и далечен се сливат в едно. Колко очевидна е огромната прилика дори просто между всички бозайници! Ако се загледаме в костната структура и въобще строежа, функциите на тялото, ще стигнем по-далеч – прилика има между всички живи същества, цялата фауна. Въпреки еволюцията на мисълта днес още се намират объркани създания, които не виждат приликата в привидното различие, еднаквостта на САМИТЕ ХОРА. Идеята за “Аз и другия” също бе представена на концерта в музикалния перформънс премиера на ТОШИДА. ТОШИДА са режисьора – писател - актриса Ида Даниел и композитора Тодор Стоянов, които цитирам "..не вярват в заличаването на различията, вярват в различията". “Един, друг....друг един...човекът бягаше и все повече се изморяваше...друг един” в залата на Първо студио на БНР, с прекрасната акустика, още по-силно звучеше поезията на Ида на фона на музиката на Тодор. Проблемът е в границите, проблемът е в ограничението във всяко отношение: бедност, самота, отчуждение, безпътица, безнадежност, безпереспективност, липса на обич, липса на градивен удовлетворяващ труд, на творчество. Хората просто съществуват, едва свързват двата края материално и духовно. Ограничението смалява кръгозора, прави другия “опасен”. Независимо дали е “богат” евреин или “беден, крадлив” циганин, абсурдно, нали? Понятията се уеднаквяват. Първична самозащита, на която другия отговаря със същото - дегенерация. Проблемите на хората в съвременния свят са идентични, решението им не е в създаването на граници, взаимната омраза и страх, довели през миналия век до възхода на нацизма. Днешния объркан свят носи белезите на расизма, авторитаризма, войните. Защо тогава не се откажем от тези болести? Цветан Цветанов, един от водещите на “Аларма пънк джаз фест” и на концерта изрази това пред медиите, обяснявайки, че информационното затъмнение и бедността винаги са били плодородна почва за упадък. На същото сме свидетели, виждайки разрастването на расизма в момента.

В концерта взеха участие хора от 4 поколения , че дори 5, с бъдещите такива. Като се започне от Ицхак Финци и се мине през зрелите актьори, интелектуалци и гости, младежите от съорганизаторите “ХоРа – хора срещу расизма”, тийнейджърите пънкари, децата сред публиката и се стигне до бременни момичета. Ицко Финци се появи като светкавица внезапна истина и мъдрост в средата на концерта. Прочете два свои кратки разказа: знаете ли, че уличните музиканти имат най-искренната публика? Знаете ли кой се крие зад маската на свирещия навън? Илюстрирайки историята, Ицко постави на лицето си черна маска и засвири на цигулка....Красива метафора за оцеляването на духа въпреки “стената” между хората, изкуствените граници, условносттите.
Право в целта - срещу расизма, именно поради своята различност от едно от друго, но обединени от общото, което е повече, бяха всички изказванията и изкуството на участниците.

Група Ксетофон откриха. Ихуу, не случайно тази групе е сред най-актуалните напоследък. Алтернативния им рок е различен, защото просто Е МУЗИКА. Много интересни бяха и момчетата от група “Глоба”. Залата се изпълни с енергия при появата на румънските гости от пънк-рок групата “Рисайкъл бин”. Стиловете преминаваха плавно един в друг от бурен рок енд рол до етно джаз и арменска народна музика. Публиката се понесе в приказно пътешествие с неземната Рони и “Насекомикс” и отново се приземи с “Мартин Славчев квартет”, които събраха танцуващи пънк хлапета пред сцената. Многобразен като стил, пънкът има и друго “лице” : сърдито и предизвикателно. Видяхме го в “Глас Народен”, чиято провокация не остави публиката равнодушна, изживяване си е да попаднеш на такива типажи пънкове та пънкове. Сърмата Хари с групата си Коптор Микс, развесели стари и млади с ритъма на 60- тарски рок енд рол, и своя неповторим хумор. Привидно несъбираеми изкуства и хора, доказаха, че е възможно! Атмосферата на единност в индивидуалното, в различието, се поддържаше и от актьорите. Видяхме откъси от различни пиеси, една от които за св. Иван Рилски, на Ани Петрова, авторска. Имаше и “бонус”: откъс от още непредставяната пред публика пиеса с режисьор Ани Васева и драматург Боян Манчев “Пиеса за умиране”. Чухме част от пиесата в хармония и загадка представени от триото: Елена Димитрова, Катерина Керемидчиева и Петър Генков. С усет към абсурда Вяра Коларова се превъплати успешно в “странна” персона с откъс от “Старицата от Калкута” и обяви расизма за тотална безвкусица и демоде. Не мога да преразкажа всичко, но на финал, иронизирайки собствената си индъстриъл-етно-джаз музика, “Малки трагедии” събраха заключителните аплодисменти. Лечението чрез изкуство на ранените от омразата съзнания в България тепърва започва. Ако съдя по единомислието и мнозинството поддръжници на каузата ще е не само eфикасно, но ще продължи профилактично, дори след като болката се уталожи и изчезне. Организаторите обявиха, че концертите ще бъдат поредица. Вече са във връзка с международните “Обединени срещу расизма” (“United against racism”) и “Рок срещу расизма” /“Rock against racism”/. Когато му дойде времето мероприятията ще излязат и навън, по-близо до хората. Концертът беше предвиден за Лятната сцена в Борисовата градина, но рязкото падане на температурите го премести на закрито.

Кампанията се подкрепя от не малко знаменитости, големи имена в нашата култура и изкуство. Някои от тях са: Иван Кулеков, Христо Мутафчиев – председател на САБ, гениалната актриса Мая Новоселска, Зуека и Рачков, Явор Гърдев, Камен Калев – автор на филма “Източни пиеси”, също засягащ тези болни теми, Христо Гърбов, Иваxло Христов, Лика Ешкенази, Етиен Леви, Стефан Вълдобрев, директора на Национален филмов център Александър Дончев, режисьора проф. Георги Дюлгеров, председателя на асоциацията на операторите Иван Тонев и още много други повече или по-малко познати носители на хуманизма, културата и просвещението в изтерзаната от кризи съвременна България.
Да, кризите пагубни, но твърде дълго време здравите хора мълчаха, толерираха болните, просто защото са ...болни. Състоянието им не е дошло от добро, знае се. Чувството се нарича състрадание. Разбира се болните са много по-гласовити, агресивни, постоянно активни, това се дължи на заболяването им. Дойде време, обаче, за сериозно лечение, защото лудостта на расистите взе да става заразна, както се отбелязва и в прес съобщението на организаторите на “Аларма срещу расизма и дискриминацията” – БНР и ХоРа. Не можем повече да си позволим лудите да се хранят с душите на по-слабите. Ще ми се всички отхвърлени, бедни, самотни, объркани, дискриминирани етнически българи също да намерят утеха в любовта и братството, вместо да страдат още отдавайки се на омразата, сред неонацистките убийствени теории. Не може ли повече българи да изберат живота, вместо смъртта?! Силата е във взаимопомощта. В група индивида намира реализация, полезен на другите – човекът е човек. В случая изкуството и творчеството не са консуматив и цел, а средство и начин за изразяване на една истина, на една мечта за по-добро съществуване заедно.
Отчуждени индивидите търсят общност, ала забравят, че враждите разделят, а не събират. Обединението от омраза и измислен общ враг е краткотрайно. Идеология, която се поддържа от присъствието на измислен враг и изкупителни жертви рано или късно изяжда своите последователи. Нацизмът, расизмът не са мнение, а престъпление. Свобода на словото има този, който зачита правата и свободата на другите. Отричайки генерално всяко право, както правят расистите, нарушавайки правата на другите, човек автоматично се лишава и от своите права. Оксиморон е да искаш закрила от принцип, който потъпкваш.
Между престъпниците няма братство, другарство и приятелство. Има само съучастничество. Потенциално всеки мрази всеки. Който подкрепя престъпления, неизбежно става тяхна жертва. Деленето на раси е отживелица. Съвременния расъзъм е целенасочено престъпление срещу всичко човешко. Не вярвам, че хората ще пожелаят повече да го подкрепят, да продължат да бъдат манипулирани жертви. Рано или късно и това ще бъде преболедувано.

Алтернатива има и концертът “Аларма срещу расизма и дискриминацията го доказа”. Ще завърша перефразирайки пак посланието на Йосиф Сърчаджиев: “Всички сме едно и имаме една обща майка – Природата” Щастието е възможно само обединени заедно в различията си. Тук и сега, за бъдещето.

via:
http://bulgaria.indymedia.org/article/37188