Протестът като тест…

Ирина Недева

„За какво протестират българските националисти?...
Защото Франция е обидила български граждани и ги
е експулсирала групово като престъпници ли?”
Въпроси от французи за антиромското шествие
в София на 25 септември 2010 г.

Сложният отговор на това учудено питане неизбежно води до опит за съпоставителен анализ по темата „протести” и поставя въпроса за протеста като тест.

Сянката на уникалността отново започва сериозно да пада върху българското общество.

Въпреки че сръбските неонацисти взеха сериозна „преднина” с наказателната си акция срещу белградчани заради провеждането на гей парада, трябва да се признае, че отново България е първа!

Първа, с първата по рода си в последните години демонстрация срещу част от собственото й население /ромите/, докато Европа се разтрисаше от дебати заслужава ли френската държава санкция за политиката си спрямо българските и румънските роми. Докато действията на френската държава по т.нар. ”връщане” на българските и румънските роми в техните държави на произход предизвикваха вълни от демонстрации в Европа, българските националисти излязоха на откровен протест, необезпокояван от държавните институции, срещу част от българските граждани. В медиите слабо отекнаха въпроси като този: с какво т.нар. „ромска” престъпност е „по-добра” като повод или по-лоша от престъпността изобщо. И какво точно предлагат и какво точно искат националистите: равен брой роми и етнически българи по затворите и арестите ли например, защото май съотношението все пак е в полза на ромите по тези места, както сочат докладите на правозащитните организации. Или националистите искат реципрочно етническите българи да имат „правото”, както го наричат организаторите, ,да не си плащат тока… нещо като „равни права за етнически българската престъпност”?! В медиите не прозвучаха въпроси като този какво точно предлагат организаторите на антиромското шествие да се направи с българските роми, извън позоваването на принципи, които на хартия са записани в конституцията. Но не за медиите ще е този текст, а за разликата между това да протестираш срещу граждани на собствената ти държава, обединени по етнически принцип и заклеймени на едро като „престъпници”, и това да протестираш за правата на хора, които даже не са „официално” част от държавата ти, просто защото не искаш да живееш в расистки мотивирано общество.

Март-септември 2010 – Бордо, Париж, Франция – серия от полети, с които френската държава „връща” около 8000 роми обратно в страните им на произход: България и Румъния.

Условността на израза „връща” е очевидна. Дебатът в Европа дали това е депортация и кои са думите, които да се употребяват, съвсем не е лесен, даже извън въпроса за допустимостта на сравнението с Холокоста. Проблемът с доброволността и заплащането на ръка на 300 евро на представител на ромската общност, съгласил се да се върне, е също толкова сериозен. Както и въпросът за снемането на пръстови отпечатъци за административно нарушение, и въпросът за ефекта от тази политика след като същите хора, изгонени от Франция, с лекота са се връщали там, откакто е въведена тази практика.

Септември 2010 – вълна от мащабни многохилядни протести във Франция и в повечето от страните на Европейския съюз срещу политиката на френската държава и президента Никола Саркози по отношение на ромите.

25 септември 2010 – София – първа /и в ЕС/ демонстрация на български националисти срещу българските роми.

Над 200 души, повече от половината от които млади мъже с бръснати глави, преминават през центъра на София в придобилото публичност като „Протестно шествие срещу циганите”, организирано от БНС и Гражданска инициатива за равни права и отговорности (ГИРП). Скандират „няма да търпим, няма да мълчим”. Патосът е гневен и думите са силни и крайни: ”За България – свобода или смърт”.
Активистите на националистическите движения, които стоят в основата на протеста, определят като повод за тази първа по рода си в България /а и в Европа/ открита демонстрация срещу граждани на страната от ромския етнос, това, което те наричат „цигански терор”. Последният случай, който им дава стимул, е убийството на 24-годишния Борислав Райнов при странни обстоятелства в ромския квартал Факултета на 4 юли тази година.

19 октомври 2010 – Виена – демонстрация на ученици, студенти и активисти в защита на мигрантите и срещу депортациите на мигранти, търсещи убежище в Австрия

Вторник сутринта: около 2000 души, ученици от горните класове на гимназиите, студенти, активисти и организации в защита на бежанците и мигрантите, както и свободно присъединяващи се граждани, преминават през центъра на Виена в шествие в защита на мигрантите и срещу депортациите. Повод са зачестилите случаи на връщане на мигранти, един случай с едно арменско момиче и един друг, нашумял в медиите, за семейство с деца от Косово, където ситуацията се усложнява и от опит за самоубийство. Отделен детайл в дебата тук е задържането на деца в арест при полицейските операции по връщането им в страните на произход.

Шествието преминава през Университета, Парламента и достига да една от двете полицейски сгради, където мигрантите престояват в арест, преди окончателното им изгонване от Австрия.

Австрийските ученици скандират „няма да позволим да изгоните нашите съученици и приятели”.

Демонстрацията е една от многото проемигрантски акции тук, които съпровождат променящото се миграционно законодателство, а и често успяват да спрат една или друга драстична мярка, предвидена в проектозаконите. Друг един интересен детайл е, че тази демонстрация се случи в деня на всеобщ университетски протест срещу орязаните бюджети за държавните университети, точно една година след вълната от протести, довели до отмяна на таксите за висше образование. Двата протеста се подкрепиха взаимно.

Приятни изненади

На 25 септември 2010 по време на антиромската демонстрация в София всъщност нямаше изненади. Освен малкият брой - между 200 и 300 националисти, излезли да протестират въпреки твърде шумната разгласа на антиромския протест. Иначе изненада в имиджа на присъстващите нямаше - мачистка компания и немалък брой бръснати глави. Даже традиционно „опозиционният патос” на националистите не беше допринесъл много за нарастването на броя подписали интернет петицията за т.нар. „равни права” http://bgpetition.com/zaqvlenie-na-bagarskite-grajdani-za-ravni-prava-i-zadaljenia-za-vsichki/index.html
От излизането си през лятото до днес тя е събрала около 700 гласа. За сравнение – петицията за регулиране статута на нелегалните имигранти в България, създадена в началото на лятото досега има близо 1100 гласа http://www.bgpetition.com/regulirane-statut-imigranti/index.html

„Меренето на сили” обаче в интернет е особено нещо. Но даже на фона на членовете на фейсбук групата на ГИРП /1388 членове / наличието на малко над 200 души на антиромското шествие е още по-интригуващо.

Очаквани „неизненади”

Връзката между петицията за „равни права”, ГИРП и организирания на 25 септември митинг крие проблеми, които е важно да бъдат артикулирани. Безспорно европейският контекст на „преместването” на българските и румънските роми от Франция отвори поле за нов тип говорене за етническите и религиозните малцинства. Говорене без сянката на политическата коректност, което се простира от Тило Сарацин до Ангела Меркел, която заяви, че мултикултурализмът е мъртъв. Този европейски фон създава хранителна среда и окуражава расистките и ксенофобските настроения и в Източна Европа. Разликите обаче са съществени. Докато в старите западноевропейски демокрации засилването на десния екстремизъм винаги е водело и до радикализиране на левите антирасистки гласове (60 хилядни демонстрации във Франция срещу държавния расизъм например), в страни като България подобен ход е трудно мислим. Номенклатурната левица в лицето на БСП с далеч по-голяма лекота възпроизвежда и произнася патоса на „1300-годишния” държавно обгрижен национализъм, отколкото патоса на солидарността. Теми като расизъм и ксенофобия пък изобщо не попадат в полето на интереси на най-голямата „лява” партия. Това може и да е добре, за да се артикулират автономни антирасистки гласове и движения, но е факт, че подобни тенденции са инцидентни и слаби (до момента само две демонстрации за правата на чужденците пред дома в Бусманци и едно акционистко почистване на нацистки графити от софийските улици), а изнасянето на антирасисткото говорене само в парадигмата на човешките права и дейността на правозащитни неправителствени организации е също част от проблема.

Фактът, че антиромският протест не се направи самостоятелно от политическа структура като БНС, известна с крайния си национализъм, не е безобиден. Нито е продукт на случайност.

Камуфлаж

Интересно е защо една войнстваща националистическа формация като БНС, която има некратка история, стига до това да се лиши от водачеството на „правата кауза” и да влезе в скромната роля на съорганизатор с гражданска организация като новосформираната ГИРП. Надяването на „граждански доспехи” в случаи като този е особен повод за внимание.

Малко генеалогия на дегизирането няма да е от вреда, за да се анализира важна тенденция, която отново не е „български патент”.

След забраната през 2000 г. на неонацистката политическа група и мрежа за промотиране на неонацистка музика Blood&Honour в Германия (http://news.bbc.co.uk/2/hi/europe/925009.stm), за расистки мотивираните политически движения в Европа става ключово да не се идентифицират публично с национал-социалистическата или с фашистката субкултура. Налага им се да прибягват до омекотяващи ПР техники и скромно да се назовават патриоти или националисти, въпреки риска да се състезават в това поле с центристки консервативни политически формации.

В България обаче националсоциалистическото съдържание е експлицитно, вероятно защото не тревожи нито държавните институции, нито общественото мнение, а директното свързване на „национален и социален” в „националсоциалистически” явно не безпокои никого и не предизвиква исторически реминисценции. Откровено нацистката символика в числа, съкращения или във възторга от съвпадение на дати, важни за историята на нацизма (особено внимание към датата 20 април като рождена на Хитлер, но съвпадаща и с Априлското въстание), очевидно също не е публично разпознаваема или неприемлива. Организацията „Кръв и чест”( директен превод от Blood&Honour) открито участва в публични шествия, очевидно окуражена и от съпричастността на политически формации, участващи в управлението на общинско ниво като ВМРО, които без проблем манифестират редом до знамена с надписа „Кръв и чест”.

Въпреки това, още преди две години вече бившият лидер на БНС/Гвардия Боян Расате в интервю за едноименното сп. ”Кръв и чест - България” предупреждава, че не бива само през една субкултура да се стига до национализма: „Всеки има право да избира каква музика да слуша и как да се облича, но съм категорично против това националистите да бъдат обвързвани в някаква субкултура, защото това би ни изолирало в един тесен и ясно различен кръг от останалите българи.”

В същото интервю четем и един изключително показателен израз: „В крайна сметка нашата цел е да се внедрим в обществото… след забраната на Blood&Honour в Германия, там вече не се говори за скинхедс, а отделните поделения на Blood&Honour прераснаха в регионални съюзи и Kameradshtaft-и, които заедно с NDP изграждат гръбнака на националната съпротива”.

Впрочем осъзнато нужната мимикрия две години по-късно започва леко да се прокрадва и сред редиците на българските националисти, които по време на антиромския протест се възпираха помежду си от вдъхновението да се поздравяват с „хайл хитлер”.

Граждански и партийнополитически костюми

Доста преди прийома „маскиране с граждански одежди” обаче, отново в интервюто си пред „Кръв и чест - България” Расате признава и един друг вид „маскиране” – партийнополитическото. В генезиса на БНС стои т.нар. Дясно демократично движение (ДДД), което Расате и група разочаровани от БНРП създават в началото на 90-те години. А на въпрос за същността на ДДД той откровено отговаря: „Днес (2008) вече знаем, че национализмът не е нито десен, нито ляв, защото тогава се мислехме за десни. Не искахме да сме партия, защото тази дума ни отвращаваше, затова се кръстихме движение. Колкото до „демократично” – никога не сме били демократи, но такива бяха времената и искахме да използваме настроението на хората тогава.”

Ако в началото на 90-те години лявото е неудобно, то днес в условията на икономическа криза, ще стане по-лесно използването на лявата реторика на „социалното”, а и така много по-лесно ще може да се отправят послания, които да възпроизвеждат пропастта „елит - народ” с мощната сила на „неучаствалите досега във властта”.

И още за дегизирането - да му мислят гардеробиерите...

Повечето анализатори на това, което става в Европа след акцията на Саркози във Франция, са единодушни, че крайната десница е окуражена. Много са и анализите за улеснения възход на популисткото говорене без „оковите на политическата коректност”. Влизането на откровено расистки, ксенофобски формации в парламентите и в управлението на ключови държави в ЕС също води до одързостяването на останалите расистки движения.

„Внедряването” се оказва една интересна ключова дума.

В промоционалния клип за първия по рода си антиромски протест виждаме младежи и девойки с националния флаг и разбира се много огън, а пламенният патос понася с лекота зрителя на вълните на символиката на факелните шествия. С известна почуда обаче в блогосферата може да се открият любопитни съвпадения. Като това, че едно от момичетата в промоклипа за антиромското шествие е член на БСП. А после и да се прочете повече от блога на един от утвърдените леви журналисти, който вероятно добре познава тази конкретна партийна среда (http://alexsimov.blogspot.com/2010/09/blog-post_12.html), че наистина, експерт и член на БСП е и инициатор на Гражданската инициатива за равни права (ГИРП), която съответно съорганизира с БНС антиромската демонстрация. Интересен е фактът, че става дума за експерт, свързан с БСП - българската партия, член на Партията на европейските социалисти, която пък категорично осъжда действията на френската държава по отношение на ромите. На някой може да му се види любопитно и как евроексперт на българска почва организира антиромски протест, докато работи в един от деветте европейски информационни центрове (този в българското Народно събрание), свързани с Еврокомисията, докато същата тази Еврокомисия обмисляше наказание за френската държава.

Дали един отделен експерт на БСП си сътрудничи с националистическата извънпарламентарна формация БНС, или променя своите политически възгледи във времето е доста частен въпрос, но си струва да се анализира политическата възможност за интригуващо „националсоциалистическо” обединяване.

И то в контекста на все по-символичната тежест на „националното” и на „българщината” – дума, която неизменно присъства в арсенала на почти всички политически партии. Защото патосът „национално”, разбрано като етнически тъждествено с „истински българско”, си остава общо и силно символично натоварено място от президента до всички политически играчи, парламентарни и извънпарламентарни, официозни и маргинални, независимо дали става дума за национална гордост от непременно величавото минало, ксенофобия, туркофобия, русофобия или друг тип фобия.

Проблемът е в това, че под мощната символна сянка на „националното” трудно някой ще се осмели да защити една част от българските граждани от една от най-лесните фобии на мнозинството, фобията от бедните или от още по-бедните - каквито си остават ромите. Да се готвят следващите…, за следващите фобии.

Дяволът в детайлите – или отново за разликите и в учудването

„За какво протестират българските националисти?” ме попитаха двама французи, докато гледахме кадрите от антиромското шествие. „Защото Франция е обидила български граждани и ги е експулсирала като престъпници ли?” – предположиха те. Отрицателният отговор на този въпрос беше дълъг и предизвика учуден поглед. Доста по-различен обаче от моя учуден поглед, когато в средата на октомври 2010 на официалния предизборен митинг на ксенофобската австрийска партия FPÖ (позната като партията на Йорг Хайдер) сред зрителите внезапно започна тихо брожение. Първо едно момче, после друго, на известно разстояние от него, извадиха стикери с лика на водача на FPÖ, задраскан и с недвусмислен надпис „да спрем расизма”. После едно момиче с руса коса и безупречно австрийски вид извади забрадка и демонстративно се забради…, после друго…, после трето. А после се извадиха и плакати с послания като това „чужденците не ни взимат хляба”, „да спрем езика на омразата” в тази контрадемонстрация, организирана от антирасистки движения. И после случайни туристи и достолепни виенчани си взимаха от контра стикерите, спокойно си ги залепваха на гърдите и си продължаваха по пътя. Наистина в един момент полицията раздели площада, за да предотврати сблъсък между тези две коренно противоположни визии за политиката към чужденците и към етническите и религиозните малцинства. Въпросът е там, че ги имаше тези разлики ... и никой не се учудваше от лекотата на контрадемонстрацията, защото само на 1000 километра северозападно от София да се противопоставяш на скрития и открития расизъм е в реда на нещата.


http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv18102

Violation of freedom of speech and expression in Russia: current case Oleg Mavromati

The Petition

Raise a voice in support of freedom of speech and expression! Insist on dropping charges against artists and art-show organisers in Russia.

On September 8th, 2010 Russian artist Oleg Mavromati, currently living in Bulgaria and the US, was refused renewal of his Russian passport by the Consulate of the Russian Federation in Sofia, on the grounds that Mavromati has been avoiding trial in the Russian Federation for the performance he made in 2000. If he returns to Russia he will be put on trial and faces 3-5 years of prison.

Mavromati was prosecuted for “Do Not Believe Your Eyes” under article 282 of the Criminal Code of Russian Federation with “inciting religious hatred and offending the feelings of religious believers.” A legal complaint from the chairman of the local Orthodox Church community “St. Nikola” against Mavromati was disregarded by the Moscow City court as there was no evidence of crime. Through coercive measures and political connections the same complaint was sent to the General Attorney's office. Then Mavromati’s home was searched and all his video and film materials were confiscated.

“Do Not Believe Your Eyes” was not meant to offend the religious feelings of anyone, or the Orthodox faith in particular. It was also not meant to mock the Christian crucifixion or to represent any religious symbol, but rather to represent an archetype of pain. The performance was a scene of a film directed by Mavromati and called “Oil on Canvas.” Mavromati played the main role, for which he performed the crucifixion. The story was based on the biography of the young Russian painter Oleg Golosiy, who was tragically killed by another artist because of envy. Mavromati was playing the role of the artist who killed Golosiy. The character repented and in order to prove his sincerity he changed the traditional artistic medium he used (oil on canvas) with direct action and physical expression. As a true evidence of his repent the character decided to crucify himself by that representing his personal guilt.

Now there is a new urgent situation: Mavromati was just notified by the Russian Consulate in Sofia that they will not renew his passport. According to the Russian Consulate the passport renewal was refused because Mavromati has been avoiding trial in the Russian Federation for the performance he made in 2000. If he returns to Russia and put on trial Mavromati faces 3-5 years of prison.

Mavromati currently lives in Sofia with his wife, Bulgaria artist Boryana Dragoeva. The couple are internationally exhibited video artists, Boryana is also currently a PhD student at Rensselaer Polytechnic Institute, Troy, NY department of Electronic Arts.

This is not an isolated case. Amnesty International had made a statement about other Russian artists being prosecuted under article 282 : http://bit.ly/c5GeGk
“Putting artists and curators on trial for their art or for organizing an art exhibition, their right to freedom of expression, as enshrined in international law and the Russian Constitution, has been compromised. Art is a form of communication and of expressing views. It can provoke or please and often has more than one meaning. Freedom of art is an integral part of freedom of expression, limitations to which are set forth in international law. Neither Russian, nor international human rights law permit freedom of expression to be restricted or prohibited simply on the grounds that some people find the views expressed offensive or disagreeable. Moreover, laws forbidding incitement to hatred should not be used to limit freedom of expression in order to protect or support a particular religious group or point of view as such. Rather, they should seek to limit forms of expression which have the potential to cause harm to individuals and which are incompatible with the underlying values of human rights.”
Article 282 (for “inciting religious hatred and offending the feelings of religious believers.” has successfully been used to convict other artists, curators and journalists.

The most recent case was against the organizers of the art show Forbidden Art, Sakharov Museum in Moscow in 2007: http://bit.ly/dDoxHg

Despite the wide support of the Russian and international art community, the “court found that Yuri Samodurov, then Director of the Sakharov Museum and Andrei Yerofeev, then Head of the Department for Contemporary Art at the State Tretiakov Gallery, had arranged the exhibition in such a way that it denigrates Christianity, and especially the Russian Orthodox faith, and incited hatred against Orthodox and other Christians. The two men have been found guilty of ‘inciting hatred or enmity’ and ‘denigration of human dignity’ for organizing a contemporary art exhibition at the Sakharov Museum in March 2007 and have been ordered to pay a fine.”
An identical case was the trial against the art show “Caution Religion!”, 2001, Moscow. http://bit.ly/bsbSlq

Again despite the international support http://bit.ly/9EYI2d

Sakharov Museum director Yuri Samodurov, his deputy Lyudmila Vasilovskaya were charged for inciting ethnic and religious hatred under Article 282 of the Russian Criminal Code.
Another artist Oleg Yanushevsky prosecuted under the same 282 law fro his art, had already found an asylum in the UK: http://bit.ly/ctzkOK

The artist Avdej Ter-Ogonjan was the first one to be prosecuted under the article 282, for his performance “The Young Atheist”, 1998 made at the Art Manège, Moscow. He is currently a refugee in the Czech Republic. http://bit.ly/9C9hpi

It seems that in Russia there is a regular violation of the basic human rights. No artist or art show organizer should be prosecuted and their right to freedom of expression should be respected and the criminal cases against them should be closed.

ACTION IS NEEDED NOW!

PETIТION
Please sign this petition for Oleg Mavromati and other Russian artists prosecuted under 282 article.

LETTERS OF SUPPORT

Please write letters of support for Mavromati to Boryana Dragoeva brrights@yahoo.com.
PRESS

Help spread the word! Copy to blogs and other media. Please write comments!

http://www.ipetitions.com/petition/olegmavromati/

Адвокатите на Полфрийман издействаха нов разпит на свидетелите

Софийски апелативен съд ще разпита повторно петима свидетели по делото за убийството на Андрей Монов. Адвокатите на Джок Полфрийман обжалват 20-годишната присъда, която СГС постанови на 2 декември миналата година. Австралиецът бе признат за виновен и за опита за убийство на Антоан Захариев.Адвокат Динко Кънчев поиска от апелативния съд повторно изслушване на свидетелите, тъй като според него показанията им се различават от показанията, дадени на досъдебното производство. По думите му става въпрос основно за противоречия за хронологията на събитията от фаталната нощ. Закон, приет на 28 май тази година, позволява, ако такива противоречия действително бъдат установени при повторния разпит, да бъдат прочетени в съдебна зала показанията на свидетелите, дадени в досъдебното производство.

Повторно ще бъдат разпитани гражданския ищец Антоан Захариев, тримата полицаи, участвали в ареста на Полфрийман и свидетелят Александър Донев, който също е бил в компанията на убития Монов. Според адвокат Кънчев все още не е установено достатъчно категорично, че смъртта на Андрей Монов е настъпила именно след нараняване с инкриминирания нож. Освен това адвокатът поиска да бъдат повторно прегледани записите от охранителните камери от нощта на убийството, но съдът прецени, че искането не е основателно и го отхвърли. Неуваженото искане за повторно изслушване на експертизите може да бъде причина защитниците на Джок Полфрийман да обжалват и на по-горна инстанция - Върховен касационен съд.„Успехът е на 50%, защото съдът все пак уважи част от доказателствените искания", коментира защитникът на Полфриймън.

Прокуратурата иска доживотен затвор за убиеца на Андрей Монов, а частните обвинители настояват за доживотен затвор без право на замяна. С определение от 27 юли тази година САС не допуска допълнителни доказателствени искания. Определението беше обжалвано от адвокатите на австралиеца, но без резултат. Припомняме, Андрей Монов е син на известния български психолог Христо Монов, който също дойде в съдебната зала.
Следващото заседание по делото е насрочено за 11 ноември, когато трябва да бъдат разпитани петимата свидетели. Процесът се следи и от чуждестранни медии.

http://news.ibox.bg/news/id_1498988344

Първият концерт против РАСИЗМА И ДИСКРИМИНАЦИЯТА се случи в 1-во СТУДИО на БНР!

"Алхимичен" репортаж - коктейл от различия, с "елементи на разсъждение"...))) и една доза радост

ПЪРВИЯТ КОНЦЕРТ ПРОТИВ РАСИЗМА И ДИСКРИМИНАЦИЯТА СЕ СЛУЧИ В ПЪРВО СТУДИО НА БНР !Да празнуваме едва ли е време, щом годините мълчание докараха нещата до там, че престъпни идеологии намират лесна легитимация. Ежедневие стават първобитните страсти на “племенна вражда”, “пазене” на “територия”, омразата, насилието породено от глад, стадното чувство за “собственост” над гените и тн. Съществуването на “нормализиран”, постоянен расизъм, беше отбелязано и от писателя Георги Господинов, гост и участник на концерта “Аларма срещу расизма и дискриминацията”. Примитивизма и дегенерацията като явление при расизма, беше изразено също и в посланието на Йосиф Сърчаджиев към зрители и участници във фестивала “Аларма пънк – джаз” конкретно, но и към българския народ.

Все пак събитието състояло се на 09. 10. 2010г. беше малък празник и ме изпълва с оптимизъм, защото въпреки всичките години мълчание, хуманизма е жив. “Аларма пънк джаз” даде гластност в ефира на БНР, програма “Христо Ботев” на най-човешката позиция - тази за братство, равенство и солидарност.

Йосиф Сръчаджиев отбелязва още, че историята на омразата е стара колкото света. Ще допълня, че също толкова стари са взаимопомощта и любовта към ближния. Борбата с несправедливостта не е само спрямо самите нас. Способността на човека да се асоциира с другия и да се бори за чуждото щастие като за свое. Ближен и чужд, е едно и също. Близък и далечен се сливат в едно. Колко очевидна е огромната прилика дори просто между всички бозайници! Ако се загледаме в костната структура и въобще строежа, функциите на тялото, ще стигнем по-далеч – прилика има между всички живи същества, цялата фауна. Въпреки еволюцията на мисълта днес още се намират объркани създания, които не виждат приликата в привидното различие, еднаквостта на САМИТЕ ХОРА. Идеята за “Аз и другия” също бе представена на концерта в музикалния перформънс премиера на ТОШИДА. ТОШИДА са режисьора – писател - актриса Ида Даниел и композитора Тодор Стоянов, които цитирам "..не вярват в заличаването на различията, вярват в различията". “Един, друг....друг един...човекът бягаше и все повече се изморяваше...друг един” в залата на Първо студио на БНР, с прекрасната акустика, още по-силно звучеше поезията на Ида на фона на музиката на Тодор. Проблемът е в границите, проблемът е в ограничението във всяко отношение: бедност, самота, отчуждение, безпътица, безнадежност, безпереспективност, липса на обич, липса на градивен удовлетворяващ труд, на творчество. Хората просто съществуват, едва свързват двата края материално и духовно. Ограничението смалява кръгозора, прави другия “опасен”. Независимо дали е “богат” евреин или “беден, крадлив” циганин, абсурдно, нали? Понятията се уеднаквяват. Първична самозащита, на която другия отговаря със същото - дегенерация. Проблемите на хората в съвременния свят са идентични, решението им не е в създаването на граници, взаимната омраза и страх, довели през миналия век до възхода на нацизма. Днешния объркан свят носи белезите на расизма, авторитаризма, войните. Защо тогава не се откажем от тези болести? Цветан Цветанов, един от водещите на “Аларма пънк джаз фест” и на концерта изрази това пред медиите, обяснявайки, че информационното затъмнение и бедността винаги са били плодородна почва за упадък. На същото сме свидетели, виждайки разрастването на расизма в момента.

В концерта взеха участие хора от 4 поколения , че дори 5, с бъдещите такива. Като се започне от Ицхак Финци и се мине през зрелите актьори, интелектуалци и гости, младежите от съорганизаторите “ХоРа – хора срещу расизма”, тийнейджърите пънкари, децата сред публиката и се стигне до бременни момичета. Ицко Финци се появи като светкавица внезапна истина и мъдрост в средата на концерта. Прочете два свои кратки разказа: знаете ли, че уличните музиканти имат най-искренната публика? Знаете ли кой се крие зад маската на свирещия навън? Илюстрирайки историята, Ицко постави на лицето си черна маска и засвири на цигулка....Красива метафора за оцеляването на духа въпреки “стената” между хората, изкуствените граници, условносттите.
Право в целта - срещу расизма, именно поради своята различност от едно от друго, но обединени от общото, което е повече, бяха всички изказванията и изкуството на участниците.

Група Ксетофон откриха. Ихуу, не случайно тази групе е сред най-актуалните напоследък. Алтернативния им рок е различен, защото просто Е МУЗИКА. Много интересни бяха и момчетата от група “Глоба”. Залата се изпълни с енергия при появата на румънските гости от пънк-рок групата “Рисайкъл бин”. Стиловете преминаваха плавно един в друг от бурен рок енд рол до етно джаз и арменска народна музика. Публиката се понесе в приказно пътешествие с неземната Рони и “Насекомикс” и отново се приземи с “Мартин Славчев квартет”, които събраха танцуващи пънк хлапета пред сцената. Многобразен като стил, пънкът има и друго “лице” : сърдито и предизвикателно. Видяхме го в “Глас Народен”, чиято провокация не остави публиката равнодушна, изживяване си е да попаднеш на такива типажи пънкове та пънкове. Сърмата Хари с групата си Коптор Микс, развесели стари и млади с ритъма на 60- тарски рок енд рол, и своя неповторим хумор. Привидно несъбираеми изкуства и хора, доказаха, че е възможно! Атмосферата на единност в индивидуалното, в различието, се поддържаше и от актьорите. Видяхме откъси от различни пиеси, една от които за св. Иван Рилски, на Ани Петрова, авторска. Имаше и “бонус”: откъс от още непредставяната пред публика пиеса с режисьор Ани Васева и драматург Боян Манчев “Пиеса за умиране”. Чухме част от пиесата в хармония и загадка представени от триото: Елена Димитрова, Катерина Керемидчиева и Петър Генков. С усет към абсурда Вяра Коларова се превъплати успешно в “странна” персона с откъс от “Старицата от Калкута” и обяви расизма за тотална безвкусица и демоде. Не мога да преразкажа всичко, но на финал, иронизирайки собствената си индъстриъл-етно-джаз музика, “Малки трагедии” събраха заключителните аплодисменти. Лечението чрез изкуство на ранените от омразата съзнания в България тепърва започва. Ако съдя по единомислието и мнозинството поддръжници на каузата ще е не само eфикасно, но ще продължи профилактично, дори след като болката се уталожи и изчезне. Организаторите обявиха, че концертите ще бъдат поредица. Вече са във връзка с международните “Обединени срещу расизма” (“United against racism”) и “Рок срещу расизма” /“Rock against racism”/. Когато му дойде времето мероприятията ще излязат и навън, по-близо до хората. Концертът беше предвиден за Лятната сцена в Борисовата градина, но рязкото падане на температурите го премести на закрито.

Кампанията се подкрепя от не малко знаменитости, големи имена в нашата култура и изкуство. Някои от тях са: Иван Кулеков, Христо Мутафчиев – председател на САБ, гениалната актриса Мая Новоселска, Зуека и Рачков, Явор Гърдев, Камен Калев – автор на филма “Източни пиеси”, също засягащ тези болни теми, Христо Гърбов, Иваxло Христов, Лика Ешкенази, Етиен Леви, Стефан Вълдобрев, директора на Национален филмов център Александър Дончев, режисьора проф. Георги Дюлгеров, председателя на асоциацията на операторите Иван Тонев и още много други повече или по-малко познати носители на хуманизма, културата и просвещението в изтерзаната от кризи съвременна България.
Да, кризите пагубни, но твърде дълго време здравите хора мълчаха, толерираха болните, просто защото са ...болни. Състоянието им не е дошло от добро, знае се. Чувството се нарича състрадание. Разбира се болните са много по-гласовити, агресивни, постоянно активни, това се дължи на заболяването им. Дойде време, обаче, за сериозно лечение, защото лудостта на расистите взе да става заразна, както се отбелязва и в прес съобщението на организаторите на “Аларма срещу расизма и дискриминацията” – БНР и ХоРа. Не можем повече да си позволим лудите да се хранят с душите на по-слабите. Ще ми се всички отхвърлени, бедни, самотни, объркани, дискриминирани етнически българи също да намерят утеха в любовта и братството, вместо да страдат още отдавайки се на омразата, сред неонацистките убийствени теории. Не може ли повече българи да изберат живота, вместо смъртта?! Силата е във взаимопомощта. В група индивида намира реализация, полезен на другите – човекът е човек. В случая изкуството и творчеството не са консуматив и цел, а средство и начин за изразяване на една истина, на една мечта за по-добро съществуване заедно.
Отчуждени индивидите търсят общност, ала забравят, че враждите разделят, а не събират. Обединението от омраза и измислен общ враг е краткотрайно. Идеология, която се поддържа от присъствието на измислен враг и изкупителни жертви рано или късно изяжда своите последователи. Нацизмът, расизмът не са мнение, а престъпление. Свобода на словото има този, който зачита правата и свободата на другите. Отричайки генерално всяко право, както правят расистите, нарушавайки правата на другите, човек автоматично се лишава и от своите права. Оксиморон е да искаш закрила от принцип, който потъпкваш.
Между престъпниците няма братство, другарство и приятелство. Има само съучастничество. Потенциално всеки мрази всеки. Който подкрепя престъпления, неизбежно става тяхна жертва. Деленето на раси е отживелица. Съвременния расъзъм е целенасочено престъпление срещу всичко човешко. Не вярвам, че хората ще пожелаят повече да го подкрепят, да продължат да бъдат манипулирани жертви. Рано или късно и това ще бъде преболедувано.

Алтернатива има и концертът “Аларма срещу расизма и дискриминацията го доказа”. Ще завърша перефразирайки пак посланието на Йосиф Сърчаджиев: “Всички сме едно и имаме една обща майка – Природата” Щастието е възможно само обединени заедно в различията си. Тук и сега, за бъдещето.

via:
http://bulgaria.indymedia.org/article/37188

Г. Господинов: Има един скрит, невидим, всекидневен расизъм

Г. Господинов: Има един скрит, невидим, всекидневен расизъм

Има един скрит, невидим расизъм, който не се забелязва лесно, но е адски опасен и това е всекидневният расизъм , заяви за БГНЕС писателят Георги Господинов, който се присъедини към зрителите на първия по рода си концерт срещу расизма "Аларма срещу расизма и дискриминацията" в Първо студио на БНР. "Когато човек без да се замисля казва : "Този е грозен, сакат, циганин, мръсен, краде"- това не го броим за расизъм. Когато видим клошар или беден човек и изпитаме към него негативно чувство – това е първата крачка към расизма. Расизъм не е само, когато пребият някои. Когато пребият някой - нещата са безнадеждни", коментира той. Георги Господинов не одобрява квалификациите за българите като толерантни или нетолерантни. И двете неща са абсолютно грешни, смята той. "Обобщенията са проблем и един от проблемите с ромите е точно обобщението. Най-лесно е да се използва клише и да се каже, че всички роми крадат", заяви Господинов. Пред онези, които се събраха в Първа зала на БНР той прочете едно стихотворение, посветено на толерантността на всички към всичко: " Бог е червен, напращел и завършен. Бог е домат. Няма нищо обидно в това и за двамата".

Идеята за концерта идва както от Младежкия фестивал "Аларма пънк джаз", така и от Младежката инициатива "Хора срещу расизма" . "Аларма срещу расизма и дискриминацията" я виждам както част от световните процеси, които тръгват от "Рок срещу расизма" във Великобритания, каза един от организаторите на събитието и един от водещите на "Аларма" по програма "Христо Ботев" Цветан Цветанов. "В България знаем, че дори на официално ниво се говорят смешни неща, които са и опасни. Едни хора с прекалено десни убеждения, които ме връщат в 1939 година имат национален ефир говорят неща срещу едни хора, които просто изглеждат по различен начин и по някакъв начин ние трябваше да противостоим срещу това", каза още той. Цветанов изтъкна, че самата програма "Христо Ботев" винаги се е опитвала да представя всички гледни точки, а културата на толерантността е нещо, което е неразделна част от програмната й политика. "В момента живеем в информационна дупка, която предоставя възможност на хора с такива убеждения да блеснат като лидери на обществено мнение и обикновените, хора, които са прекалено изтормозени прихващат една такава идеология, защото някой трябва да им е виновен за лошото положение, в което се намират", смята той. Според него България в момента е много благодатна почва на нехуманни идеологии.

Концертът се записа от екипи на БНР и ще бъде излъчен по програма "Христо Ботев" в серията "Звуково изобразяване на града". Темата ще бъде разгледана специално през призмата на София като Европейска столица, съвременната градска култура и културата на толерантността. Съорганизатори са БНР , "Програма Христо Ботев", Софийска община, доброволци от инициативата "Хора срещу расизма", студенти, интелектуалци, артисти, социални дейци от различни организации, еколози, граждани. Участници са Насекомикс, група АС и Ксетофон, рок група Рисайкълбиин от Румъния, електронната група "Малки трагедии", "Сърмата Хари и коптормикс" (герои на фестивала Spirit of Burgas), "Глас народен" с етно-пънк-джаз-самба импровизации и редица други млади творци с позиция по темата. Това няма да е последния такъв концерт, като от програма "Христо Ботев" имат амбицията да го направят на определен интервал от време. /БГНЕС
София / България

http://video.bgnes.com/view/9794

The first-in-its- kind concert against racism and discrimination in Bulgaria!

The show, “ALARM against Racism and Discrimination,” will take place on October 9th, in Sofia, Bulgaria. The event is organized by Bulgarian Public Radio and the Sofia Municipality. Volunteers from the civic initiative “People Against Racism” will provide
organizational support for the event as well (http://stopnazi-bg.blogspot.com).

The idea behind the concert was inspired by the Rock Against Racism events that took place in the 1970s in England. “ALARM against Racism and Discrimination” is a response to the growing neo-Nazi sentiments in Bulgaria. The deeds of violence directed towards the Roma community, LGBT community, immigrants, and other vulnerable groups in our society are escalating at a tremendous speed. We feel strongly that these phenomena cannot be left unanswered. And just like that, students, artists, intellectuals, social activists, environmentalist, and citizens from all walks of life will gather and say, “We will not be silent!”

Unfortunately, the discrimination around us is taking unprecedented dimensions. Racism escaped its marginalized position and is now present in the public sphere as a normalized discourse. We hope that through this concert we can spread awareness about the dangers of racism and xenophobia and to promote ideas of equality.

The performers that have already confirmed their participation are: The bands Nasekomix (Bulgaria), AC and Ksetophon (Bulgaria), Recycle Bin (Romania), Small Tragedies(Bulgaria), Sarmata Harry and Koptormix (Bulgaria), Glas Naroden (Bulgaria); the actresses Vyara Kolarova, together with George Donchev and Ani Petrova; Ida Daniel (dramaturge, producer, actor, and a writer); Todor Stoyanov (musician); George Gospodinov (actor). The concert is endorsed by Maya Novoselska, Joseph Sarchadjiev, and many others.

To all of them we would like to express our gratitude. All of the artists are going to perform without financial compensation, which greatly impacts our cause through the act of their generous contributions.

“ALARM against Racism and Discrimination” will take place on October 9th in Sofia, Bulgaria. We kindly ask you to endorse “ALARM against Racism and Discrimination” by posting information about it on your Facebook page, twitter, and write a short message of support to weareagainstnazism@gmail.com.
Thank you for your support,
People Against Racism, Sofia, Bulgaria

Концерт под надслов “Аларма срещу расизма и дискриминацията” в България.

Здравейте,

Изпращаме ви предварителна информация за първия концерт под надслов “Аларма срещу расизма и дискриминацията” в България.

Час и място: 9ти октомври, 14.00 часа в Първо студио на БНР. Концертът се записва се от екипи на БНР и ще бъде излъчен по програма „ Христо Ботев” в серията „Звуково изобразяване на града”. Темата ще бъде разгледана специално през призмата на София като Европейска столица, съвременната градска култура и културата на толерантността.

Съорганизатори: БНР , “Програма Христо Ботев” и Софийска община, доброволци от инициативата “Хора срещу расизма”, ХоРа (http://stopnazi-bg.org/), студенти, интелектуалци, артисти, социални дейци от различни организации, еколози, граждани.
Предистория: Може би знаете за “Рок срещу расизма” – от 1960-те , когато култови музиканти и групи взимат участие в серия от концерти? Издигайки същия лозунг, те застават твърдо срещу нарастващия тогава неонацизъм: проблем, на който днес спешно трябва да дадем отговор и тук, в България.
Повод: Расизмът приема застрашително масови размери и започва да се легитимира в публичното пространство. Така без да усетим, българите, все още се ласкаем като толерантни, а в действителност мнозина от нас си затварят очите пред нарастващото насилие и омраза към хора от етнически малцинства, емигранти, всеки с различно мнение. Злото е заразно.

Участници: Насекомикс, група АС и Ксетофон, рок група Рисайкълбиин от Румъния, електронната група „Малки трагедии”, „Сърмата Хари и коптормикс” (герои на фестивала Spirit of Burgas), “Глас народен” с етно-пънк-джаз-самба импровизации, актрисите Вяра Коларова с контрабасиста Георги Дончев и Ани Петрова. “Тошида” или Ида Даниел – многоспектърен творец: драматург, режисьор, актьор и музикантът-композитор Тодор Стоянов. Актьорът Петър Генков участвал в наградената с “Икар 2009” постановка на Иван Добчев “Лазар и Исус”, писателят Георги Господинов. Ще чуете още позицията на Мая Новоселска, Йосиф Сърчаджиев и други неугасващи звезди. Условията за участие, които важат за всички са две простички, но принципни.

1) На концерта изпълнителите ще се изкажат – с думи или експлицитно чрез изкуството си – по темата против расизма и дискриминацията;

2) Участието им е безвъзмездно, тъй както и никой от работещите за каузата не получава пари.

Очакваме ви!

Искрено ще се радваме да се присъедините, да поканите приятели, които подкрепят каузата на концерта. Подкрепете ни като разпространите тази информация или напишете текст. Да покажем, че българските граждани все още са единни, хуманни и нормални хора. Да кажем на висок глас, че не ни е страх от омразата и насилието. Мирът и любовта са по-силни от тях.
от организаторите