Препратка: http://bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv18512Ирина Недева
(по материал, излъчен в рубриката „Евранет” на „Хоризонт до обед”)След шествието сме в по-интригуващата позиция да правим и чуем анализи, които иначе изказани преди марша, могат допълнително да вдигнат интереса към проявата. Трудно обаче българските медии се връщат назад. Не изглежда толкова славно да се занимаваш с „минало”, на фона на творенето на „новини всяка минута” в българското медийно всекидневие. Изисква събиране и съпоставяне на фактите с изказванията, обещанията и заканите. Далеч по-лесно е да се прави „инстантна” журналистика като бързо разтворима информационна напитка. Емоцията е гарантирана, тръпката също, и за някои медии това се превръща едва ли не в аналог на репортерстването на фронтовата линия. Въпреки темата, която изглежда „милитаризирана” заради паравоенните униформи, които се мяркат в масовката, фронтовата линия обаче е още хипотеза, възможност, горещо бъдеще, което някои чакат с войнствен ентусиазъм, а други с предчувствие за нещо видяно и тъжна покруса.
Интересни посоки за анализ дава изключително рядкото за европейска столица явление – факелното шествие с военни мундири от Втората световна война в чест на българския генерал, който е бил най-високо ценен от … Адолф Хитлер. Шествието се случва вече от осем години, без да предизвика никакви въпроси от страна на местната градска управа. За това пък предизвиква тревожни въпроси и реакции, включително от Европейската мрежа срещу расизма ( European Network Against Rasism), създадена през 1998 г., форум за обмен на информация и противодействие срещу проявите на расизъм и за политическо влияние на ниво ЕС и неговите членове.
Освен българските организации, обединени в Българския активистки алианс и граждани от инициативата „Хора срещу расизма”, Европейската мрежа срещу расизма, базирана в Брюксел, официално се учуди как е възможен подобен парад и излезе с писмо до българските власти, в което пише: „the failure to institutionally recognize neo‐nazism, on the part of the Bulgarian government and police force, is a threat to society.” („Неуспехът институционално да бъде разпознат неонацизмът от страна на българското правителство и силите на полицията в прояви като тази, води до манипулиране на обществото”). Мисията на ENAR е: Европа без расизъм, където всяка една личност ще има равни възможности за участие и реализация в обществото. Понастоящем в ENAR членуват над 700 НПО от всички държави-членки на ЕС. Мрежата на ENAR, България, е създадена през 2007 г. и в нея участват 16 НПО.
Спазиха ли общината и полицията заповедта на областния управител според Елена Дянкова от Европейската мрежа, Соломон Бали - от еврейската организация „Б’ней Б’рит” и Гергана Карагьозова от ХоРа, които протестираха пред столичния парламент срещу т.нар. „Луков марш”?
Какъв отговор дава и Мартин Заимов, един от общинските съветници от синия Алианс за София, който е и заместник-председател на Столичния общински съвет.
--------------------------------------------------------------------------------
Елена Дянкова, координатор за България на ENAR – Европейската мрежа срещу расизма:
Утвърждава се процес, който използва патриотизма
за антидемократични цели
Защо ENAR излезе с писмо до българските власти в лицето на министър-председателя Бойко Борисов, кмета Йорданка Фандъкова и съответно до председателя на Народното събрание и националния омбудсман? Предупреждение и настояване за забрана на тази факелна проява в бъдеще от столична община – това ли искате?За осма поредна година това събитие, организирано от т.нар. „патриотични” организации се превърна в едно публично демонстриране и пропаганда на расистки и неонацистки идеи. В писмото ENAR настоява за отмяна на „Луков марш” както през 2011 г., така и в бъдеще, като едно събитие, подклаждащо омраза и вражда на етническа, расова, религиозна и антисемитска основа.
В писмото си до българските власти ENAR - пише „Неуспехът институционално да бъде разпознат неонацизмът от страна на българското правителство и силите на полицията в прояви като тази, води до манипулиране на обществото”. Какво имате предвид?Всеки път, когато държавните или общинските институции абдикират от изразяване на ясна позиция или поемане на отговорност, както е в случая, те изпращат послание до младите хора, че не са в състояние да различат добро от зло. Държавните институции съдействат в обществото ни да се утвърждава процес, който използва патриотизма за постигането на антидемократични цели.
--------------------------------------------------------------------------------
Гергана Карагьозова, ХОра срещу РАсизма - инициатива срещу неонацизма, расизма и ксенофобията:
Очевидно за официалните власти е трудно разпознаването на неонацизмаМалко преди провеждането на факелното шествие ХоРа внесоха в столичния парламент протестно писмо срещу „Луков марш” (номер на вх. писмо - 94-А-52 /7 февруари 2011). Камери на БГнес , на една регионална телевизия и журналисти от БНР бяха единствените представители на медии, а телевизионната репортерка препоръча на ХоРа да си отидат по къщите…
Т.нар. „Луков марш” оправда ли безпокойството на ХоРа, изразено в протестното ви писмо до СОС ? Да, факт е, че една такава помпозна и военизирана процесия се състоя в чест на някой, който открито е проповядвал антисемитски и милитаристични възгледи. Освен това, мога да добавя, в марша са участвали главно млади хора, около 400 души според медиите, а това е един не малък брой за подобно мероприятие.
Нямаше обаче свастики по репортажите от шествието, впрочем. Има ли нацистки символи, които ви дават основание да определяте този „марш” като израз на неонацистки настроения?Това бяха знамената на Национална съпротива, на „Кръв и Чест” – една неонацистка организация, забранена в Германия и в други европейски страни, знаме на Славянски съюз, организация, която е забранена в Русия заради нацистката си идеология, и дори трикольорът от времето на Германската империя с цветовете черно, бяло, червено в хоризонтална последователност отгоре надолу, който дори и Хитлер е използвал в началото на своето управление и който в наши дни се ползва от германската неонацистка партия (Nationaldemokratische Partei Deutschlands). Всичко това се случваше в центъра на София – един град, за който в пътеводителите четем, че се слави със своята толерантност.
Получихте ли отговор на писмото и на исканията ви от СОС за забрана на марша и за обсъждане в столичния парламент на политическите измерения на това шествие в столицата? Конкретен отговор не сме получили, но по-тревожното, според нас, е, че липсва цялостно отношение към неонацистките прояви в София. Стените на централните улици в столицата са изписани със свастики, с надписи от рода на „Циганите – на сапун”, „Турците да мрат”, „България над всичко” и друга подобна расистка и профашистка пропаганда. Същите хора прибягват и до физическа саморазправа с тези, които те възприемат като врагове. Очевидно е разрастването на тези неонацистки прояви, както, за съжаление, е очевидно и дългогодишното мълчание на Софийска община.
Очевидно за официалните власти е трудно разпознаването на неонацизма. Топката е хвърлена в градината на институциите. Визирано е правителството и силите на полицията, в писмата си и ENAR, и българските инициативи в лицето на Българския активистки алианс (БАА) и ХоРА обаче искат Столична община да помисли за бъдеща забрана на „Луков марш”. Как отекват тези послания в столичния парламент?
--------------------------------------------------------------------------------
Мартин Заимов, заместник-председател на Столичния общински съвет, общински съветник от Алианс за София:
Тези хора успяват да се представят като приемливи по закон
Г-н Заимов, в качеството ви на един от заместник-председателите на Столичния парламент писмото на ХоРА беше адресирано до вас. Получихте ли го, какъв е конкретно вашият отговор?Да получих го и се получава така, че отговарям публично в това интервю, а иначе по тази тема съм бил в е-мейл кореспонденция с много от тези хора. Аз съм напълно съгласен с това, което те казват и съм на тяхна страна.
Неправителствените организации от инициативата срещу расизма отново отбелязват факта, че на марша имаше знамена на забранената в много европейски страни организация „Кръв и Чест” (Blood and honor), появи се и знаме на Славянския съюз, това според вас допустимо ли е?Няма никакво съмнение, че тези хора са неонацисти. Това е видимо за всеки. Сега въпросът за допустимост е по-сложен, защото тук трябва да отчетем две неща. Първо, във всяко едно общество има неонацисти и второ, ако тези хора успяват да се представят като приемливи по закон, не е добре да има забрана. Това не означава, че не бива да има политически дебат в Столичния общински съвет, това са две различни неща.
Според вас защо подобна дискусия не се е състояла до този момент?Извинявайте, но в общинския съвет има двама представители на партия „Атака”, с които аз много добре се разбирам, но съвсем очевидно е, че има близост между тях и подобни крайно националистично мислещи групи. Има един много симпатичен млад човек от ВМРО – Ангел Джамбазки, а е съвсем сигурно, че ВМРО е съвсем близка организация до тези хора, които извършват този марш. Няма съмнение, че в България има неонацисти, има крайни националисти, ето тази организация ВМРО има със сигурност сподвижници и т.н. Пак искам да напомня, че предишен състав на Столичния парламент (СОС) е бил по-малко неутрален и по-националистичен от нашия, защото е разрешил поставянето на паметна плоча на генерал Христо Луков.
Вие твърдите, че сегашният Столичен общински съвет, на който сте член, е по-неутрален в случая и че, следователно, опасенията на Европейската мрежа срещу расизма ENAR са неоснователни, така ли?Не ме разбирате правилно. Напълно основателно е безпокойството им, но аз знам, знам, че няма как общинският съвет да заеме позиция по-близка до позицията на ENAR. Например, на самия мен не ми беше лесно да убедя колегите си от Алианс за София (своеобразната синя, антикомунистическа „коалиция” в общинския съвет), че не трябва да има улица на името на Богдан Филов, най-малкото заради неговата спорна роля в историята и заради неговия антисемитизъм по време на сътрудничеството с Третия райх.
В писмото от ENAR пише, че днес има институционално игнориране на проявите на неонацизъм, това ли е обяснението ви, че общинският съвет сега е по-неутрален от предишни по-националистически конфигурации в състава му?Не е вярно, че има институционално игнориране. Аз знам, че полицията следи много внимателно поведението на тези хора, които излизат на Луков марш.
Полицията обезпокоява ли се от факта на появата на знамена на забранени организации като „Кръв и чест” и Славянски съюз?Да, разбира се, че се обезпокоява...
По какво личи това?Тя спазва закона. Тези знамена са в рамките на българския закон.
В смисъл?! Че не са забранени в България, но са забранени в Германия, Русия в други страни в Европа?Имайте предвид следното. Нацистката идеология, нацисткото движение е имало изключително голяма популярност. Трудно е да се сложи абсолютно точна граница между краен национализъм или краен расизъм и склонността на голям брой групи да не харесват различни от тях. Няма точна граница.
Критична гледна точка и съответно действие, защото еврейската организация „Б’ней Б’рит”, алармира софийската областна управа преди провеждането на шествието и протестът им доведе до заповед РД-15-026 на областния управител на област София, шествието да се прекрати, ако се използва символика, която се „разпознава и ВЪЗПРИЕМА като нацистка”.
--------------------------------------------------------------------------------
Соломон Бали, председател на еврейската организация „Б’ней Б’рит”:
Превръщат София в европейска столица на неонацизма
Какво доказва вашето твърдение, че цитирам от писмото ви „въпросното шествие бе проведено в познатия му сценарий - а именно, като неонацистко шествие”?На митинга, освен въпросните знамена, които са явна проява на манифестация на неонацизъм, участниците поздравяваха гражданството с изпънати в нацистки маниер ръце. „Неутралността” в случая означава поощрение. За мен е странно, че при положение, че София има една прекрасна идея да се бори за Европейска столица на културата, в същото време явно някои от екипа на общината и от общинските съветници успешно я превръщат в европейска столица на неонацизма.
Веднага след провеждането на марша от „Б’ней Б’рит” изпратихте второ писмо, че всъщност не е спазена заповедта на областния управител полицията да прекрати шествието. Защо мислите така?Според нас е странно, че някои от отговарящите за реда при провеждането на това събитие си е позволил да не спази заповедта на областния управител, в която се казва, ще цитирам: „да не се използва символика, която се разпознава като националистическа, расистка или дискриминационна”. По-ясен текст аз от това не виждам и тук няма място за неутрално отношение към хората, които си позволяват да пропагандират неонацизъм в България.
Вашето второ писмо се съпровожда и от снимка на знамето на „Кръв и Чест”, смятате ли, че полицията и органите на властта се нуждаят от нагледен материал и обяснения на символите, например какво значат определени цифри като 14/88 или пък стилизирани като светкавици букви „С”, каквито се четат в съкращението СО (вероятно „спортна организация”) – имате ли готовност да направите такъв наръчник?Очевидно полицията се нуждае от подобен наръчник. Тази информация и нагледен материал за визията на неонацизма днес в Европа и по света е налична в интернет, лесно проследима, но и ние сме готови на направим подобен наръчник.
