Пиша този текст в Хърватия, където утре, вторник, 22 юни, се отбелязва денят срещу фашизма.
Трябва да кажа две неща. Първо, че това е официален неработен ден.
Второ, че фокусът на този ден е не толкова миналото, а днес. Това е по-скоро ден срещу неонацизма. И ми се иска да повторя - неработен ден за цяла Хърватия.
Преди два дни, по време на Загреб Прайд, петима души бяха проследени след шествието и пребити жестоко. В Хърватия проблем с неонацизма има. Но Хърватия се опитва да си го реши.
В България петима души бяха зверски пребити от неонацисти с метални тръби, в трамвай, през деня, на път за митинга в защита правата на чужденците, проведен в началото на месеца пред Дома за временно настаняване на чужденци в Бусманци. Аз бях един от четиримата официални организатори на този митинг, така че е ясно – това тук не е умерен аналитичен текст. Личен е. И ви засяга, точно толкова лично.
В деня след инцидента около Бусманци министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов обяви, че това са “схватки между различни екстремистки организации, леви и десни“. Което, разбира се, е абсурд. Протестът пред Бусманци беше мирен и законен. Хората не отиваха на бой, отиваха на митинг в защита на човешки права. И бяха пребити от хора, на които им се повръща от човешки права. Това е разликата между двете групи. Не в „левия” и „десния” екстремизъм.
В последващите дни се случиха много неща. Една по-широка група активисти организира флаш-моб на Попа в София, където група от 60-тина човека блокирa двата булеварда за десетина минути. Медиите чуха. Нацистите също.
Във връзка с инцидента от шести бяха задържани няколко души. Българският хелзинкски комитет изпрати отворено писмо до Цветан Цветанов, в което каза, че ще следи дали всички извършители на нападението ще бъдат задържани, както и дали ще бъдат повдигнати обвинения. Заявихме, че престъплението е извършено с очевиден дискриминационен мотив – побой над граждани заради тяхното участие в публична проява в защита на чужденци, и настояхме този мотив да бъде ясно установен по време на разследването и взет предвид като отежняващо вината обстоятелство при наказването на извършителите. В писмото си БХК подчерта, че в случая не става въпрос за „спречкване на младежки банди” или „сблъсъци между анархистични групи” и че възходът на неонацизма е изключително опасна тенденция, като в последно време в България все по-често се наблюдават тежки нападения над различни групи – чужденци, ЛГБТ, активисти от различни формации. От БХК казахме, че този феномен трябва да бъде разпознат и адресиран, а не да минава в графа „хулигански прояви”.
В следващите дни така наречените свободни националисти от Национална съпротива изпратиха декларация до български и международни институции, в която настояват за „свобода за невинните” – всички задържани около побоя в трамвая. Тук трябва да кажем, че никой не е настоявал за осъждане на всеки един от задържаните. А за наказване на виновните. Нека съответните органи да установят дали има припокриване между двете групи. Но спешно.
Тази седмица новосформираната Гражданска инициатива "Да спрем неонацизма в България" изпрати отворено писмо до медии и институции, с което призова за заемане на “ясна позиция относно зачестилите прояви на неонацизъм, ксенофобия и расизъм от страна на крайно десни групировки” и предприемане на необходимите мерки за наказване на неонацистките погроми. В писмото се описва как само за последните седмици вече има няколко неонацистки прояви: Броени дни след инцидента в Бусманци на метри от президентството около 20 неонацисти с бухалки нападат роми, прибиращи се от концерт. В друг случай в клип, изтекъл в интернет, общинар и бивш заместник кмет на град Стара Загора празнуват рождения ден на Хитлер на 20-ти април. Кадрите показват разрязване на торта със свастика и окачен портрет на Хитлер. Наскоро стана ясно и че преди две години студент е бил убит в Борисовата градина в София от група младежи, които "прочиствали" парка от хора, които им приличали на гейове.
На 26 юни в София ще се проведе третият гей прайд. На парада през 2009 г. нацитата предимно показваха средни пръсти – все пак беше изборна година. Но на първия прайд летяха коктейли Молотов. Ще е интересно дали в ужасния, но твърде реалистичен сценарий тази година пак да се стигне до инциденти, те отново няма бъдат заведени като "сблъсъци между крайни групировки". И дали неонацистите няма отново да бъдат понижени до "хулигани”. И дали няма да продължим само да подстригваме бурена, вместо да започнем да го дърпаме за корените.
Абе, нещо като с хлебарките е. Появяват ти се вкъщи. Опитваш се да решиш проблема сам. Но освен гнусни, те са бързи, крият се и дори да умират от твоята отрова, по тръбите се качват нови. И нови. И нови. Единственият начин да си решиш проблема с хлебарките е домоуправителят да пусне хората с пръскалките в мазето. Домоуправителят обаче обича хлебарки. Или не му пука. Или настоява, че това не са хлебарки, а полски бръмбари. И не дава ключа към мазето. Единственото, което можеш да направиш, след като си спрял да звъниш, е да започнеш да риташ по вратата му.
* Авторът е мениджър „Кампании и комуникации” на Българския хелзинкски комитет
http://www.bghelsinki.org/index.php?module=pages&lg=bg&page=obektiv17703#u1